Ландо Норис е сред малцината пилоти във Формула 1, които открито говорят за проблемите, създавани от напрежението в Гран при. Той разказва, че по време на първия си сезон в F1 отстрани може да е изглеждал като жизнерадостно хлапе, изпитващо възторг от сбъдването на най-голямата си мечта.
„Всъщност изобщо не беше така. Прикривах факта, че имах сериозни проблеми с нервите и изпитвах тревожност. Бях стигнал до Формула 1 – нещо, за което бях мечтал от първия ден, когато се състезавах. И тогава открих, че се съмнявам сам в себе си. Чудех се дали притежавам нужните качества, сравнявах се със съотборника си, с другите пилоти.“
„Това ти обърква главата. Човек трудно се справя с подобно нещо и съм убеден, че много други състезатели са се борили със същото в миналото“, казва Норис
„В спорта обаче никой не иска да отстъпи и милиметър, не иска да покаже каквато и да е слабост. За това не говорим за менталното здраве колкото би трябва, а това наистина е необходимо.“
Според Норис едно от най-важните неща е да изградиш ядро от важни за себе си хора. Те могат да са от семейството, приятели, колеги или просто някой, на когото наистина вярваш и пред когото можеш да си открит. Мениджър, пърформанс треньор, инженерите – хората, с които пилотът работи най-много – са семейството му, когато не е със своето собствено семейство.
„Изкарваме толкова време, работейки заедно, че се познаваме прекрасно. Трябва да се чувстваме удобно едни с други, за да се представяме на достатъчно добро ниво. Аз карам колата, но въпросът не е само как се чувствам лично аз. Всички в екипа трябва да са в добро разположение“, продължава Норис.
„В продължение на няколко години работих с психолог. Това ти дава възможност да разговаряш със специалист, да работиш по овладяването на нервите си и да се настроиш по-положително.“
„В един момент се почувствах по-сигурен да поема по-голяма отговорност за собственото си ментално здраве. Достигнах етапа, в който да мога сам да намирам начини за преодоляване на различни предизвикателства“, споделя още Норис, който участва в различни инициативи с цел подобряване менталното здраве на хората като цяло.
Ландо Норис е роден на 13 ноември 1999 г. Първоначално се интересува от мотоциклетни надпревари, но това претърпява рязка промяна, когато баща му го завежда на състезание по картинг. На 7 самият Ландо Норис вече се състезава на картинг, а през 2013 и 2014-та печели световната титла. През 2014 г. е и дебютът му при състезателните автомобили. Преминава през ADAC Формула 4, италианската Формула 4, състезателните серии Тойота, британската Формула 3, европейската Формула 3 (печели титлата през 2017 г.), а през 2017 и 2018 г. кара във Формула 2.
Норис става част от програмата на Макларън за млади пилоти през 2017 г. За 2018-та има договор за резервен и тест пилот на тима, а от 2019-та е титуляр в отбора от Уокинг. Най-доброто му постижение досега във Формула 1 е трето място в Гран при на Австралия през 2020 г.
Ландо Норис споделя, че може би най-голямото вдъхновение за кариерата му като пилот е живата легенда на мотоциклетния спорт Валентино Роси
„Започнах да гледам Валентино преди да започна да гледам Формула 1, сигурно съм бил на 4. Той бе първият състезател в какъвто и да е тип надпревара, когото съм забелязал – за каквото и да говорим, коли, рали, мотори, всичко.“
„Към него гледах като дете. Мечтаех да съм като Валентино. Сигурно някои от моите черти напомнят на него до ден-днешен. Дизайните на каските ми, цветовете, просто неща, които харесвам. Той е човекът, вдъхновил ме да съм това, което съм днес.“
„Обичам състезанията. От момент, в който гледах първото, ги заобичах. А преди всичко останало гледах MotoGP. След това покарах по малко от всичко. Просто обичам автомобилния спорт.“
Норис е представител на младото поколение пилоти във Формула 1 и е смятан за един от най-талантливите пилоти на грида. Майка му е белгийка и Ландо е с двойно гражданство. Семейството му се съобразява с кариерата му и дори се мести, за да му е по-удобно да се придвижва. От известно време Норис живее в Монако – като повечето Формула 1 пилоти по финансови причини.
