17 юли е един от най-черните дни в историята на F1. Преди точно 10 години Жул Бианки напуска този свят само на 25 години. Френският пилот умира девет месеца след ужасяващия инцидент, който претърпява на пистата Сузука. Паметта на Бианки беше почетена от F1, както и от Ферари. Шарл Льоклер също си спомни за своя кръстник и разказа няколко истории.
Jules Bianchi’s legacy remains present in every corner of Formula 1. ❤️
Always in our thoughts. pic.twitter.com/Tq2qDJvvUf
— Motorsport.com (@Motorsport) July 17, 2025
Жул Бианки беше смятан за един от най-големите млади таланти в състезанията с едноместни болиди. Французинът дебютира във Формула 1 през 2013 г. с тогавашния тим на Маруся. Преди това той записа няколко свободни тренировки с Форс Индия и участва в тестове
Французинът не печели точки в първия си сезон с Маруся. През 2014 г. той остана част от тима и финишира девети в Гран при на Монако. Така Бианки печели единствените точки за скромния британско-руски отбор.
Жул Бианки трябваше да кара за Маруся поне до края на сезон 2014. Французинът се включва в Гран при на Япония, която тогава още се провежда през есента. Както всички знаят, състезанието е засегнато от тайфуна Фанфон, който носи със себе си бурен вятър и пороен дъжд.
Състезанието в Япония е прекъснато в началото, след което е възобновено. В 42-рата обиколка Бианки се удря в кран, излязъл да отстрани автомобила на Адриан Сутил. Германецът излита от трасето обиколка по-рано и отпада.
При удара Жул Бианки получава тежка черепно-мозъчна травма и бива откаран в болница в град Йокаичи. След това той претърпява няколко операции и бива поставен в изкуствена кома.
По-късно Бианки бива транспортиран до болница в родния му град Ница. За съжаление, той така и не се събужда и умира девет месеца по-късно в следствие на травмите, получени по време на инцидента на Сузука. В памет на французина F1 изважда от употреба №17.
След смъртта на Жул Бианки F1 сериозно затяга правилата за безопасност. Световният шампионат въвежда виртуална кола за сигурност и започна използването на така нареченото „хейло“ през сезон 2018. Този предпазен ореол спасява живота на няколко състезатели, претърпели тежки катастрофи през последните години.
По случай 10-ата годишнина от кончината на Жул Бианки неговият близък приятел, кръщелник и осемкратен победител в Гран при Шарл Льоклер. Пилотът на Ферари някои спомени за французина
„Първите спомени, които си спомням за Жул, не са свързани с Жул като пилот, а по-скоро с Жул като човек. Аз го възприемах много повече като човек, отколкото като състезател“, сподели Льоклер.
„Прекарахме толкова много време заедно, докато растяхме. Семействата и на двамата бяха и все още са изключително близки. Жул и по-големият ми брат бяха най-добри приятели, така че той винаги беше наблизо.“
„Жул беше с осем години по-голям от мен и беше по-близо до възрастта на по-големия ми брат. Аз бях на шест или седем години в онзи период. Когато си на тази възраст, определено усещаш разликата.“
„След това, когато пораснах, разликата във възрастта просто се почувства по-малка по някакъв начин и станахме близки приятели. Имам някои истории от онова време. Първият филм на ужасите, който гледах, всъщност беше с Жул.“
„Той не знаеше, че се преструвам на заспал. Опитваше се да се увери, че съм заспал, защото искаше да гледа този филм с по-големия ми брат“, продължи Льоклер. „Жул беше толкова истински мил човек. Беше много забавен и имаше своите луди моменти, когато го опознаеш много добре.“
„Той просто винаги се радваше да помогне и много се забавляваше. Спомените, които са най-ясни, вероятно са, когато бях на шест или седем години и за първи път ми беше позволено да се състезавам с нает картинг заедно с него и брат ми.“
„Обикновено картингите под наем са за възрастни, но неговият баща управляваше пистата и очевидно ни позволяваше да правим неща, които може би не бяха позволени.“
„Гледах на него като на идол. Да се състезавам с него, с по-големия ми брат, с по-малкия му брат и с много, много други професионални картинг пилоти по онова време беше невероятно.“
„Толкова много се забавлявахме. Висяхме и чакахме картинг пистата да затвори за посетители, за да можем да се качим на картовете. След това лудувахме на пистата с часове и часове. Това вероятно са най-специалните спомени, които имам.“
„Жул Бианки беше най-състезателният човек, когото някога съм срещал. Чувствам, че тази състезателност е останала в мен благодарение на него. Когато правехме някои състезания в картинга, той имаше тази конкурентоспособност. Той имаше същата конкурентоспособност и в най-глупавите неща, които правехме у дома. Той толкова се разстройваше, когато губеше нещо!“
„Освен това беше много обсебващ. Когато не беше достатъчно добър в нещо, след месец, два или три ще го видите по-добър и тренирал при всяка възможност. Спомням си как играех с него на скуош. Първите няколко пъти той вече беше много по-добър от мен. След това си спомням, че примерно пет или шест месеца по-късно беше организирал турнир с един от 20-те най-добри в света.“
„Всъщност се справяше много добре. Това беше много, много впечатляващо, защото той просто тренираше всеки ден, за да стане по-добър в скуоша. Това е черта, на която винаги съм се възхищавал у Жул.“
„Той никога не се отказваше и работеше толкова усърдно, за да стане по-добър в дадено нещо. Той даваше абсолютния максимум за всичко, което правеше.“
„Надявам се, че Жул ще бъде запомнен като изключително талантлив пилот, който за съжаление никога не е имал шанса да бъде в топ отбор и с автомобил, който да му помогне да покаже мащаба на таланта си.“
„Жул бе от хората, в чийто очи и усмивка виждаш колко е добър мисля. Мисля, че той бе един от тях. Вероятно това е най-важното нещо, което ще запомня от него – колко добър човек беше и колко всеотдаен беше в опитите си да постигне целите си“, завърши Шарл Льоклер. Състезателят на Ферари печели Гран при на Монако точно 10 години, след като неговият кръстник записва единствените си точки в F1.
Ten years on, Jules remains forever in our hearts ❤️ pic.twitter.com/abdFI7AhYg
— Scuderia Ferrari HP (@ScuderiaFerrari) July 17, 2025
Същевременно Греъм Лоудън разказа за инцидента на Сузука, след който Жул Бианки губи живота си. По това време британецът е главен изпълнителен директор на Маруся
„Най-трудният ми период в спорта определено беше 2014 г., а след това и 2015 г. Всъщност цялата 2015 г.“, обясни Лоудън в подкаста „Висока производителност.“
„Най-лошото нещо, което може да се случи в тази спорт без никакво съмнение, е, че върховете са високи, а спадовете са отчайващо ниски. Не става въпрос за загуба на шампионат или нещо подобно. Става дума за това, когато хората биват наранявани“, продължи британецът. „Това може да се случи не само на пилотите, но и на голям брой хора, които пътуват по света. Когато някой от екипа ти пострада, става ужасно.“
„И така, през 2014 г. се озовахме в Сузука. Много предизвикателни метеорологични условия. Жул претърпя инцидента си там и доста бързо се озовахме в сценарий, в който имаш много тежко ранен пилот.“
Лоудън коментира и момента, в който е разбрал, че френският пилот се е ударил в кран. „Щом видях това, си помислих: “Не, това няма да е никак добре. Но на този етап наистина нямаш представа какво се случва.“
„Не получихме отговор [по радиото на отбора], което не бе добре. Но също така автомобилът може да е бил изключен или нещо подобно. Така че все още не се знаеше напълно какъв е резултатът от този инцидент.“
„Тогава си спомням, че скочих от питуола и отидох в медицинския център. А до медицинския център на Сузука всъщност се стига доста лесно, което беше добре. Но всичко беше като че ли затворено. Не можехме да влезем. Никой не можеше да влезе.“
„Когато разбрахме, че е зле, знаехме, че ще бъде преместен в болница. Така че аз и Джон Бут, който ръководеше отбора заедно с мен, се качихме в една кола и тръгнахме към болницата.“
Лоудън разкри, че се е чувствал безпомощен в тази ситуация. Британецът е прекарал няколко дни в болницата, където първоначално е бил транспортиран Бианки
„Моят приоритет номер едно беше семейството. Аз не съм лекар. Когато се случи нещо подобно, си мислиш: „Защо учих инженерство?“
„Не мога да помогна за това. Чувствах се безпомощен. Не мога да помогна. Иска ми се да съм лекар. Иска ми се да мога да отида и да поправя това. Там има съвършено добри лекари, но вие не мислите така в момента. Това не е логическо мислене, а емоционално мислене.“
„Тук е мястото, където в момента единствените хора, които наистина могат да помогнат на Жулс, са лекарите. Но предполагам, че си мислите: какво можем да направим?“
„А това, което можем да направим, е просто да се опитаме да гарантираме, че семейството е получило точна информация. Затова мисля, че се хвърлихме в тази роля, за да гарантираме, че семейството е напълно информирано. Те са имали увереност, че това е най-доброто медицинско внимание и всичко останало.“
„Мисля, че не напуснахме болницата в продължение на няколко дни. Просто си намерихме един ъгъл и спахме на пода. Спомням си, че си тръгнах няколко дни по-късно. Все още бях с екипировката на отбора от деня на състезанието.“
„Излизаш на слънце и чак тогава нещата всъщност те връхлитат у дома. Жул беше в наистина трудно положение. И ние просто трябваше да направим всичко възможно, за да му помогнем и да помогнем на семейството му“, каза още Греъм Лоудън.
10 years #JB17 pic.twitter.com/SscfpI6f9W
— Graeme (@graeme_lowdon) July 17, 2025
