Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 Тото Волф: Кое е по-лошо? Удар с 50G или кола върху главата...

Тото Волф: Кое е по-лошо? Удар с 50G или кола върху главата ти?

3439
0
Люис Хамилтън, Макс Верстапен
Люис Хамилтън и Макс Верстапен; снимка: Пирели

Кое е по-лошо във Формула 1 – удар с 50G или да попадне кола върху главата ти, попита риторично шефът на Мерцедес Тото Волф, коментирайки битката за титлата през сезон 2021. В обширно интервю за британския таблоид Дейли Мейл той разгледа случилото се с претендентите Люис Хамилтън и Макс Верстапен при двата най-сериозни инциденти помежду им – на Силвърстоун и Монца.

Тото Волф
Тото Волф; снимка: Мерцедес

„Не мисля, че Хамилтън или Верстапен могат да бъдат контролирани. Не мисля и че съществува такова желание, защото те са гладиатори в автомобилите си. Това прави спорта толкова интересен. Човек е заинтригуван как ще се развият отношенията. Ще се конфронтират ли ако се ударят? Какво ще кажат? Ще се погледнат ли в очите? Ние не бихме се намесили. Взаимоотношенията се уреждат между хората.“

„Връщам се към Силвърстоун. Нашето виждане е, че Верстапен бе свръх агресивен, това му поведение бе от доста време, постоянно се измъкваше, но накрая се удари. Според нас той трябваше да остави пространство. Видяхме го как катастрофира – беше тежък удар, но след това излезе от колата, многократно беше повторено, че е добре. После казаха, че е изпратен в болница за преглед, но е добре и това дойде от висши служители на Ред Бул.“

„Междувременно ние най-после отново спечелихме състезание – при това с Люис Хамилтън на Силвърстоун пред огромна британска публика, а не бяхме фаворити. Бяхме супер щастливи. В Ред Бул не бяха щастливи – пилотът им се бе ударил тежко, загубиха 25 точки, а състезателят им бе в болница. Затова мислят, че празнуването на Мерцедес бе лошо. Можехме ли ние да постъпим по-добре? Нещо по-приглушено? Не. Хората виждат нещата в черно и бяло. Аз съм прав, ти бъркаш. Просто не разбират.“

„И стигаме до Монца. Кое е по-лошо? Удар с 50G или кола върху главата ти? И двамата не бяха сериозно наранени, така че продължаваме напред“, заяви Волф

„Люис изобщо не го е играл умиращия лебед, нито ние сме твърдели в който и да е момент, че е тежко контузен. А това може да се случи, когато 750-килограмова кола се окаже върху главата ти – дори да е за кратко. Беше натъртен. Но затова им се плаща толкова добре. Един театрален актьор от Ред Бул сметна за необходимо да коментира и заяви, че Люис бил достатъчно добре, за да отиде на Мет галата. Просто още едно създадено заглавие.“

Последната реплика е свързана с друга теза на Волф и тя гласи, че във Формула 1 основно се играе театър.

Тото Волф, Кристиан Хорнер
Тото Волф и Кристиан Хорнер; снимка: Ред Бул Контент Пуул

„Това, което твърди Кристиан [Хорнер] – че изпитвам напрежение – всъщност не е вярно. Според мен той е един от главните герои в театър, част от трупата на Формула 1. За мен като акционер, съсобственик в отбор е страхотно, че създава разни истории. Но е без значение. Хората започват да се държат като актьори, когато се озоват пред микрофон или камера – като в Холивуд. Прекрасно е, че играят театър. Чудесно е за спорта, както и за Нетфликс, които искат да показват лица, а не хронометъра. Хората са осъзнали, че ги цитират, когато говорят противоречиви неща. Дава им време в медиите, кара вестниците да публикуват снимката им.“

„По определен начин се връщаме към корените си, защото едно време Бърни Екълстоун създаде състезания и сапунена опера. И когато нямаше достатъчно интрига в надпреварите, наблягаше на другото и винаги изкарваше заглавия. Пак сме там. Но аз не се въвличам в това.“

Волф разказа още, че битката за титла във Формула 1 далеч не е най-трудното нещо, с което се е сблъсквал през живота си. Австриецът се върна далеч назад в годините на детството и юношеството си

„Умственият стрес в F1 дори не се регистрира по скалата в сравнение с детството, юношеството ми, нещата, които трябваше да преживея. Спрямо тях случващото се сега е просто чудесно забавление, защото станалото преди толкова години остави постоянни белези. Не става дума само за това, че загубих баща си. Той беше болен в продължение на 10 години – имаше тумор на мозъка. От момента, в който се разболя, докато си отиде – в тийнейджърските ми години – буквално нямахме пари. Не можеше да работи. Това промени характера му. Помня как на 14 си мислех, че искам сам да отговарям за себе си, да не завися от никого. Знаех, че не мога да разчитам на никого. Всеки човек си има история, не търся съчувствие. Всеки се бори с нещо. Но това още ме преследва за разлика от нещата в работата ми като шеф на отбор.“

„Още се будя от кошмара, че съм сам. Сънувам го още от дете и се случва по всяко време, независимо от напрежението на работа. В наши дни вече говорим за умствено здраве. Моят опит сочи, че много успешни хора – в бизнеса, лекари адвокати – са се сблъскали с унижение или травма на ранен етап от живота си.“