Шарл Льоклер бе много близо до първата си победа в кариерата във Формула 1. В едва второто си състезание за Ферари той водеше убедително в Гран при на Бахрейн. Проблем с двигателя обаче го забави значително. Той остана 3-и, но беше най-бързият пилот през целия уикенд.
В събота спечели и полпозишъна, като го посвети на Чарли Уайтинг, баща си и на близкия си приятел Жул Бианки. Той почина през 2015 г., като съдбите на двамата бяха силно преплетени. За тях ви разказахме в специален материал в брой 214 на списание ClubS1 от март 2018 г., който публикуваме днес.
Шарл Льоклер е един от младите пилоти, които започват своята кариера във Формула 1 през тази година. 20-годишният младеж направи много силно впечатление с начина, по който спечели титлата във Формула 2 през миналия сезон. Сътвори наистина невероятни състезания в Бахрейн, Баку.
Льоклер е безспорен талант, чийто възход обаче мнозина свързват основно с факта, че кариерата му се управлява от Никола Тод и е част от академията за млади пилоти на Ферари.
Италианците държаха именно той да заеме втората позиция в тима на Заубер при сключването на сделката за доставка на задвижващи системи Ферари и подкрепата от страна на бранда Алфа Ромео за тима от Хинвил.
Но връзките с Тод и Ферари едва ли биха се създали, без младежът, който е роден в Монако на 16 октомври 1997 г., да демонстрира своя талант доста отдавна. Може би по-малко известен е фактът, че те всъщност се дължат и на семейството на покойния… Жул Бианки.
Целият път в спорта на Льоклер е много пряко преплетен с този на Жул. Бащите на двете момчета са приятели от деца и никога не са прекъсвали връзката помежду си.
Ерве Льоклер води за първи път 4-годишния си син на картинг пистата Бриноле в Южна Франция (северно от Тулон). А там ги посреща Филип Бианки, бащата на Жул.
Фамилията Бианки е свързана с автомобилния спорт на най-високо ниво от десетилетия. Преди Жул най-известният й представител бе Люсиен Бианки, карал във Формула 1 и намерил смъртта си на пистата в състезания за издръжливост.
Филип Бианки също е пилот и именно той дава първите уроци не само на сина си, но и на Шарл. Използва същите „стари познати методи”, както и при Жул, като първо привързва картинга на Шарл и го води по пистата. Шарл е наистина много малък, когато стъпва за първи път на пистата, но е напълно запленен и заявява на баща си, че „един ден ще стана пилот във Формула 1“.
- Проблемът, с който е възможно да се сблъскаш с малките деца в картинга, е, че те често може да се паникьосат, да не реагират правилно и да се объркат в реакциите си. Затова след като веднъж разкачиш картингите и пуснеш момчето само на пистата, трябва да научи и всички отделни елементи, да спира, да ускорява, да завива точно – споделя Филип Бианки, който попадна в обективите на световните медии най-вече след смъртта на сина си и след това заведе дело срещу ФИА, а днес отново е около пистите до Льоклер, за когото е всъщност нещо като втори баща…
Бианки старши пръв открива и таланта на Шарл, като забелязва колко спокойно е момчето на приятеля му Ерве и как се справя именно в екстремни ситуации. На 5 години Шарл започва да участва в състезания и през 2005 г. участва в регионалния шампионат PACA (Provence-Alpes-Cote d’Azur). Печели го, както и през следващата 2006 г., а и през 2008 г.
Интересно е, че въпреки разликата във възрастта с Жул от цели 8 години двамата се сближават много покрай спорта. Нищо че Шарл обича да играе повече с по-малкия брат Бианки – Том.
- Жул започваше своята кариера в малките формули, когато аз моята в картинга. Имаше голям аванс пред мен и аз го гледах и слушах с отворена уста – споделя от своя страна Льоклер и разказва още, че въпреки разликата във възрастта двамата с удоволствие се събират години по-късно на пистата Бриноле, за да карат картинг.
Шарл е стимулиран да учи само за да има време през уикенда да кара картинг с Жул. Бащите им гледат от трибуните своите „шампиони”. През 2009 г. Льоклер е шампион на Франция в категория Кадет. През същия сезон Бианки е шампион в евросериите Формула 3.
През 2010 г. Льоклер се качва в KF3, а през 2011 печели CIK-FIA KF3 Уърлд Кап и CIK-FIA Академи Трофи. Това са отлични резултати.
Бианки пък вече кара в GP2 и е трети в шампионатите през 2010 и 2011 г. Жул е в тима на АРТ на Никола Тод. В картинг екипа на АРТ за 2012 г. място намира и Льоклер. С АРТ GP Карт той печели WSK, завършва втори в европейския и в световния шампионат, а Тод е впечатлен от младежа, когото са му препоръчали поне да следи по-внимателно.
Много е любопитна оценката на Филип Бианки за Льоклер още от онези първи години, споделена в интервю за френското списание Ото Ебдо: „Винаги съм казвал, че най-важното за един пилот е онова, което се случва под каската му. Виждах много близки неща при Шарл и Жул. Определено беше много мотивиран, знаеше какво иска да прави от съвсем малък, беше много прилежен и слушаше внимателно всичко, което му се казваше. Беше и много разумен.
Шарл направо трябваше да успокоява баща си, който след всяка победа искаше да го качва в следващата категория другата седмица.
Да, наистина беше феноменално, че дете на 5-6 години се състезаваше успешно срещу деца на 12, които имаха и по-силно оборудване. Шарл имаше търпение да учи, да слуша и да учи. Да, вярно е, че и ние играехме понякога с картинга му, той използваше някоя и друга специална карта в състезанията помежду ни, за да добие самочувствие, но истината е, че много заприлича на Жул. Може би защото двамата реално минаха по един и същи път.”
Макар Ерве да има добър бизнес и отличен приятел в лицето на Филип, финансирането на кариерата на Шарл постепенно се поема от Никола Тод и екипа му, които – каквито и препоръки да са получили – никога не биха вложили парите си в някого без перспектива. Междувременно през 2013 г. Шарл отново е вицешампион в европейския картинг шампионат и е втори в общата категория за пилоти под 18 години, като кара за Фортек Моторспорт. С тях е втори през следващата 2014 г. в алпийския шампионат.
През 2013 г. Бианки дебютира във Формула 1 с тима на Маруся, като преди това вече е част от програмата на Ферари, тест пилот е на Форс Индия и е втори в шампионата Формула Рено 3,5.
Във втория си сезон в Гран при през 2014 г. Бианки печели първите си точки с деветото си място в Монако, но след това на 5 октомври се удря в кран, излязъл на пистата Сузука в Япония в проливен дъжд, за да прибере катастрофиралия Заубер на Адриан Сутил.
Събитията са ужасяващи. Жул така и не се върна в съзнание до изключването на системите на 17 юли 2015 г., за което разрешението подписва Филип.
Междувременно през 2015 г. Шарл Льоклер прави най-силния дебют във Формула 3, като с тима на Ван Амерсфоорт Рейсинг финишира четвърти в първенството! Така през 2016 г. вече е член на академията на Ферари и дебютира в GP3 за тима на Никола Тод АРТ Гран при, като получава и ролята на пилот по развитието на Скудерия Ферари. Печели титлата в GP3 с 3 победи и 8 подиума!
Спомените неизменно го връщат към случилото се с по-големия му приятел, но без нито за миг да го разколебаят в успеха и амбицията да продължи. Именно успехът през 2016 г. е потвърждение за това.
- Животът е такъв… Знаем, че това може да се случи. Но не можем да свикнем и да приемем, когато се отнася до роднина, до близък човек. На моменти мислиш, че е лош сън, но не е. Просто трябва да запазиш най-добрите спомени и да продължиш напред – философски коментира Шарл смъртта на приятеля си.
Той пристига в болницата Сен Роше в Ница часове след като Бианки е докаран от Япония.
Оставят ги насаме, като Шарл споделя, че никога няма да забрави този миг и обещанието си, което дава – да стигне колкото може по-далеч в общите им мечти.
През 2017 г. наистина стига още по-далеч, като печели титлата и на следващото стъпало – Формула 2. В нея част от състезанията му са наистина изключителни. В Бахрейн например в спринтовата дистанция направи допълнителен стоп и от 14-а позиция след смяната изпревари за 8 обиколки всички, за да триумфира като победител!
Не по-малко невероятна обаче бе и победата му в Баку дни след като и баща му Ерве си бе отишъл от този свят. Този успех според Филип Бианки е най-яркото доказателство за това „до каква степен е подготвен и стабилен“ иначе слабичкият и не особено висок негов „трети син”, на чиято „бащинска” подкрепа пък той може да разчита по един наистина рядко срещан начин.
