Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 Несломимият Клей Регацони

Несломимият Клей Регацони

160
0

Днес се навършват 10 години от смъртта на един от най-харизматичните и обичани пилоти в историята на Формула 1 Клей Регацони. Швейцарецът загина при автомобилна катастрофа в Италия. В дългата си кариера в Гран при той кара за много отбори и постига няколко победи, като е част от отборна на Ферари в един от най-успешните периоди за Скудерията в средата на 70-те години на миналия век. Специален материал за Регацони на главния редактор Иван Тенчев публикувахме в брой 69 на списание ClubF1 от 2005 г., който ви представяме днес.

“Стартирах от последна редица. Моята състезателна кариера ме бе научила, как да се придвижа от опашката до челото. В средата на състезанието бях на четвърта позиция. За петдесет и първи път преминавах по правата “Шорилайн Драйв”. 150 метра преди обратния завой “Куинс” пресякох двете бели ленти от маркировката върху асфалта. Това беше знакът, че трябва да започна да спирам. Натиснах с десния крак педала на спирачката, но не срещнах никакъв отпор. Сякаш педалът беше откачен. Летях към завоя и ми оставаха вече петдесет, може би шестдесет метра. Скоростта ми беше такава (280 км/ч – б.р.), че беше невъзможно да се измъкна. Натисках инстинктивно педала още два или три пъти – нищо. Пред мен беше бетонна стена и редицата от гуми.

Карах в средата на пистата. От ляво бе спрял Брабам-ът на аржентинеца Суниньо. (Седеше там от втората обиколка – б.р.). Държах единствената траектория, която ми даваше някакъв шанс да се завъртя странично към гумите. Закачих колата на Суниньо, но не се завъртях. Летях челно към стената и гумите пред нея. Бях свалил предавки, но и това не помогна много…За няколко секунди изгубих съзнание. После изпитах страшна болка, а след още малко, докато ме изваждаха от колата, престанах да чувствам краката си изобщо.”

Това е част от разказа на легендарния швейцарец Клей Регацони за последните метри в неговата кариера на пилот от Формула 1. Датата е 30 март 1980 г. Състезанието е за Гран при на САЩ-Запад, трасето е по улиците на Лонг Бийч. След фаталния удар, Клей остава в инвалидна количка завинаги, но с това съвсем не свършва неговият състезателен път. Състезава се с пригодени за управление само с ръце автомобили, основава школа за пилоти инвалиди. Остава пример за хора като нашите сънародници, които ще участват този месец в състезание за хора с физически увреждания.

Регацони прекарва следващите 40 месеца от живота си по болници. Лекарите правят 15 операции, а той и до днешен е убеден, че те са направили грешки и са виновни за оставането му в количката: “Краката ми бяха счупени, но въпреки това лекарите можеха да ги оправят”. Всъщност при удара двигателят в Енсайн-а му се мести напред и наранява гръбнака му, което всъщност го приковава завинаги.

Първите думи на Регацони към професор Сид Уоткинс, шефът на лекарите в Гран при, когато идва в съзнание след катастрофата са поразителни и характеризират най-добре характера на този мъж. – Кой спечели? – пита Регацони доктора, без да издаде повече и стон…

Стои 17 дни в Щатите. После заминава за Базел, където лекарите го уверяват, че ще го вдигнат на крака за няколко месеца, но и едните, и другите се провалят. В същото време от екипа на Енсайн признат, че причина за катастрофата е счупване на парче в захващащата част на педала на спирачката. Невероятно.

За първи път в Енсайн е поставен спирачен педал от титан точно преди това състезание и мениджърът на тима Мо Нун не можа да си прости, че дефект в метала е станал причина за катастрофата. – След моята катастрофа Нун направи анализ на всички педали от титан и всички се оказаха перфектни. Само този монтиран в колата ми е бил лош – обяснява спокойно Регацонии, без капка злоба или жал.

Този уникален професионалист е видял всичко в автомобилизма, преживял е дузина далеч по-ужасни катастрофи и бе оцелявал. Тази е най-нелепата, но точно тя го оставя инвалид на 42 години.

– Въпреки това, което се случи продължавам да обичам Лонг Бийч и да се спускам мислено по Сънсет Булевард към Бевърли Хилс, да завивам остро и да преминавам покрай болницата “Сент Мери”, където се бориха за живота ми – разказва днес Регацони на учениците си в училището си за пилоти, които учи как да карат кола само с ръце.

И днес, толкова години след този инцидент, в количката си Рега, както всички във Формула 1 го наричат, често може да бъде срещнат по световните писти, посрещан навсякъде с огромно уважение, защото е от онези пилоти, на които просто състезанията са в кръвта. Регацони е влюбен в колите от дете. Негови биографи разказват, че когато бил бебе най-бързо заспивал в бащината си кола и то при висока скорост.

Роден е в Лугано, в италианска Швейцария и всъщност е повече италианец, отколкото класически швейцарец. Като момче помага в бащиното малко тунинг предприятие за коли. Там се сприятелява с младия пилот Силвио Мозер, който вече има състезателна кола от Формула Юниър. Силвио му я дава да покара и Регацони се побърква докато не я купи.

Точно с нея през 1963 г Рега се записва за състезания в Кандерстег и още в първата си истинска надпревара завършва трети. В края на сезона постъпва като Силвио: продава малката Формула и си купува истинска кола – Мини Купър S 1710. С него записва първата си победа в автомобилно състезание – “едно планинско в Италия”, както сам разказва.

По същото време Силвио Мозер вече кара Брабам във Формула 3 за младия тим на Мартинели-Сонвико. Мозер съветва Клей да опита всичко, но да влезе в европейската F3. Регацони не трябва да бъде подканян много.

Урежда си да стартира за Алехандро Де Томасо съc стария автомобил на Марио Казони. С тази кола Казони става шампион на Италия във Формула 3 предходната година. Регацони обаче скоро разбира, че е взел скъпа, но счупена играчка. Мозер вярва в способностите на сънародника си и успява да убеди шефовете си да вземат и него в тима. Регацони прави впечатление веднага.

– Беше в Темпорада, Аржентина през 1966 г. – разказва Мозер. – Рега не завърши състезанието, но на тренировките бе по-бърз от пилотите на Текно. Колите на Текно бяха най-добрите в онези години във Формула 3. Конструкцията им бе много интересна, пилотът седеше над предния мост, а резервоарът бе зад гърба, подобно решение още не бе възприето дори във Формула 1. Регацони бързо се превърна в един от най-добрите състезатели в тази категория. Печелеше, бореше се мъжки, но и правеше страхотни катастрофи.

Един от страшните му инциденти е на 25 май 1968 г в Монако. Състезанието за Формула 3 съпътства Гран при на княжеството във Формула 1.

– Бях млад, пълен с увереност и лекомисленост – спомня си Клей. – Бях един от онези млади вълци, които бяха готови на всичко и натискаха педалите до дупка. В началото на тренировките на завоя преди пристанището загубих контрол над Текно-то (което вече кара – б.р.). Забих се в мантинелите и добре, че бяха те, иначе падах в морето. Каската ми едва не се удари в ламарината. Моята катастрофа бе запечатана в две снимки, които още пазя. На едната се вижда, че каската ме е почти до мантинелата, на втората – как едно желязо от колата буквално е на милиметри от кимналата ми за миг глава. Излязох от колата цял, напълно цял. Комисарите изпратиха линейка и не можеха да повярват, че от тази купчина желязо аз се бях измъкнал напълно невредим.

Братя Педерзани, шефовете Текно, не само прежалват колата, но предлагат на Рега кола за Формула 2. Автомобилите на фирмата там обаче не са така успешни, а Клей продължава да прави зрелищни катастрофи. Журналистите го обожават заради хляба, който им дава, но рядко откриват в него пилотски качества…

– Един веднъж написа за мен, че съм луд и всеки път когато ме гледал се убеждавал в това – разказва Регацони. – Мисля обаче, че годините в Текно бяха едни от най-хубавите в цялата ми кариера. Водеха се битки, беше сладко време. Техниката не беше още толкова рафинирана. Всичко не зависеше от гумите, аеродинамиката и парите.

Момчето от Лугано не обръща внимание на приказките, че е луд и изобщо не променя стила си на каране. Как да го стори, когато точно с него прави впечатление на самия Енцо Ферари. Ферари го кани за тима си Дино във Формула 2 и Регацони приема без да се колебае нито миг. През 1969 г. Джанклаудио, както е пълното му име, е на тестове във Ферари.

Италианският му е матерен език и няма никакви проблеми, но Комендаторе решава да закрие тима си във Формула 2 и Рега е принуден да се върне в Текно. Те пък подготвят нова кола за сезона 1970 г. Възлагат й големи надежди. Регацони започва да печели, а Енцо Ферари не е забравил за чернокосия планинец. Кани го да кара за него направо във Формула 1, в Гран при на Холандия на Зандвоорт в средата на юни.

Клей е на върха на щастието, а дебютът му е зашеметяващ. Новакът финишира състезанието четвърти! Пред него са само Йохен Ринд, Джеки Стюарт и Джаки Икс – най-големите звезди тогава. Всички останали са зад гърба му! Въпреки този уникален успех Регацони няма гарантирано трето място в тима на Ферари и трябва да се бори за него с италианеца Игнацио Джунти.

Рега надделява. Още едно четвърто място в следващото му състезание – Белгия – и двубоят е спечелен. В Германия на Хокенхайм след още две седмици Клей дори повежда колоната във Формула 1, макар и само за две обиколки, но и това е сладко. В Австрия след още 14 дни стартира от първа редица (!) и завършва втори, на 0,6 от секундата зад първия пилот на Скудерия Ферари – Джаки Икс. Регацони е като метеор.

След още две седмици вече е победител във Формула 1… Печели Гран при на Италия на Монца и се превръща в суперсензацията на сезона. Уикендът в Монца е помрачен от смъртта на Йохен Ринд, който загива в събота на тренировките, но специалистите анализират след това не само покрусата у всички, но и качествата на самия Клей, който побеждава не като новобранец, а като хитър ветеран.

След старта колоната повежда Джаки Икс и трибуните изригват. След 5 обиколки обаче Педро Родригес с БРМ и Джеки Стюарт с Марч го изпреварват. След още четири тура боричкане Джеки Оливър с втория БРМ минава пред Стюарт. След нови девет обиколки начело излиза Дени Хълм с Макларън, но само за един тур. Регацони се движи в челната група пилоти постоянно и може да поведе, но изчаква най-добрия момент. В 54-ата обиколка, когато вече няма много време до финала, атакува отстрани по боядисаната част и повежда.

Финишира пръв на метри пред Стюарт и Хълм, а това е едва петото му състезание във Формула 1. До края на годината още два пъти е втори – в Канада и Мексико. В крайното класиране е трети зад Йохен Ринд и Джаки Икс… Пътьом успява да спечели и титлата във Формула 2. Подобен възход историята на Формула 1 не познава и до днес.

Регацони започва следващия сезон естествено като титуляр във Ферари. Годината обаче не е така добра. Прави много грешки, катастрофи. Липсата на зрелост се проявява силно. На Киалами в Южна Африка в началото на сезона излита от пистата още в началото на тренировките и унищожава напълно колата си. Точно е започнало леко да вали, а върху асфалта има и пясък от вятъра и Рега излита отново зрелищно. Разминава се без контузии, но журналистите напомнят този инцидент през целия сезон.

Британците язвително пишат за “глезенето, недорасло дете на г-н Ферари, което трудно държи в ръцете си 400-те конски сили на една Формула 1”. Регацони обаче е по-бърз на няколко пъти от съекипника си Джаки Икс, а това прави впечатление на по-непредубедените. Най-големият му успех е победата в състезанието на шампионите на пистата Брандс Хеч, което е извън сезона, но има огромно значение в онези дни.

През следващата 1972 г. Ферари изостават и вземат само една победа, с Джаки Икс в Германия. Регацони отново прави ужасни катастрофи, при една от които си прехапва и част от езика, но това не му пречи да продължава да бърбори и да е забавен. 1973 година Клей започна в нов тим – БРМ, който се очаква да бъде много силен с подкрепата на Марлборо. Регацони стартира годината с полпозишън в Бразилия, но нещата не се развиват особено добре. Месец по-късно Рега отново има невероятен късмет, че е сред живите.

– Беше на Киалами в Южна Африка, на 3 март – спомня си пилотът, – когато са ме измъкнали от горящата кола, бил съм в безсъзнание, когато по-късно се опомних не можех да осъзная, че съм на Киалами и съм преживял ужасна катастрофа, болеше ме дясната ръка. “Малко си обгорял, но ще се оправиш”, ми говореше Отело Нуци, мой приятел, в хеликоптера на път за болницата. Не си спомнях нито пламъците, в които съм бил, нито нищо. После разбрах, че съм се ударил с Икс, а Майк Хелууд нещо ми попречил да избегна катастрофата.

Сезонът продължава лошо и в средата на годината се разбира, че Марлборо отива при Макларън за следващите две десетилетия! Регацони се връща при Ферари. С него за новия сезон идва и съотборникът му от БРМ – Ники Лауда. Новият спортен директор Лука ди Монтедземоло разчита на тях да върнат старата слава. Колата 312T е много по-добра. Пет кръга преди края Рега се вижда световен шампион. Кара стабилно и води в класирането още от втория кръг. Тогава обаче започват провалите.

Все пак до Гран при на Италия на Монца, везните сe накланят в негова полза. Точно там обаче пред хилядите тифози Регацони всъщност губи титлата. Има проблем с гумите. Те буквално се разпомпват. Влиза в бокса сменя ги, но отново спира в бокса заради повреда и отпада. Емерсон Фитипалди кара внимателно и завършва втори. В Канада бразилецът е пръв, а Рега – втори и така за последното състезания двамата са с равен брой точки – 52. Осми и девети са на старта и водят люта битка. Регацони няма добро сцепление и завършва 11-ти. Фитипалди е четвърти и става световен шампион с 3 точки преднина.

За Клей журналистите пишат, че “наистина е бил великолепен”, но не бил имал достатъчно хъс, за да победи. Швейцарецът печели само едно състезание на стария Нюрбургринг и това доказва класа. В други четири остава втори и ако е по-верен на самия себе, за да се пребори за още поне една победа, може да седи на трона. „Бях близо до титлата така, както никога досега. Загубих. Но от това животът ми не става по-малко красив, нали“, коментира Регацони в едно интервю от онези дни.

И през следващите две години Рега е пилот на Ферари, но вече в сянката на Ники Лауда. Всичко се върти вече около австриеца, въпреки че Регацони продължава да бъде между първите и прави блестящи състезания. Двамата с Ники имат перфектни отношения, тифозите ги обожават. Върхът на тази идилия е година по-късно – пак на Монца. Ники и Клей окупират първата редица на стартовата решетка. Регацони печели състезанието, Лауда завършва втори, с което печели титлата – първата за Ферари след 14 години пауза.

За 1977 г. обаче Ферари взимат амбицирания Карлос Рьотеман, Лауда е против. „Право да ви кажа не зная защо точно ме изгониха от Ферари, казва в едно интервю за цюрихския “Спорт” Регацони. – След катастрофата на Ники (през 1976 г. – б.р.) много неща се промениха в тима, беше истинска бъркотия. Дори по време на последната ни среща Енцо Ферари се държеше приятелски, дори бащински с мен. Мисля, че вероятно взеха Рьотеман заради рекламата на ФИАТ в Латинска Америка. Не зная дали те вече не контролират и самия Ферари, все пак дадоха 2 милиарда лири, за да имат и екипа му. Що се отнася до отношенията ми с Лауда, той наистина бе първи пилот през последната година, но това се изразяваше само в по-доброто му техническо обслужване, като база, мотори и шаси нещата бяха еднакви. Не знам дали бяхме приятели, но във всеки случай бяхме партньори, които се разбират. Не мисля, че някога отново ще се върна вече във Ферари.“

За 1977 г. Регацони предпочита предложението на Енсайн пред офертите на Брабам, Макларън, Съртис. – Не приех заради това, че ми предложиха повече пари – казва Регацони, – просто това бяха мои лични отношения с хората от тима. Преди началото на сезона Клей се мести в Монако заради данъците и е един от първите пилоти, които основават колонията на живеещите в Монте Карло състезатели от Формула 1.

Подписвайки с Енсайн обаче Регацони остава извън голямата игра. Подкрепят го сънародниците му от часовниците Тисо. Отношенията са топли и всичко е супер, но колите не са особено добри. Клей става рекламно лице. Дънките с неговото име са световен хит, бизнесът върви. Но кариерата сякаш си отива. Следващата 1978 г. е още по-лоша. За сезон 1979 г. в тима си го кани Франк Уилямс. Той търси съотборник за първия си пилот Алън Джоунс и се сеща за Рега и неговия огромен опит.

По онова време Уилямс не е това, което ще стане през следващите две десетилетия. Тогава той просто най-после успява да осигури сериозни спонсори, а Патрик Хед конструира първата от славната си серия коли – FW 007. Не е нужно Клей дълго да свиква с нея. В средата на лятото в брилянтен стил, поемайки водачеството от получилия повреда Джоунс в средата на състезанието, Регацони носи първата победа за Франк и отбора му.

Това е първият триумф за Уилямс във Формула 1 – Силвърстоун ’79. После Джоунс взима още три състезания и в края на сезона Франк Уилямс освобождава Регацони, за да отвори място за Рьотеман… В началото на 1980 г. Регацони пак се връща в Енсайн и казва, че от времето, когато за първи път е започнал да прави коли в бащината работилница, за него не е съществувал въпросът какво ще прави след състезанията, които скоро ще приключат.

– Не зная коя беше най-голямата ми победа, може би на Нюрбургринг през 1974 или на Монца през 1975 г., мисля, че тя още ми предстои, казва Регацони в навечерието на новия сезон.

Още в четвъртия старт обаче идва катастрофата, която завинаги вади Рега от голямата игра. Духът му обаче е пословичен, а страстта към състезанията не увяхва и днес. Три години след инцидента Клей прави училище за инвалиди, състезава се в аматьорски надпревари. През 1984 г. се записва за супер ралито Париж-Дакар. Изкарва обаче само четири дни от него и спира. Опитва още два пъти да стигне до Дакар. Така и не успява, но едва ли това е най-важното.

– Все още мечтая за Формула 1 – повтаря и до днес пилотът, превърнал се в символ на духа на хиляди онеправдани хора по света.

Ако сте намерили правописна грешка, моля уведомете ни като маркирате текста и натиснете Ctrl+Enter.