Материалът е от брой 98 на списание ClubF1 от 2007 г. Днес го публикуваме като втора част на историята за Гран при на Унгария и развитието на скандала с Макларън през сезон 2007-ма.
Второ действие на трагикомедията, наречена “шпионски скандал”, приключи. Има вероятност то да е не е последно, но във Формула 1 и извън нея мнозина наистина се надяват, че всичко най-после ще утихне и състезанието отново ще е повече на пистата.
Факт е обаче, че в продължение на три месеца Гран при се занимава с политика и съдебни дела, загърбвайки един от хубавите си шампионати. Факт е, че за това време бе съсипана дългогодишната работа на отбора на Макларън, която го изведе до върха в спорта.
Факт е, че репутациите на не един и двама души бяха сринати или сериозно накърнени от случващото се. Макс Мозли открито заяви, че ако “старият му приятел“ Рон Денис например си отиде, вероятно и неприятностите за тима му ще спрат.
Най-важният факт за мен обаче е този, че Макларън на практика сами вкараха вълка в кошарата.
И преди да стигнем до развръзката, трябва да отбележим, че всъщност тя дойде в най-голяма степен не благодарение на някакви специални разследвания и доказателства намерени от ФИА, италианската полиция, или Ферари, а след вътрешния срив в тима след квалификацията в Унгария!
Което за мен е най-поразителният факт в цялата огромна бъркотия!
Най-любопитното от всичко бе разкрито от самия Рон Денис.
В неделя сутринта преди състезанието на Хунгароринг вбесеният Фернандо Алонсо (когото стюардите наказаха с преместване пет места назад на грида за това, че е попречил на Люис Хамилтън да направи последната си бърза обиколка) отива с мениджъра си Луис Гарсия Абад при Денис и му вдига скандал, че тимът е допуснал подобно наказание при положение, че много добре знае действията на Хамилтън.
– В онази дискусия той бе изключително разстроен заради случилото се предишния ден – свидетелства Денис по време на заседанието на Световния съвет от 13 септември, – но не бе и близо до моето ниво на разочарование. Каза неща, които впоследствие напълно си взе назад. При размяната на думи направи специална отпратка към имейли от инженер на Макларън. Когато направи това изявление, аз казах: “Спри”. Излязох, доведох г-н [Мартин] Уитмарш и Фернандо повтори всичко, също така и пред мениджъра си. Когато приключи, аз се обърнах към Мартин Уитмарш с въпроса какво би трябвало да направим спрямо тази конкретна част от разговора. Мартин каза, че трябва да намерим Макс.
Истината е, че точно това се оказа в крайна сметка повратната точка за Макларън в целия голям скандал, роден от предадените на Майкъл Кахлан от Найджъл Степни 780 страници поверителна информация на Ферари.
В дните на заседанията научихме, че Денис наистина се обажда на Мозли, обяснява му, че има някакви писма по електронната поща, но според него става дума за нещо незначително. Президентът на ФИА го успокоява и му обещава да го уведоми предварително, ако реши да предприеме нещо.
След това изпраща официално писмо до тримата пилоти на Макларън, с което ги приканва да предоставят данни, “които може би притежавате или можете да набавите и които биха могли да имат отношение към случая” с шпионския скандал. “Аз лично потвърждавам, че имайки предвид важността на въпроса, всяка информация предоставена от вас вследствие на това писмо няма да доведе до процедура срещу вас”, се казва в края на епистоларното произведение на президента на ФИА.
Но откъде Макс е знаел, че става дума конкретно за имейли? Това също се разбра след публикуването на стенограмите от заседанията на Световния съвет. Алонсо всъщност до такава степен е бил бесен на Денис и Макларън, че е избрал съвсем друг човек, на когото да каже конкретно какво има, а именно… Бърни Екълстоун.
Алонсо вече е достатъчно опитен и патил във Формула 1, за да е наясно какво точно трябва да направи!
Това със сигурност е и една от причините Бърни да е един от хората, настоявали най-упорито пилотите да не пострадат вследствие на каквото и да е наказание спрямо Макларън. По принцип няма логика отборът да бъде санкциониран, а състезателите му не. Но това е законът на Формула 1, който – както бе демонстрирано – няма много общо със законите за обикновените хора.
След това се стигна до предоставянето на информация от страна на Фернандо Алонсо и Педро де ла Роса на ФИА, която бе достатъчно основание за повторно свикване на Световния съвет точно преди състезанието в Белгия. Първото събрание приключи с прецедент – Макларън бяха обявени за виновни, но не и наказани с уговорката, че ако се появят нови данни, ФИА си запазва правото именно за ново заседание на съвета.
Необходимо е обаче да се внесе яснота и по един доста обсъждан въпрос. По време и на двете заседания на съвета легалността и редовността на болидите на Макларън не бе поставяна под въпрос нито за момент.
Онова, в което отборът бе обвинен, е притежаване от страна на негов служител на поверителна информация от противников тим и използването й. Самият Мозли отбелязва, че едва ли някой очаква наистина, че в МР4-22 има какъвто и да е детайл, директно прекопиран от F2007.
Това е и основанието за наказанието – доказателствата, че в Макларън са постъпвали доста дълго време данни на Скудерията, които са използвани от част от екипа, макар и Денис наистина да не е знаел.
В случая показанията на Де ла Роса са най-уличаващи.
Той иска и получава конкретни данни за разпределението на теглото на Ферари например. Испанецът обаче признава, че е използвал името на Алонсо за повече авторитет, изисквайки от Кахлан детайли за спирачната система на Ферари. Скудерията е разработила система с двоен цилиндър на задните спирачки, която първоначално забавя, а след това постепенно увеличава натиска в спирачните апарати и така подобрява стабилността на задната част на колата. Според Педро същият ефект в неговия екип се постига посредством клапа. Самата размяна на описания и данни обаче вече се счита за нарушаване на правилата и неизползването й в конкретна разработка не е смекчаващо вината обстоятелство.
Само вметвам, че при положение, че точно Де ла Роса се оказа човекът, започнал и поддържал комуникацията, включваща данните на Ферари, то реакцията на част от медиите срещу Алонсо бе меко казано пресилена.
Световният шампион бе наречен (в най-леките случаи) предател и лъжец, но истината е, че в борбата за надмощие Алонсо наистина е безкомпромисен, както бе и на Сурс на Спа.
Денис пък разкри още важни детайли относно испанеца:
– В съзнанието на Фернандо съществува твърдата убеденост, че нашата политика, според която всеки пилот получава еднакво отношение, не отговаря правилно на статута му на световен шампион. Той базира това си възприятие на факта, че опитът и знанията му заедно с приноса след преместването от предишния му екип са такива, че би трябвало да получи предимство.
Съвсем логично обяснение, което прекрасно разяснява настроението на Алонсо срещу отбора му. А фактът, че при това положение пилотът и шефът му не са си проговорили повече след Гран при на Унгария, едва ли изненадва някого, въпреки поканите за яхти и разговори в Турция.
Междувременно се разчу и че Фернандо плащал парични бонуси на механиците си. Според някои публикации – само в случаите, когато победи Хамилтън в състезание. Бившият пилот в F1 Марк Блъндъл се оказа един от малкото разумни гласове в хора на използващите синонимния речник за думичката “злодей” при всяко споменаване на испанеца. Та Блъндъл обясни съвсем човешки, че подобна практика съществува от десетилетия в Гран при, просто не е огласявана:
– Аз лично се сблъсках с това в началото на 90-те, когато все още бях тест пилот. Един от състезателите в отбора, за който работех, плащаше на механиците си бонуси според резултатите. Няма да назовавам имена, но това е обща практика. Особено за утвърден пилот, който може да си позволи да бъде щедър.
До момента, в който тази информация стана публично достояние, на Алонсо вече му бе писнало от цялата история. Той дори отказа да отиде на заседанието в Париж въпреки молбата на отбора си. Бе предал всичко което имаше. Хамилтън се появи, за да отговори на цели три (!) въпроса и да позира пред фотоапаратите, докато обяснява колко несправедливо ще е ако го изхвърлят от шампионата. Сърцераздирателната реч на адвоката му в края на септемврийското заседание едва ли е трогнала членовете на съвета толкова, колкото лобирането на Екълстоун за пилотите.
В крайна сметка резултатът е известен. Макларън бяха наказани с отнемане на всички точки за шампионата на конструкторите за 2007 г., 100 милиона долара глоба и ревизия на колата за 2008 г. След отказа им да обжалват, Ферари на практика станаха шампиони при конструкторите след Гран при на Белгия.
Финалът на второ действие обаче не означава задължително край за комедията. Ако нещата бяха останали единствено около виновниците за цялата суматоха Кахлан и Степни, до подобни санкции можеше и да не се стигне. Те двамата пък така и не се появиха на нито едно от двете заседания при положение, че предизвикаха подобно сътресение.
Доказателствата на италианската полиция, че двамата са разменили 323 телефонни разговора и sms-и също сами по себе си не доказваха нищо.
Според непотвърдена информация подбудите за действията им са най-старите на света – пари. Твърди се, че при срещите си с шефа на Хонда Ник Фрай Кахлан поискал около 2 млн. долара заплата в желанието си да печели средства, съизмерими с тези на бившите си колеги в Макларън като Питър Продрому и Никола Томбазис (Макларън и в частност Рон Денис никога не са били известни като предлагащи високи заплати).
Но докато искането на Кахлан било прието за нормално, то Степни стреснал Фрай с това, че според самия себе си заслужавал… 7 млн. долара!
В крайна сметка нито един от двамата не получи нищо.
Срещу Кахлан има заведено гражданско, а срещу Степни – криминално дело, съответно в Лондон и Модена и те ще вървят по своя ход.
А ние нека отново се върнем все пак към спорта. В последните три кръга за 2007 г. се очакваше страхотна битка. Макларън имат може би най-сложната задача: първо да приключат шампионата, в който пилотите им водят, след това – да докажат, че в колата им за догодина не е използвана техническа информация на Ферари. Със сигурност паричната санкция ще намали ресурсите, вложени именно в този болид и едва ли през 2008 г. сребърната стрела ще е така безапелационна. Но отборът си има други грижи преди това – да опази състезателите си да не се изпотрепят на пистата. Нищо чудно, ако не ги удържат и здравият разум поддаде на емоциите, Ферари да се поздравят и с успех при пилотите…
