Себастиян Фетел съвсем разбираемо бе бесен след отпадането си във Валенсия. Двукратният световен шампион водеше със сериозна преднина пред останалите, когато на пистата се появи кола за сигурност заради инцидента между Жан-Ерик Верн с Торо Росо и Хейки Ковалайнен с Катерам. В последствие проблем с алтернатора, породен от движението зад колата за сигурност му струваше сигурна победа.
„Причината за отпадането бе алтернаторът“, заяви тим шефът на Ред Бул. „За съжаление една доста елементарна част ни струваше победата.“
Още когато колата за сигурност бе на трасето, в бокса на биковете знаеха, че нещо с колата на Фетел не е наред. Това дава и обяснението, защо Хорнер бе нервен по същото време.
„Имаше индикации за проблем още след като колата за сигурност излезе на пистата“, потвърди фактите и Гийом Роклен, рейс инженерът на Себастиян Фетел. Поради тази причина са направени опити нещата да се изгладят от дистанция. „Опитахме се да неутрализираме заплахата. Искахме да изключим сензорите и да опитаме някои варианти. Ставаше дума по-скоро не за пет обиколки, а за една-две, но две минути преди отпадането вече знаехме, че нещо ще се случи.“
Не винаги обаче, че нещо неприятно става в колата.
„Всичко зависи от дефекта“, продължава Роклен. Той дава за пример отпадането на Фетел в Южна Корея през 2010 г., когато той получи повреда в двигателя и това утежни положението му в генералното класиране.
„Въобще не успяхме да видим, че нещо ще се случи. Просто се случи изведнъж. Проблемът във Валенсия обаче бе различен. Ставаше дума за задълбочаваща се повреда.“
При подобни ситуации обикновено на настъпва паника, въпреки че катастрофата наближава.
„Когато се случи нещо подобно, тогава автоматично влизаме в режим на „спасяване“ и правим всичко възможно да ограничим щетите. Никой не мисли: О, Господи! Ще загубим състезанието. По-скоро изпробваме всички възможни варианти, които имаме на разположение и които сме способни да изпробваме. Когато си в криза просто опитваш да излезеш от нея по най-бързия възможен начин.“
Отчаянието настъпва, когато видиш, че няма какво повече да направиш.
„Когато колата спре и вече не получаваме никакви данни, тогава знаеш, че всичко е свършило. Вече мислиш за последствията и за това, какво можеше да стане, ако не се беше случила повредата. След подобен случай слизам от мястото си на питуола и отивам в инженерното бюро, където е много по-хладно. Тогава започваш да мислиш, какво следва от тук нататък и какви крачки трябва да предприемеш. Не можеш да се оставиш на отчаянието. Така е в нашия спорт.“
