Проблемите на Люис Хамилтън породиха много въпроси защо се случват и защо седемкратен световен шампион не успява да се справи в новия си отбор. В момента се правят многобройни анализи, но всъщност английският пилот има грижи на пистата не от този сезон, а значително по-отдавна. Представянето му допреди присъединяването към Ферари бе анализирано в материал на Иван Тенчев преди сезон 2025. Статията бе публикувана през ФЕВРУАРИ 2025 г. в електронния брой 280 на списание ClubS1 и обяснява голяма част от затрудненията на Хамилтън.
____________________________________________________
Люис Хамилтън бе посрещнат наистина с изключителен ентусиазъм в Италия през януари. Огромната част от тифозите вярват, че седемкратният шампион ще донесе онази допълнителна сила на Ферари, която да изведе отново Скудерията на върха. Мнозина смятат, че самото му ангажиране с екипа от Маранело е доказателство за потенциала, който англичанинът е анализирал, че има в този тим през последните години.
Точно така направи и когато сензационно премина от Макларън в Мерцедес през далечната вече 2012 г., а това бе големият удар в кариерата му
Факт е обаче, че когато Люис подписа с Джон Елкан преди около година, се очакваше в Маранело да пристигне Ейдриан Нюи. Това не се случи. Да, ръководеният от Люк Сера екип (инженерът работи дълги години заедно с Люис в Мерцедес) свърши добра през 2024 г. и остана само на 14 точки от конструкторската титла. Но дали Люис не разчиташе потенциала на Ферари именно през призмата на привличането на прочутия си сънародник?
Със сигурност с огромния си опит Хамилтън ще даде нова светлина в работата на Ферари. Ще донесе и нова енергия. Самият той изглежда повече от амбициран и наистина развълнуван от новото предизвикателство. В това не само тифозите – никой не се съмнява.
Уважението, което в Маранело има към него, също не е преувеличено. Негов израз стана вече обявената промяна в конструкцията на болида за новия сезон. Изместването на кокпита малко по-назад е нещо, което Люис искаше в Мерцедес от две години. Не го послушаха и това бе (поне според мен) не по-малко важна част от мотивацията му да си тръгне от Бракли. И точно в тази връзка идват и наистина съществените въпроси. Ще се получи ли химията между Хамилтън и Ферари? Ще успее ли вече 40-годишният пилот да се справи по-добре, отколкото през последните три години?
За да се намерят отговорите на тези въпроси първо трябва да се анализира
какво не се получаваше при Люис с Мерцедес в края на 12-годишната им съвместна работа
след 84 победи и 6 световни титли! Настина класни анализатори смятат, че всъщност в основата на проблемите им беше смяната на правилата. От една страна, Мерцедес не се справи никак добре и не направи най-добрите болиди, но и Люис не можа да се адаптира към промяната. Най-яркото доказателство за това е разликата в представяне му спрямо Джордж Ръсел! Цифрите са безпристрастни и показват нещо много интересно.
През първите две години на съвместната им работа разликите в квалификациите бяха минимални. През 2022 г. Люис бе средно с 0,012 сек по-бърз. През 2023 г. Ръсел бе с 0,017 сек напред. Изобщо не говорим за нищо друго в представянето, просто чиста скорост с колата такава, каквато е. Това бе настина минимална дистанция в извличането ѝ от трудни автомобили. Те имаха много тесен прозорец за настройване, болидите бяха много чувствителни и непостоянни. Мерцедес често трябваше да работи с доста високо разположено шаси и много компромисен баланс особено в събота, за да не съсипе най-вече задните си гуми в състезанията.
През последната 2024 г. обаче нещата много драматично се промениха, и то не в полза на Люис. Данните показват, че до Гран при на Канада разликата пак е бе сравнително малка – 0,076 сек в полза на Джордж. Но след това изведнъж е скочила до 0,314 сек в края във втората половина от сезона! Да, има и странични фактори, лошо стечение на обстоятелствата като пластмасовия ограничител, който се заби под пода на Люис в Абу Даби. Но въпреки това разликата нарасна много странно.
Въпросът защо стана така е много важен и интересен. Отговорът се търси в много дълго изграждания, изключителен стил на Люис
В продължение на почти 30 години той му е носил успех. Дългогодишните наблюдения и анализи показват, че Люис от годините си в картинга кара с използването на една фина техника. Той атакува завоите като спира сравнително късно, доста стегнато, но не прекалено. Натоварва сериозно предната ос и използва инерционния момент, за да завърти колата в кривата, като прецизно контролира задницата.
Техниката е особено видима в по-бавните завои и натоварва малко повече предните гуми. В повечето случаи в предишните години това бе много добър начин на работа, но не и след влизането в сила на правилата за коли с т.нар. граунд ефект. И така, докато Мерцедес се бореше, за да го постигне и вдигаше колата си по-високо над пистата (за да не подскача), нещата за Люис не изглеждаха така драматично по-лоши от Ръсел. Точно това е обяснението за минималните разлики в първите два сезона с коли, в чиито подове има тръби на Вентури.
През миналата 2024 година обаче, особено след като интегрира новото си предно крило, тимът на Тото Волф най-после започна да работи с кола, която е много по-ниско разположена над пистата, по-твърда е, за да работят наистина добре тръбите за притискане, и то с по-добър баланс, без да се претоварват нито предните, нито задните гуми. Изобщо не бяха случайни критиките от страна на Ред Бул, че Мерцедес и Макларън използват твърде меки предни крила, защото наистина спецификацията, която и двата екипа интегрираха в даден момент бе с възможност да се огъне леко най-горния им елемент.
Така се намалява съпротивлението на правите, но след това преди завоите и вътре в кривите структурата се вдига и дава нужния натиск
Ред Бул има огромен опит в подобни структури, които формално отговарят на правилата. Всичко е наред, когато ФИА прави статичните си изследвания, но всъщност регламентът се заобикаля елегантно. В случая обаче съперниците ги почерпиха със собствения им сладкиш.
При колите-крило днес „меките“ предни крила имат и една още по-обща роля. С тяхното използване се намаляваше дисбалансът между недозавиването на болидите в бавните завои и свръхзавиването в бързите. Това всъщност е най-големият проблем на настоящите F1 автомобили. В тази игра дори от Ред Бул се загубиха тотално през 2024 г., след като доминираха напълно само месеци по-рано. В определен период направо нямаха „връзката между предна и задна ос“, както се изрази Кристиан Хорнер. Точно
новите предни крила обаче направиха възможно най-после Мерцедес да работи по-ниско
и с твърдо окачване, без никакъв шанс колата да се наклони напред и потъне леко, както Люис правеше в продължение на години. Системите за противопоставяне на потъването на носа известни като „антидайв“ бяха достатъчно развити и от „сребърните стрели“. Дори само с преместването надолу на задния крак на горното А-рамо, носът вече почти не може да потъва. Вероятно изобщо не бе случайно и това, че Хамилтън спечели 2 състезания през 2024 г. Представи се силно на бързите писти с хубави бързи криви като Силвърстоун и Спа. Оставям настрана множеството странични фактори като грешките на Макларън, времето, дисквалификацията на Ръсел. Фактът е, че като цяло Люис бе бърз в плавните скоростни криви, а не в спънатите шикани на трасетата в Монако или Сингапур. И наистина за него стана по-трудно, когато колата се промени във втората част на сезона.
Много е важно да се отбележи в тази връзка и още нещо. В Маранело готвят пълна промяна в схемата на предното окачване в колата си за 2025 г. Отиват към пулрод, каквото използват Ред Бул и Макларън, именно, за да стабилизират още тялото хоризонтално, без потъване и гмуркане, за да имат по-добри ефекти на притискане от дъното. Точно то дава над 70% от общия натиск днес. Това вероятно изобщо не е добра новина за Люис, ако той не е в състояние да преодолее години натрупана в самите мускули и тяло памет за контрол или не намери начин с настройки да направи все пак колата по-удобна. Проблемът е, че с прилепящия ефект няма големи възможности за някакви специални настройки. Болидът просто трябва да е максимално ниско и с доста твърдо окачване.
В състезанията проблемите се минимизират, защото факторите за успех са много повече
Колите тръгват пълни, на пистата има много конкуренти. С огромния си опит и талант Люис разчита всичко много по-добре. Анализира и успява да променя карането си, пази гумите, но сега трябва да мисли и за допълнителната техника на управление. Това не е прекрасно, защото нещо подобно правеше Даниел Рикиардо, който се опитваше да променя собствените си инстинкти, докато караше Макларън. През 2024 г. обаче и в тази игра – надпреварите – Хамилтън изостана от Ръсел.
Но ако в квалификациите резултатът бе 18 на 6, то в състезанията Хамилтън бе пред съотборника си 9 пъти срещу 15. По-лошите стартови позиции имаха важна роля за тези завършвания в неделя, както и за онова, което се случи в спринтовете. В квалификациите за късите бягания резултатът бе 5 на 1 за Джордж. Точно същото бе съотношението и при тяхното завършване. Затова ще е от ключово значение Хамилтън да се опитва през 2025 г. да извлича абсолютния максимум от колата и да е пред новия си съотборник Шарл Льоклер в квалификациите! Това изобщо няма да е лесно предвид всеизвестната скорост на пилота от Монако в една обиколка.
Винаги сложната ситуация с контрола над пилотите в Маранело няма да е от полза на Люис ако е по-назад в колоната. Освен това Шарл има предимството да говори перфектен италиански и да е вече 7 години част от Ферари!
Затова намирането на по-верните настройките за Люис няма да е по-лесно от това на Шарл, въпреки по големия му опит и спечелени титли. Англичанинът ще работи с Рикардо Адами – рутиниран и безспорно добър рейс инженер, но напълно нов човек за Хамилтън, различен от Питър „Боно“ Бонингтън.
Червеният тим със сигурност ще го подкрепя максимално, без съмненията от последната година в Мерцедес. Но италианците са доста по-емоционални. Ферари предизвиква силни страсти, медиите влияят ужасно и настроенията много бързо могат да се променят. В целия този контекст обаче има и още една теория, която е много интересна. Според нея дори и Люис да загуби двубоя с Шарл през 2025 г., неговият шанс може отново да се появи още през 2026 г. Тогава граунд ефектът отново ще изчезне, а англичанинът ще е натрупал опит в Маранело.
Не бива да се пренебрегва и още една важна съвкупност фактори при търсенето на отговорите, свързани с очакванията за представянето на Сър Люис Карл Дейвидсън Хамилтън в Маранело.
Тя е свързана със собствената му увереност
Може и да звучи странно, но седемкратният световен шампион не скри през последната година колко големи съмнения са го обхванали относно собствените му способности, след неуспехите през 2022-2023 г. Емоционалният срив след Абу Даби ’21 всъщност е бил доста по-голям, отколкото мнозина смятаха. Хора от най-близкия му кръг споделяха, че наистина е бил на крачка да напусне спорта. Съпругата на световноизвестния Джордж Лукас Мелъди Хобсън (едни от най-близките приятели на шампиона) разказа колко трудно е било за нея и прочутия режисьор да го убедят да продължи. Още след финала на пистата Яс Марина, когато е „зашеметен“, повтаряйки „какво точно стана“, семейство Лукас го поканили да се присъедини към тях за Коледа на Карибите. Мелъди описваше как въпреки многократните тиради на бащата на „Междузвездни войни“, че „героите са по-големи от шампионите“, Люис просто е бил тотално на парчета.
Трудните сезони след това и напредването на годините допълнително са го разклатили. Според мен Хамилтън бе наистина доста откровен след емоционалната си победа на Силвърстоун миналата година, когато заяви: „Между 2021 г. и сега имаше дни, през които мислех, че не съм достатъчно добър, но хората около мен ме окуражаваха. Чувствам се сюрреалистично. Сърцето ми препуска. Имали сме толкова изумителни моменти в миналото, а сега в един момент, след като прекосих финала, всичко изплува и се разплаках.“
После дойде и успехът на Спа, но Хамилтън не бе така доволен, защото всъщност беше победен от другия Мерцедес, а след квалификацията в Катар бе ужасно самокритичен: „Определено вече не съм бърз!“
Ако червеят на съмнението, че вече не е така добър, колкото беше, наистина се е загнездил в съзнанието му, то това няма да е добре нито за него, нито за Ферари. Вероятно неслучайно върна в най-близкото си обкръжение Анджела Кълън. Новозеландката наистина го познава отлично и може да го подготвя на най-високо ниво физически и ментално. Възрастта сама по себе си не би трябвало да е проблем, но вероятно е. Така смятат мнозина. Аз не съм убеден, че при една добра кола тя ще е решаващият фактор. По-скоро може да е един от много заедно с по-малка роля от психическата устойчивост, с натрупаната емоционална умора, техниката на каране, за които стана дума по-горе.
Всички дават примери с Фернандо Алонсо и неговата сила, дори на по-голяма възраст от Люис. Но тук говорим единствено за битка за световната корона. Всичко друго ще е разочарование, няма значение нито едно по-добро класиране, нито подиуми, дори победи, целта е само титлата!
Когато Рос Браун върна Михаел Шумахер във Формула 1 през 2010 г., дълго обясняваше как всички измерими параметри показват, че той не е загубил нищо от скоростта и реакциите, които имаше като шампион. Но на пистата Михаел бе просто друг пилот. Каквато и да бе колата на Мерцедес, той категорично отстъпи на Нико Розберг. Дали и с Хамилтън ще се случи същото, предстои да видим.
View this post on Instagram
