Ферари избраха да поставят Гран при на Италия от 1979 г., спечелена от Джоди Шектър, под номер 4 в класацията на най-значимите състезания за Скудерията на италианското трасе. Победата в тази надпревара, която е 13-та от общо 15 състезания в шампионата през 1979 г., носи на Шектър световната титла при пилотите във Формула 1, а Ферари печели конструкторския шампионат, след като Жил Вилньов се класира втори и отборът записва двоен успех на Монца.
През тази година битката за титлата в шампионата при конструкторите се води между Ферари, Уилямс и Лижие. Преди Гран при на Италия Жак Лафит с Лижие има две победи, Алан Джоунс с Уилямс е с три, а пилотите на Ферари Джоди Шектър и Жил Вилньов са с по две.
В квалификацията преди състезанието на Монца доминират пилотите на Рено, чиито коли тогава са били с турбо мотори. Жан-Пиер Жабуи се класира първи за старта (с 3 десети по-бърз от Ферари-то на Шектър), Рене Арну – втори, а Джоди е трети.
„Самото състезание не беше особено вълнуващо, освен първите обиколки. На старта Шектър от трети на грида стана първи, а Вилньов си проправи път от пето място на решетката до трето. Арну се бори във втората обиколка, поемайки водачеството, но без да успее да се откъсне пред двамата пилоти на Ферари и сънародниците си Жабуи и Лафит. От 13-та обиколка нататък французинът започна да има проблеми. Първо, Арну трябваше да пропусне преследващите го състезатели, заради проблем с двигателя и отпадна след две обиколки. След това между 42-ра и 46-та обиколка двигателите на Лафит и Жабуи също се предадоха, въпреки че по това време двете червени коли (на Шектър и Вилньов, б.а.) бяха доста напред по пътя към победата.
На подиума компанията бе допълнена от присъствието на друг пилот, останал важна част от историята на Скудерията: Клей Регацони, който четири години по-рано отпразнува идентичен резултат, заедно с Ники Лауда. Този път двойната победа означаваше, че Шектър и Вилньов успяха да донесат на Ферари и двете титли в шампионата” – описват състезанието от Скудерията.
През следващия сезон Ферари имат технически проблеми, отборът не записва победа, като най-доброто класиране на Скудерията е 5-то място – на Шектър в Лонг Бийч и на Вилньов в Монако и Канада. След този сезон Шектър напуска Формула 1. Той е смятан за изключително талантлив състезател, но в началото на кариерата си в спорта предизвиква много катастрофи (една от които на Силвърстоун през 1973 г., когато неговото завъртане на завоя Уудкот предизвиква масов сблъсък и отпадат общо 8 коли, за щастие пилотите нямат сериозни наранявания). В тренировките за последното състезание за сезон 1973 обаче след катастрофа загива пилотът на Тирел Франсоа Север. След този инцидент коментарът на Шектър е: „Оттогава насетне всичко, което опитвах да направя във Формула 1, бе да опазя живота си.”
Ето как Енцо Ферари описва шампиона за 1979 г.:
– Смел южноафриканец от литовско семейство. Наблюдавах го с интерес от две години, убеден, че неговата жизнерадост ще го отведе до световната титла с правилната техническа подкрепа от професионален отбор. Едва през 1979 г. той можеше да се състезава за нас, увенчавайки кариерата си с успеха, който вярвах, че е отреден за него. Той показа, че не е просто смел боец, но също и че изчислява разумно възможните последици. Това бе качество, което вероятно никой не би му приписал по-рано.
