Интригуваща – това е думата, с която да опиша последната бензинова „диетична“ M-ка. M240i е от гамата на M Performance моделите, но интересен факт е, че превъзхожда по производителност текущия М вариант на Серия 2
Купето е с номенклатурно наименование G42 и този път стъпва на платформата на Серия 4, за разлика от предходния F44, който използва за база „единиците“.
M240i е автомобил за хора, които искат да държат контрола, колкото и грешки да допускат
Всъщност концепцията на подобен вид автомобили е една от най-бързо еволюиращите. Защо? Защото всъщност усещането от мигновеното изпълнение на всяка команда е онова, което синтезира допамина, и тъкмо то се запазва и усъвършенства през годините. В същото това време обаче налице са и всички съвременни системи за безопасност, интегрирани и в тези возила, които пък прощават грешките.
Роденият в Сан Луис Потоси модел е класифициран като субкомпактно екзекютив купе. Всъщност размерите му никак не са малки. Спрямо предишното поколение, G42 е със 105 мм по-дълго до 4,55 метра, с 64 мм по-широко и с 25 мм по-ниско.
Защо обаче тази кола е толкова вълнуваща? Защото сякаш е син на световен шампион. Има неговите гени, но има и майчините гени на модернизацията. Така например класиката сред двигателите на BMW – 6-цилиндровият бензинов такъв с почти „партерно“ ниво на хибридизация, е съчетан с интелигентна 4х4 система – нещо твърде нехарактерно за съсловието. Налице е и само и единствено 8-степенната ZF автоматична трансмисия. Вече я няма опцията за ръчно управляема предавателна кутия.
И все пак – с тази компановка нещата изглеждат страхотни. Може би най-голяма заслуга има феноменалният двигател B58. Според мнозина специалисти, това е може би най-последният двигател с вътрешно горене, който може да се определи като тотално сполучлив. Всъщност и с угрозата за преброените дни на ДВГ, чиято ера ще свърши след малко повече от десетилетие, нищо чудно и тъкмо този мотор да остане завинаги в учебниците като еталон и мярка за технологичното достижение на машините от този род.
B58 е 3-литров, 6-цилиндров турбо бензинов агрегат, който се произвежда с мощности в диапазона 322 – 382 к.с.
Всъщност този двигател крие много възможности и за бъдещите М-автомобили ще има и по-големи стойности на мощността. Заради гъвкавостта си, този двигател се внедрява в много автомобили от гамата на BMW – M140i, M240i, 340i, 440i, 540i, 640i, X5, X7, Z4 M40i, както и Toyota Supra и бутиковия Morgan Plus Six.
В настоящия модел TwinPower Turbo редовият „шестак“ доставвя 374 к.с. и максимален въртящ момент от 500 Nm.
Заради xDrive, ZF безупречната трансмисия и оптимизирания задвижващ агрегат, сексапилното купе ускорява от 0 до 100 км/ч за едва 4,3 секунди. Всъщност този пърформънс е по-добър и от предходното поколение М2.
Управлявайки този автомобил, ми направи впечатление, че тук режимите на настройките имат огромно значение
Може би това е конфигурацията, при която усещам най-голяма промяна в поведението. Сякаш слизам от едно купе и се качвам в друго. От Comfort до Sport разликата е и колкото в силата на думите. Променя се всичко – горивната карта, алгоритъмът на смяна на предавките по силов и кинематичен фактор, окачването, диференциалът и дори звукът. Всъщност по последното изброено трябва да споделя, че акустично разликата идва най-вече от инфотейнмънт системата, която синтезира някои звуци. Пример за това е, когато ускорявате на ниска предавка и задържите педала на газта, тоест да спрете ускорението, без декселерация. Тогава се чуват звуци от неколкократно възпламеняване в изпускателната система – безкрайно приятно, но не съвсем достоверно. Чува се само в купето, но не и отвън.
Спортният режим е наистина спортен. Особено впечатление прави програмата за управление на трансмисията. Интересно преживяване беше, когато се движех по четирилентовия път към Врачанския Балкан и в лявата лента наближавах автомобили, които се движеха по-бавно. Всъщност, намалявайки скоростта със спирачката, ZF кутията превключваше в подпомагащ спирането режим и държейки оборотите високи, при което чувството беше сякаш съм на пистово състезание и съм във фазата на спиране за завой. Това обаче се чуваше и отвън и ефектът беше паническо прибиране вдясно на автомобилите, които всъщност по никакъв начин не биваха притискани или притеснявани. Тогава се замислих, че може би Sport режимът е за едни по-самотни пътища.
Външно малката оса е по-различна спрямо гамата на баварския производител
Веднага ни правят впечатление единичните фарове. Те имат своето обяснение и то се крие в символичната връзка с модела 2002 от 1966 година. Всъщност M240i идва с посланието, че BMW никога няма да се откъсне от корените си, които преди шест декади отвориха нишата на бързите, директни и спонтанни улични „спортисти“.
Като за ново издание на BMW, предните решетки са непривично малки. От доста време насам това е първата рожба на баварския производител, чиито „бъбреци“ са по-широки, отколкото високи. Също така предният грил е активен – съставен е от подвижни жалузи, които могат да бъдат в отворено и затворено състояние. В режими на по-високо натоварване се отварят, а през останалото време се грижат за по-добрата аеродинамика.
Чувал съм коментари на автомобилни фенове, че задната част на предишната „двойка“ е по-красива, но аз не мога да споделя това мнение. Лично за мен G42 предава чувството за лекота, а не за лукс.
Профилът на купето е много интересен. Въпреки че не е, автомобилът изглежда малък, а много сполучлив елемент е черният декоративен праг. С него и изпъкналата му форма, колата сякаш приема формата на настръхнала котка.
Интериорът следва модерното верую на BMW, но и запазва част от пуританското усещане, присъщо за наследниците на модела 2002 през годините
Инфотейнмънт системата разполага с 10,25-инчов екран и е с операционната система 7. При нея все още някои от контролите са изнесени на бутони, вместо изцяло заменени от хаптик и тъчскрийн интерфейсите, присъщи за „осмата“ версия. Инструменталният клъстер е с 12,3-инчов дигитален дисплей, без физически „часовници“, който променя съдържанието си изцяло при смяна на режимите на управление.
Както стана ясно по-горе, бутоните Adaptive, Eco, Comfort и Sport правят така, че автомобилът променя изцяло характера и посланието си
Осветлението на купето също създава приятно, но и спортно усещане. На разположение са много цветове, сред които и типичният кехлибарен оттенък. Впечатление прави и М-осветлението на вратите от вътрешната страна с приятно интегрираните цветове на спортната дивизия в стилизирана пчелна пита.
Багажникът разполага с цели 390 литра, което го прави доста функционален за подобен тип малко купе. Комфортът на пътниците, разбира се е съсредоточен за главните действащи лица на предния ред седалки, но и намиращите се на задния ред могат да са хора с, да кажем, по-големи размери.
Разговарях с много познати относно изживяването ми с M240i и ми направи впечатление, че както заклетите фенове на марката, така и не толкова отдадените на баварската автомобилна религия, наричаха това купе „истинско BMW”. Може би наистина – това е най-модерното истинско в класическия смисъл на думата произведение на мюнхенската компания.
