Начало Автомобили Приключение в Карпатите

Приключение в Карпатите

48
0

30-километров преход през Карпатите до замъка на Дракула звучи като занимание, което планираш за Хелоуин и със сигурност не изпълняваш с АТВ. На мен обаче ми се случи точно такъв тест в Поляна Брашов (Румъния) и макар прочутият граф да не се появи в гората, неведнъж изпитвах истински ужас, докато изпробвах различните возила на BRP от гамата Кан-Ам.

Организацията на събитието включваше преминаване през тренировъчен терен и едва след това управление на забележителните машини. Спокойно мога да призная, че бях облекчен, когато ме разпределиха във втората група за преминаване през изкуствените препятствия. Това ми даде добра възможност да погледам колегите, за да разбера къде дебнат най-големите проблеми. Малкият и симпатичен Аутлендър 400 беше страхотна машина за първите ми стъпки в света на офроуда. Както при всяко друго нещо с двигател, тук основният принцип също бе „не връщай газта“. Скоро страхът отмина и можех напълно да се насладя на трасето, дори го обиколих още няколко пъти, за да свикна съвсем с механиката на управлението. Аутлендърът в нито един момент не даде сигнал, че му се случва нещо, за което не е подготвен.

След първоначалното обучение дойде ред на малко по-сериозната част: Дифендър.

С него щяхме да обиколим предварително подготвено трасе над полигона. Обиколката започна с много стръмно изкачване, което обаче не бе проблем за 800-кубиковия двигател Ротакс с 50 к.с. Агрегатът е оптимизиран за по-голям въртящ момент и мощност при по-ниски обороти поради специфичната употреба в гората и по време на селскостопанска работа. Освен този двигател Дифендър има и по-голям вариант – 1000 куб. см и 72 к.с.

Дойде ред и аз да седна зад волана, който ми направи впечатление с размера си – колко е малък. Движението бе много сигурно. Моделът е с изместено захващане на окачването, като вместо под прав ъгъл спрямо земята амортисьорите са монтирани под ъгъл, което дава възможност на гумите да се движат не само нагоре и надолу, но и навътре, а това подобрява сцеплението при преминаването през тежки терени.

Дифендър, както и всички продукти на BRP, е проектиран спрямо нуждите на клиентите. Машината е добре подготвена за селскостопанска работа, като може да тегли 1 тон товар заедно с 500 килограма, натоварени върху самото шаси, и двама пасажери. Двигателят няма нужда от разработка, както и от обслужване за първата една година употреба (или 3000 км пробег). Деференциалът позволява работа с 4х4, 2х4 с опция за блокиране на задния деференциал. Окачването пое без проблем всеки камък, дупка и дърво, които му се изпречиха на пътя. С ход 17 сантиметра и 20 сантиметра просвет гората не го затрудни с нищо.

Черешката на тортата бе Маверик X3. Той е сериозно прекроен спрямо предишната си версия. В основата на цялата трансформация е позицията на пилота, която е пренесена по-ниско, а позата е по-легнала. В резултат на това центърът на тежестта е по-нисък, а междуосието – по-дълго. Това дава по-добра стабилност и по-добро управление. Отново първо бях пасажер и откровено мога да кажа, че съжалявах. Първото препятствие беше изкачване по огромен хълм, а явно кракът на руснака зад волана беше тежък, защото му даде цялата газ и машината излетя. Всичките 154 коня ни бутаха нагоре по хълма, а аз активно тествах здравината на грижливо разположената пред мен дръжка. Летейки към една огромна дупка, се чудех колко точно ще боли това кацане. Благодарение на огромните амортисьори на FOX, разполагащи с ход от 60 сантиметра, обаче сякаш кацнахме в облак. Беше изумително!

Следващата „забава“ беше спускане от другата страна на хълма, което изглеждаше като почти вертикално спускане от петия етаж. Изобщо не се срамувам да призная, че беше абсолютно ужасяващо… До момента, в който тръгнахме надолу. След още няколко завоя се озовахме на кота нула, където ни дадоха разрешение да пробваме максималната скорост на Маверик. Ускорението беше ужасяващо! За щастие спирачките работеха също толкова добре, колкото и газта.

Цялостното впечатление бе наистина забележително. Централно разположените педали заедно с малкия, скосен в основата волан даваха състезателно усещане. Движещите се във всички посоки седалки ERGOPRINT също допринасяха за доброто усещане в кокпита. Пътят на обратно беше доста забавен и ужасилото ме спускане сега бе стръмно изкачване, което обаче не беше никакъв проблем за машината.

900-кубиковият трицилиндров двигател Ротакс е монтиран зад кокпита с цел да изведе топлината и шума далеч от водача, както и да улесни достъпа за ремонт и обслужване. Нашият френско-канадски гид в света на BRP Оливие обърна внимание на факта, че в завода дори са отделили време, за да настроят звука от ауспуха.

Машината се оказа и доста устойчива. Един от руските колеги бе успял да се обърне през таван и да излезе абсолютно невредим. Обяснението му за случката:

– Какво стана?

– Карах си и то се обърна изведнъж.

– Ти даваше ли газ в този момент?

– Неее!!

С две думи – страхотно е! 30-километровият преход се оказа доста по-кратък, но може би беше за добро с оглед на ограничения ми опит в гората. Цялото преживяване беше изключително забавно и организирано по перфектен начин, а резултатът е, че научих, че има живот и след асфалта.