Начало Formula 1 News Когато Нико срещна Мика

Когато Нико срещна Мика

11
0
Мика Хакинен,Нико Розберг

Екипът на Мерцедес във Формула 1 срещна двама от пилотите, написали златни страници в Гран при историята на щутгартския концерн.

Мика Хакинен и Нико Розберг разказват какво е чувството, когато спечелиш първата си победа и за уникалните предизвикателства на старта в Монте Карло.

Част от интересните моменти от разговора, както и от обиколката по трасето в Княжеството, могат да се видят и на видео.

 

Подобна сцена се случва стотици хиляди пъти на ден по целия свят: двама души се срещат в асансьор, поздравяват се и започват да си говорят за работата и живота. Особеното в тази специална история е, че асансьорът е в Монте Карло; двамата мъже притежават апартаменти в една и съща сграда през няколко етажа; и двамата имат собствени страници в историята и участията на Мерцедес-Бенц в автомобилния спорт.

Мика Хакинен стана първият световен шампион с Мерцедес-Бенц в съвременната ера, спечелвайки две последователни титли с Макларън и двигателите на щутгартския концерн през 1998 и 1999 г. Нико Розберг взе първа победа зад волана на Сребърна стрела от времето на великия Хуан Мануел Фанджо досега в третия сезон след връщането на компанията в Гран при със заводски отбор. В навечерието на надпреварата в града, където живеят и двамата, те обсъждат опита си в едно от най-впечатляващите събитие в целия световен спорт.

Историите на Хакинен и Розберг се преплитат от повече от 20 години – още от времето, когато Нико е момче, а Мика работи с баща му Кеке, дългогодишен ръководител на мениджърския му екип.

Не помня кога сме се срещнали за първи път – може би Мика знае! – смее се Нико, когато е зададен въпросът.

Аз започнах да работя с Кеке в края на 1987 г. – спомня си Мика. – Мисля, че за първи се срещнахме тук, в Монако в началото на 90-те. Бях дошъл да видя Кеке и ти играеше в стаята си! Може би съм и първият ти спонсор в картинга – помниш ли?

Да, разбира се – усмихва се Нико. – Беше през 1997 г., бях на 11 години и се състезавах във френският картинг шампионат. Имах постер в стаята си с всичките ми спонсори на него и ти беше един от тях!

Синът ми сега е на 11 – сеща се Мика, подхващайки темата. – Сигурен съм, че през онзи ден подписах договор с Кеке, в който пише, че когато един ден Нико печели състезания и стане световен шампион, трябва да подкрепя моя син Хуго!

Кариерата на Нико наистина е подкрепяна в началото от Мика, който днес е партньор с Дидие Котон в Ейсис Мениджмънт и под крилото му са доста пилоти – между тях и младият финландец Валтери Ботак. А паралелите между Розберг и Хакинен само се увеличават с течение на времето. И Мика, и Нико трябваше да изчакат седем сезона преди да стъпят на най-високото стъпало на подиума: първият след 96 старта в Гран при на Европа през 1997 г., а вторият – в 111-о си състезания, тазгодишната Гран при на Китай. И за двамата това се случи в третите им сезони с автомобили с двигатели Мерцедес.

Чувството след първата ти победа в F1 е, че си чакал наистина дълго – обяснява Мика. – Това важи особено за моя случай. Но когато се случи, усещането е невероятно. Проблемите са част от живота и независимо дали печелиш или губиш, те са налице. Трябва да намираш причината за разочарованието си, както и как да станете по-добри заедно с отбора ти. Няма смисъл да се покриеш за седмица – по-добре е да вдигнеш телефона, да пътуваш, да се виждаш хора и да говориш с тях, да се организираш. Тогава ще си сигурен, че следващия път ще си по-силен. И ако колата не е по-добра, ти ще си, тъй като винаги можеш да напреднеш. Защото в деня, когато имаш достатъчно силен автомобил, за да победиш, трябва да си готов. В противен случай би било твърде късно. Винаги съм знаел, че един ден ще спечеля – просто ми отне доста време.

Изпитвах съвсем същите чувства – Рос (Браун – б.р.), всички момчета не спираха да ми повтарят, че победата ще дойде, аз просто трябва да съм търпелив и да се възползвам от възможностите си – съгласява се Нико. – Да, ядосваш се, когато нещата не вървят перфектно, но времето помага да забравиш и след това продължаваш напред, следваш развитието, комуникираш непрекъснато с отбора.

Нико направи перфектен уикенд в Китай и заслужава пълно признание за онази победа – заявява Мика. – Ситуацията тогава не зависеше от обстоятелства или късмет, всичко беше упорита работа. За мен като посланик на Мерцедес бе страхотно да видя постижението му, както и да видя пилот на компанията най-високо на подиума.

Разговорът неизбежно скоро тръгва към обсъждане на това колко уникално е предизвикателството да се състезаваш по улиците на Монте Карло, които са домашни и за двамата мъже вече повече от 20 години. Някога Нико е преминавал през тунела на път за училище, седейки в колата до майка си или в училищния автобус. Усещането, че си у дома е неразделна част от уикенда на Формула 1 там, твърди Мика.

Спечелих някои страхотни победи в кариерата си, но Монако е нещо специално – спомня си Мика. – Аз съм тук от 20 години и в някакъв момент осъзнах, че трудещите се по трасето хора всъщност живеят и работят в Монако – полицаите, пожарникарите. В ежедневието си ги срещаш навън и те поздравяват, когато се разминавате. Да победиш в Монако е като да покориш домашните си улици, а през целия уикенд срещаш познати.

И за мен това място е дом – подема Нико. – Израснах тук, всичките ми приятели са тук, семейството ми. Познавам хората и затова състезанието е така специално. Напрежението е сериозно от умствена гледна точка. На пистата също не е леко, дори е малко по-натоварено. Тичането е доста, има много PR събития и ангажименти. При всички положения трябва да си суперконцентриран на всяко трасе.

Истина е. При мен обаче Монако стана по-важно от останалите в момента, в който разполагах с достатъчно силен за победи автомобил. Умът ти има различна настройка, когато преследваш полпозишън тук. Някак си се съсредоточаваш още повече, въпреки че смяташ, че вече си на върха на възможностите си. Но когато започвах бърза обиколка, това просто ставаше и работех дори по-здраво, за да постигна целта си. Не беше нарочно. И разбира се, променяхме болида: управлението, позицията на седалката, за да съм по-високо, тъй като аеродинамиката не е толкова важна и исках да виждам добре мантинелите.

Това е интересно, защото и ние правим промени – обажда се Нико. – Но не мисля, че дори днес това е нещо общоприето.

С това разговорът приключва, а Мика и Нико тръгват по пистата с един SLS AMG Роудстър.

Ако сте намерили правописна грешка, моля уведомете ни като маркирате текста и натиснете Ctrl+Enter