Никола Тод не е чужд на света на Формула 1, особено ако си припомним, че той израства в света на моторните спортове като сина на ръководителя на Ферари Жан Тод. Но Никола е нещо повече от син на известен баща, неговите връзки в падока са много по-дълбоки, отколкото изглежда на пръв поглед, включително участието му в отбора АРТ ГП2, който спечели и двете титли за втора поредна година в шампионата ГП2 и – разбира се, ролята му на мениджър на Фелипе Маса, който бе потвърден като пилот на Ферари за още 2 години.
– Защо решихте да работите в моторните спортове като баща си?
– Аз израстнах в свят, обвързан с тях, така че да работя в област, свързана с автомобилния спорт бе нещо напълно естествено, колкото и страстта, която изпитвам към този тип спорт.
– Защо Фелипе, а не някой друг пилот?
– Беше през 2003 г., когато той бе тест пилот на Ферари и ние намерихме общ език помежду си почти веднага. Той имаше проблем със своя мениджър по това време и търсеше някой друг, който да има възможността да вдъхне нов живот на кариерата му. Имах добри впечатления от него; преди да срещна Фелипе би ме поласкало да бъда мениджър на който и да е пилот, но в този случай ставаше въпрос да сграбчиш отворилата се възможност. Знаех неговите резултати в Заубер, където той бе направил някои грешки, но винаги е по-добре да си бърз и да правиш грешки, отколкото обратното! Потенциалът му по мое мнение бе невероятен, така че се сработихме заедно.
– Кое е най-трудното нещо в работата с пилоти от Формула 1?
– Очевидно аз мога да говоря само за тези, изградени между мен и Фелипе, и трябва да кажа, че ние нямаме никакви по-сериозни проблеми в това отношение. Важното в подобна ситуация е да се поддържат добри взаимоотношения и вяра един в друг и това е, което двамата с Фелипе правим.
– Какви са взаимоотношенията Ви с Вашия баща?
– Отлични! И на лично, и на професионално ниво. Разбираемо е, че в момента темата на разговорите е повече за колите и работата си, но ние имаме изградена истинска връзка баща-син.
– С какво друго се занимавате?
– През 2001 г. създадох компания, носеща името NTNZ, специализирана в създаването на интернет сайтове с насоченост към моторните спортове. Дейността и се развива вече 5 години и наши клиенти са спонсори, пилоти и писти от Ф1. Работя с отлични партньори, които са изцяло отдадени на този проект, без които той едва ли би бил реалност. Същевременно съм, както преди това отбелязах, мениджър на Фелипе Маса. Третата дейност, която заема моето внимание, е управлението на отбора АРТ Гран При заедно с Фред Васьор през последните 2 години.
– Първата победа на Фелипе в Турция бе също и Ваша. Как се почувствахте?
– Честно казано, това бе изключителен момент, всички бяха щастливи, но не бива да забравяме, че само преди година и повече пресата не гледаше на нас благосклонно, особено някои публикации в британския печат, изразяващи мнение, че Фелипе няма да се класира сред първите 10 през настоящия сезон. Изминаха 15 години упорита работа с Фелипе и ние най-накрая събрахме плодовете от нея, за което той работеше като луд. Успехът му не дойде просто така, той е в резултат на години работа – повече негова, по-малко моя. Достатъчно умен е да се съмнява в себе си. Той е пилот, който умее чрез самокритиката да извлича най-доброто от себе си и по този начин да израства. За тези 2 години заедно ние доста се изменихме, постигнахме успехи в тази област и бе наистина добре да получим подобна награда за усилия ни. Фелипе бе необработен диамант, който трябваше да се полира и въпреки че пътят в това отношение все още е далеч от края си, то всичко до момента се развива добре.
– Имали ли сте някакви съмнения към него след началото на работата Ви заедно?
– Всички отлични пилоти от Ф1 могат да успеят, но за да стане това, те трябва да постигнат добри резултати. Различни причини могат да стоят на пътя към постигането на тези цели и те може никога да не успеят в това си начинание. Аз винаги съм знаел, че Фелипе е способен на велики постижения ако се озове на правилното място, в правилното време. Тази година той е в водещ отбор, чиято структура му позволява той да покаже най-доброто, на което е способен. И като отговор на въпроса Ви, да, имал съм съмнения, но не спрямо него, а дали ще има възможност да покаже таланта си. Тази година има най-добрият съотборник в света, той има силата, разума и таланта да покаже, че е отличен пилот.
– Възможно ли е един ден да Ви видим да влезете във Ф1 с АРТ ГП? Или с друг отбор като мениджър?
– Възможно е. Но не мисля, че е удачно да говоря за преминаване във Ф1 при положение, че съотношението между ГП2 и Ф1 е 1 към 100. Немислимо е в днешно време подобно нещо. Имаме 15 служители в АРТ ГП, във Ф1 ти трябват повече от 200. Би било нелепо да се твърди, че днес или утре ние можем да влезем във Ф1! Ако силите ни го позволяват, може би ще съумеем да го направим, но трябва да намерим и партньори, готови да дойдат с нас. Днес, при сегашните условия, това е илюзия. Преди всичко мислим да печелим състезания и титли през нашите първи години от работата ни.
– С други думи няма да отправите молба да сте дванадесетият отбор във Формула 1 през 2008 година…
– Не, поради причините, които изложих. Сега нямаме партньор, който да може да ни осигури нужния бюджет. Твърде рано е.
– Ще ли изпитвате гордост, ако доведете добър френски пилот във Ф1?
– Със сигурност да преведеш даден пилот от началото до самия връх на моторните спортове е великолепно. Като французин не съм чужд на идеята това да се направи с френски пилот. Но за да си във Формула 1 днес, трябва да си наистина невероятен, като Нико или Луис. През следващите 4 години не виждам млад френски пилот, който да притежава качества, които да го открояват от останалите. Но наистина не знам, някои пилоти се представят по-добре при преминаването в по-горни серии. Някой като Ромен Гросжан имат безспорен потенциал, това е сигурно, но предстои да видим дали той или някой друг ще израстне през следващите 2 години. А е необходима огромна стъпка да достигнеш Ф1 и да успееш там…
– Какво мислите за Луис Хамилтън? Лично аз мисля, че той е изключителен с невероятната способност да открива собствени състезателни траектории, по които да изпреварва…
– Мисля, че аз бих го описал като феномен. Невероятен е. Спечели уверено някои състезания с рядко срещано майсторство, без съмнение. Джо Рамирез (б.а. – бивш спортен директор на Макларън Мерцедес, който се оттегли в края на 2001 г. и днес живее в Испания) наскоро ми каза, че той не е виждал подобно нещо през всичките му 45 години, прекарани в моторните спортове! За мен, Луис е нещо изключително; той си остава много обикновен, има много добра професионална среда, по същият начин стоят нещата и в дома му, здраво стъпил на земята е. И – разбира се – неговата скорост е феноменална. Той е може би най-големия талант, който сме виждали от доста време насам.
– Кои са целите, върху които сте фокусирали кариерата си?
– Не бих искал да правя подобни изводи и не планирам нищо особено. Моята цел е да постигна успех във всичко, с което съм се заел. Логично, като се има предвид страстта ми към моторните спортове, е да искам да реализирам проекти в тази насока. Затова и смятам да продължа по този път. Но трябва да призная, че искам да бъда собственик на отбор във Ф1, за което говорихме преди. Първо искам да постигна успех във всичко, с което съм се заел, който да продължи и в дългосрочен аспект. Ако постигна това, ще видим дали не мога да създам някои нови възможности за преминаване на по-високо ниво.
– През 2007 г. Фелипе ще си партнира с Кими Райконен във Ферари. Какво мислите за това?
– Развълнуван съм от това, че Фелипе ще продължи кариерата си във Ферари и през 2007 г. Щастлив съм, защото по всичко личи, че той добре се интегрира в отбора. Постигна някои много добри резултати като 4 подиума в последните 5 състезания и една победа. От началото на кариерата му досега той винаги е имал договори само за 1 година, така че е много добре това удължаване на договора му. Не виждам кой друг може да заслужи мястото му към днешна дата.
