Начало Други Льоб: Пайкс Пийк беше състезанието на годината за мен

Льоб: Пайкс Пийк беше състезанието на годината за мен

37
0
Себастиен Льоб

Себастиен Льоб буквално помете рекорда за изкачване на Пайкс Пийк в Скалистите планини в Колорадо (САЩ). Деветкратният световен рали шампион разказа какво е усещането да покориш върха за 8:13.878 минути.

– Себастиен, какво е усещането да караш Пежо 208 Т15 Пайкс Пийк?

– Определено специално. Има аеропритискането на кола от Льо Ман, по-добро ускорение от това на болид от Формула 1, а го карам на маршрут, подобен на рали отсечка. Излита от завоите като куршум, изумително е. А при пропасти като тези по пътя към Пайкс Пийк, при толкова вложени в проекта средства и усилия е очевидно, че просто нямаш право на грешка… 20 километра поемаш рискове. Истина е, че усещах известно напрежение преди старта.

– Как намери баланса между това да си достатъчно бърз и в същото време да не излетиш?

– Добър въпрос… Всъщност преди старта доста време мислех дали да натискам на максимум, за да постигна наистина силен рекорд или да карам толкова, колкото да си осигурим победата. В крайна сметка взех решение, след като седнах в колата – да натискам здраво. Бих казал, че почти на всеки завой бях на ръба. Но всичко премина чудесно, нямаше никакви грешки.

– Къде се нарежда тази победа сред всичките ти постижения?

– Е, няма да стигна дотам да кажа, че е същото като да спечелиш световната рали титла, но все пак означава много. Преди винаги съм гледал Пайкс Пийк и си мислех, че би било хубаво един ден да се пробвам, така че ето ме тук. При програмата ми за настоящия сезон това бе състезанието на годината. От всички коли, които карах досега, 208 Т16 Пайкс Пийк определено е най-интересната. Рекордът пък наистина е добър и мисля, че ще е трудно да бъде подобрен.

– Колко голямо притеснение бе времето?

– Определено беше сериозно притеснение, тъй като имаше безброй отлагания на старта. Непрекъснато нещо се случваше. Имахме някаква информация от метеоролозите, че следобед ще завали. Стояхме на старта, времето течеше неумолимо. Помислих, че ако не тръгнем скоро, ще имаме сериозни неприятности… От стартовата линия вече виждах как се заоблачава върхът на планината.

– Колко време ти отне да свикнеш с колата?

– Преди началото на този проект се запитах дали този автомобил няма да е твърде екстремен за мен, дали ще успея да се почувствам в него толкова уверен, колкото в рали колата си. В крайна сметка това са 875 к.с. и най-радикалният модел, който някога съм карал. Но се почувствах наистина комфортно.

– Ще се върнеш ли догодина?

– Честно казано, не сме говорили за това. Със сигурност много ми хареса, но да видим какво ще стане по-нататък, кой ще се опита да победи рекорда. Чувството е изумително, но и рисковете са високи.