Бившият собственик на Минарди, Пол Стодарт, казва, че все още се чуди дали клиентските отбори имат място във Формула 1. Интересното е, че Минарди е предшественик на Торо Росо, а Торо Росо не е нищо повече от същия клиентски тим.
Стодарт продаде Минарди на Ред Бул през 2005 година и допълва, че е бил изключително щастлив да види тимът да печели на Монца. И все пак по повод на дискусиите относно клиентските шасита Стодарт не е убеден, че те са нещо хубаво за спорта.
Когато е бил попитан дали е по-добре да има успешни клиентски тимове или по-скоро отбори като Минарди, които са си конструктори, но са на дъното, Стодард е казал пред autosport.com: „Малко се разкъсвам по този въпрос.”
„Това, което ме правеше горд при Минарди, бе, че оперирахме с една десета и дори двайста от бюджета на конкурентите си и все пак печелехме някоя точка.”
„Торо Росо имат дизайнер от световна класа, ресурсите на Ред Бул и един от двата най-добри двигателя във Формула 1. И те карат това да работи, независимо от шасито. Но една част от мен се чуди дали това е честно?”
„Дали е честно някой да харчи 25 милиона, докато другите харчат половин милиард, а накрая да излезе и да печели състезания? Можете да видите, че има логика в тези аргументи. Подчертавам, че не се опитвам да омаловажа победата, но просто мисля, че във Формула 1 би трябвало да има само конструктори.”
Стодарт признава, че чувства известно лично удовлетворение от факта, че е опазил Минарди живи по време на последните няколко трудни години – и не е решил да ги продава на най-големия купувач.
„Не можете да отречете какво са направили Ред Бул и какво е постигнал Герхард (Бергер)” – обяснява Стодарт.
„Има подобрения в бюджета. Важното е, че не продадохме тима на хора, които щяха да провалят отбора. Можех да взема повече пари от хора, които щяха да затворят тима, но не го направих.”
Накрая Стобарт признава, че резултатите на Торо Росо са постигнати честно с труд, а не са подаръци на съдбата. Той допълва, че тимът има големи шансове за още точки в оставащите четири състезания.
