Начало Formula 1 News В състояние ли са отборите в F1 да се обединят в името...

В състояние ли са отборите в F1 да се обединят в името на спорта

9
0

Формула 1 отново се оказа на кръстопът точно преди – както твърдят почти всички в падока – едно от най-важните състезания в календара: Гран при на САЩ. Преди почти цяло десетилетие – през 2005 г. – се състоя надпреварата на Индианаполис, в която взеха участие едва три отбора (Ферари, Джордан и Минарди с гуми Бриджстоун, екипите с гуми Мишлен се прибраха в боксовете заради опасения за безопасността на пилотите си). Изглежда отдавна, но нанесените тогава поражения имат ефект до ден-днешен и американците приемат трудно и с недоверие „спорта на милиардерите”.

Бърни Екълстоун успя да върне Гран при в Съединените щати – с много усилия, като продължава да търси и място за втори старт. Старанието на организаторите от Остин обаче се стопи през последните дни в пороя дискусии относно ситуацията в спорта. Днес на стартовата решетка на пистата COTA ще застанат 18 автомобила от 9 отбора след отпадането на Маруся и Катерам. Още три екипа имат сериозни финансови проблеми. Дори Екълстоун заговори за криза в спорта, но всъщност постави на практика неизпълнимо условие, за да преразгледа ситуацията: големите отбори да се съгласят на преразпределение на приходите.

Екипите във Формула 1 трудно се споразумяват за каквото и да е, единодушие е изключено. И това се видя с невероятна яснота по време на пресконференцията, в която участваха шефове от Мерцедес, Макларън, Форс Индия, Заубер и Лотус – съответно Тото Волф, Ерик Булие, Виджай Маля, Мониша Калтенборн и Жерар Лопес. По-долу са изложени възгледите им (в съкратен вариант), показващи изключително добре разделението между отборите. Ако се съди по тези изявления, то можем да заключим, че екипите не са в състояние да се обединят, дори в името на спорта и неговото оцеляване.

– Виджай Маля: Отдавна говоря за ситуацията в спорта. Твърдя, че Формула 1 не може да съществува единствено със заводски отбори. Малките екипи са необходими, те са от ДНК-то на спорта в продължение на десетилетия. ФИА от една страна и носителят на търговските права от друга трябва да работят в близко сътрудничество, за да осигурят стабилна среда за работа. Говорили сме безброй пъти за ограничаване на разходите и в крайна сметка мисля, че големите отбори или заводските екипи се противопоставят. Но според мен това бе добра инициатива, която така и не се осъществи, за да доведе до някаква съществена разлика. Що се отнася до разпределението на приходите, то в това отношение смятам, че сме уникален спорт: участващите отбори взимат малка част. Натъжен съм, че два отбора вече не са с нас и мисля, че подобно нещо не бива да се допуска.

– Жерар Лопес: Вероятно сега е моментът нещата да се кажат такива, каквито са. Първо: моделът на разпределение на приходите е напълно сбъркан. Спорно е дали делът за екипите е достатъчен, Виджай спомена едното виждане по този въпрос. Но нещо е безкрайно погрешно построено, когато има отбори, получаващи само за появата си повече пари, отколкото екипи за цял един сезон. Това не може да бъде допускано. Сега е моментът да се говори и действа. Второ, ограничението на разходите. Има причини, поради които в дадени области не може да има лимит, както и такива, поради които в други е нужна граница. И накрая, това е един странен спорт. Говорим едни неща, след което вършим обратното. Ще дам само един пример. „Раждането” на новите задвижващи системи се случи, когато започвахме да говорим за намаляване на разходи. Тези агрегати са страхотни от технологична гледна точка, но парите за създаването им се поеха от отборите. В нашия случай (Лотус) тази година харчим нещо от порядъка на 50 – 60 милиона долара за развитие и двигатели. Това не е пестене, това на практика е хвърляне на пари на вятъра. Така че вършим напълно погрешни неща и по отношение на… Сега се говори за размразяване на моторите. А това на практика ще принуди всички да се развиват и т.н. Разпределението на приходите и ограничаването на разходите имат незабавен ефект върху спорта, а невзимането на решения доведе до изчезването на два отбора.

– Мониша Калтенборн: Човек се пита какво още трябва да се случи, за да се обединим? Фактите са прости: това е спорт, според мен все още е една от най-добрите спортни глобални платформи, имаме приходи от милиарди долари и не сме в състояние да поддържаме 11 отбора. Често сме обсъждали какво означава трети автомобил на екип и вероятно много дълго можем да седим и да обсъждаме предимствата и недостатъците. Достатъчно пъти сме дискутирали какво може да се направи. Но както Жерар спомена, ако нямаш желание да сториш каквото и да е, никога няма да постигнеш съгласие. А трябва наистина да се запиташ какво се случва със спорта? Феновете би трябвало да говорят какви страхотни състезания се получават, колко невероятно е да са тук, вместо което те обсъждат финанси, разходи, изпаднали в несъстоятелност отбори. Създаваме ужасно лош имидж и всеки потенциален нов партньор ще се запита „наистина ли искам да си навличам подобни неприятности, каквито по принцип има в икономически дейности, а не в спорт”. Така че наистина трябва да реагираме, да видим как се разпределят приходите, за да бъдат поддържани не само големите отбори. Трябва да има определена стабилност и приемственост и в технически аспект, защото от по-големи екипи често се чува, че договорките ни водят до по-високи харчове. Трябва обаче да се види кой пръв се е съгласил с тях и обикновено са те.

– Тото Волф: Преди два месеца четох статия във Файненшъл Таймс, която бе по същата тема, но за английската Висша лига. При тях има т.нар. Financial Fair Play, а се говореше как да се намали разликата между върха и дъното. Ако погледнете бюджета на Маруся и най-високия бюджет, който и да е той – на Ферари или Ред Бул, се вижда, че става дума за разлика от 70 до 250 милиона долара. Така че откъде започваш, ако искаш ограничение на разходите? Кое лимитираш? Ако сложих по-ниска граница, ще уволниш ли две трети от служителите на големите отбори? Как функционира такава система? Това е едната гледна точка. Другата е как се контролира такова нещо. В челото съревнованието е толкова ожесточено, че… Лимитирането на разходите не бе въведено, защото няма начин да бъде контролирано. Някои отбори имат различни уговорки. Говорим за различни компании по цял свят, мултинационални, в Япония, Германия, Италия. Ферари например има огромен проблем с това да се справя с ограничение на разходите. Ако всичко е под един покрив и конструираш двигатели, конструираш коли, при това различни – от GT до Формула 1, как ще се получи? Нужна е прозрачност – как се контролира това? По отношение на двата изчезнали отбора имам емоционално и прагматично виждане. Емоционалното е, че има лични драми. Говорим за семейства, които трябва да плащат ипотеки, децата да ходят на училище и тези хора вече нямат работа. Това е болезнено и съжалявам за ситуацията. Рационалната страна на нещата е, че и в миналото отборите са идвали и са си отивали. Велики екипи са изчезвали, фалирали. Велики имена: Брабам, Ероуз, Лижие, Прост, Ларус, Лейтън Хаус… Това е било част от Формула 1. Дали подобно нещо трябва да се случва? Не, разбира се, не бива. Но не могат да се сравняват целите на отделните отбори. Ние например (Мерцедес) представяме мултинационална автомобилна компания. Това е упражнение по брандинг, ние демонстрираме технологиите си. А в другия край на грида са Маруся и Катерам – в техния случай един предприемач е решил да дойде във Формула 1 и може би е подценил какво означава да си част от този спорт. Има други примери, като Виджай, който е невероятно успешен в бизнеса си и притежава достатъчно твърдост да се справя с предизвикателствата до ден днешен. Уважавам постиженията на Тони Фернандес и Андрей Чеглаков в работата им, но Формула 1 е различна игра. Сега е моментът да седнем и да помислим какво можем да направим, защото останалите девет отбора са част от ДНК-то на Формула 1, те са сърцето и душата на спорта. Имена като Заубер, Форс Индия и Лотус трябва да останат в бизнеса. Смятам, че всички трябва да седнем и да оставим настрани собствените си цели да спечелим шампионата – на мен всъщност за това ми плащат, както и на Ерик. Но трябва да погледнем цялата картина. Формула 1 обаче е върхът в автомобилния спорт. Ако искаш да се състезаваш в това първенство, трябва имаш необходимите ресурси. Входната бариера е висока. Вероятно преувеличавам, но ако утре решиш да основеш авиокомпания, ще е трудно, защото Луфтханза ще те изяде. Ако решиш да влизаш в F1, трябва да знаеш, че това е абсолютният връх. Темата е безкрайно трудна и мога да продължавам така още два часа.

– Ерик Булие: Всички сме натъжени от това, че част от колегите ни не са в падока този уикенд. Да, може би определено трябва да има някакви действия, за да се осигурят съществуващите екипи. В същото време, като говорим за ограничение на разходите, перспективата ми малко се промени (спрямо времето, когато бе в Лотус – б.р.) поради споменатите от Тото причини. Бизнес моделът на Маруся и Катерам бе изграден върху идеята за бюджет от порядъка на $40 млн. Но отбор като Макларън например е от 50 години в спорта, инвестирал е огромни средства в имидж и технологии и просто не може да приеме подобен лимит. Да, загубихме два отбора, ситуацията е безкрайно тъжна за семействата на служителите им, но съкращаване средствата на топ тимовете с повече от две трети ще навреди на Формула 1 още повече. Трябва да преценим какво е необходимо да се направи без емоции, рационално. Дали въпросът е как се разпределят парите? Или как расте бизнесът? Има много въпроси, които се нуждаят от отговор. Днес е сигурно това, че е необходимо да се прегрупираме, за да подсигурим бизнеса.

– Ерик Булие: Всеки от нас иска да победи всички останали. Ние сме състезатели и ще гоним успеха с всички средства. Това е нормално. И малките екипи искат да се състезават. Мисля, че сме съгласни за нуждата от разговори, но те трябва да се поведат от управляващата организация и управляващите спорта хора. Не участниците. Питат ли футболистите дали има проблеми с Висшата лига? Не. Въпросите се отправят към клубовете или управляващите Висшата лига.

– Жерар Лопес: Аз бих искал да коментирам някои цифри, защото те дават една интересна перспектива. Хората в F1 толкова се грижат за състезанията, че някои от тях забравят определени икономически реалности. Съществува нещо, което се нарича закон за намаляващата възвръщаемост (Ако прибавяме все по-големи количества от един фактор към фиксирани количества други фактори, пределната продукция (т.е. получената допълнително продукция за всяка допълнителна единица от променливата) може да се увеличава известен период от време; от един момент нататък обаче, всяка допълнителна единица от променливия фактор започва да забавя нарастването на продукцията, която накрая започва да намалява – б.р.). Взимам един отбор от GP2 или кола от GP2 и я пускам на трасето. Ще е с две, четири, пет, шест, може би седем секунди назад. Целият екип за GP2 ще струва 4 милиона евро за сезона. Ние (Формула 1) толкова по-добри ли сме? Имам предвид толкова ли сме по-напред, че да е необходимо един екип да похарчи 300 милиона евро, за да е с шест секунди по-бърз? Не сме. Няма да приема такъв довод от когото и да е. Не сме с €300 млн. по-добри в сравнение с GP2 екип. Затова е леко абсурдно да се твърди, че е нужно да се похарчат толкова пари, за да се постигне такова представяне, защото подобно твърдение означава, че сме най-лошите мениджъри на света. Всъщност сме такива, ако разгледаме финансовите параметри. А се гордеем, че не сме. Така че ако наистина не сме най-лошите, трябва да помислим… Не казвам Мерцедес изведнъж да съкратят всичко, защото разбирам, че са малка част от огромния им имиджов бюджет. Никой не казва те внезапно да се ограничат до разходи от 20% над харчовете на най-малкия F1 тим. Въпросът е за какво отиват парите. И ако трябва да изразходваш €300 млн., за да направиш 6 или 7 сек по-бърз автомобил, то това не е особено ефективно разпределение на капитал. Това е проблемът. Не казвам да фиксираме бюджетите, а просто, че трябва да ги свалим до ниво, каквото всички могат да си позволят да харчат колкото искат, стига техническото развитие на болидите да е в даваща финансов смисъл рамка. Обичам Ерик и няма да споря с него, след като той се присъедини към тъмната страна и промени вижданията си за парите в F1. Но ако съпоставим представянето, извлечено от определено количество пари, ще видим колко е неефективно управлението на средствата.

– Мониша Калтенборн: Трябва да осъзнаем, че спортът върви в посока, която не може да бъде поддържана от цялата група участници в F1. Но не мисля, че има база за съгласие между отборите. А ситуацията беше различна, при това не чак толкова отдавна. Преди време в спорта имаше повече производители, от време на време отбори изпадаха в затруднение и големите компании заедно помагаха. Дори искаха да окажат финансова подкрепа. Не казвам, че очакваме нещо такова сега, просто давам пример за мислене от екипи, които лесно можеха да си позволят да харчат двойно на нашите бюджети и вероятно дори нямаха нужда от парите от общите приходи, които така или иначе идват бавно. Тогава осъзнавахме, че имаме нужда от всички отбори и това бе базата за обща работа. Ние имаме право да сме в спорта. Не очакваме да получим толкова, че да станем световни шампиони – наясно сме какво е нужно да се стори за това. Но е необходимо да получаваме поне достатъчно, за да живеем прилично и да не се чудим непрекъснато ще изкараме ли сезона или не. Нашият тим е в F1 повече от 22 години и не може просто да изчезне заради грешната посока на развитие.

– Тото Волф: Жерар спомена думите „икономическа реалност”. В наши дни управлението на един отбор е като управление на компания. А това означава, че трябва да харчиш това, с което разполагаш. Ако решиш да инвестираш, да вземеш заем и т.н., трябва да имаш стабилен бизнес зад гърба си. За мен е тревожно да се харчат 100 милиона или да искаш да похарчиш толкова, ако доходът ти е само 60 или 70 милиона. По времето ми в Уилямс се работеше според тази философия. Харчиш това, с което разполагаш. Ако решиш да следваш по-агресивна стратегия, трябва да знаеш какво ще се случи утре.

– Жерар Лопес: Бих искал да дам пример, който е много прост. Маруся или Катерам например. Бих могъл да предположа какво са платили за задвижващите си системи тази година и какви пари са отишли за развитие около двигателите. А не е като да са имали избор. Чудесно е да се говори, че не бива да харчиш повече от наличното. Но определени решения се налагат. Просто от факта, че това ти предлага пазарът. Ако искаш да си конкурентоспособен на минимално ниво, си принуден да направиш определени разходи. Повтарям – има отбори, получаващи 160-170 милиона само заради това, че се появяват на пистата, докато всъщност е необходимо всеки екип да получава достатъчно, за да се представя добре на едно базово ниво и трябва да се вземат предвид харчовете, които нямат нищо общо с лукса. Ако има компания, предлагаща двигател за 5-6-7 милиона, който да е с прилично представяне, гарантирам, че всички ще го предпочетат. Ние ще сме със задвижващи системи на Мерцедес догодина, които трябва да платим. Просто искам да кажа, че е нужен определен минимален бюджет, за да оцелееш във Формула 1. И този минимум всъщност уби два отбора. Те не са решавали да дават парите си за част от нещата, които е трябвало да купят.

– Мониша Калтенборн: Бюджети, които в F1 се приемат за нормални, не са такима за външния свят. Идеята за върха на автомобилния спорт, където е нужно да инвестираш достатъчно, за да успееш, може да доведе до оставането на около четири отбора с безбройно количество автомобили. Какво ще е това шоу. Какви приходи ще има. И сред тези четирима – вероятно всичките големи имена – всяка година ще има трима губещи. Всяко голямо име инвестира повече, когато губи. Но една голяма корпорация ще го прави година, две, но на третата ще им дойде в повече. Защото, изненадващо, тези корпорации имат бюджети, които контролират и винаги пресмятат какво вършат. Така че една такава система просто ще колабира в даден момент.

– Мнозина критикуват CVC и за съжаление понякога трябва да взема тази страна, защото и аз работя в сферата на придобиване на различни бизнеси. Малко след като те купиха Формула 1 между отборите се разпределяха около $300 млн. – 300, 340. Днес сумата е почти $900 млн., но ако се разпределяше като хората, всички тук щяхме да се усмихваме и да повтаряме, че няма проблем. Дистрибуцията е голямата грижа. Не казвам, че съотношението на парите, получавани от големите и малките екипи, е 80% към 20%, но е достатъчно близо. Тези, които имат повече, взимат повече. Има нещо тотално сбъркано в модела.

– Ерик Булие: Истината е, че трябва да похарчиш определено количество пари, за да си конкурентоспособен. Може да вините модела на разпределение, приходите, каквото искате, но това е реалността.

– Виджай Маля: Жерар много ясно обясни какъв е проблемът – че големите отбори взимат големия дял. Мисля, че чух няколко пъти как, ако по-малките тимове взимат повече от приходите, неминуемо ще започнат да харчат повече. Изобщо не съм съгласен с това. Тото каза, че ако можеш да си позволиш Формула 1 си добре дошъл. Ако не можеш, изчезвай. Но според мен ФИА трябва да взима тези решения, а не участниците, защото в крайна смета това е световният шампионат във Формула 1 на ФИА – дали е създаден, за да е удобен на големите. Вижте Уилямс. Сигурен съм, че те не харчат колкото най-големите отбори, а вижте представянето им тази година. До миналото състезание Форс Индия бе гума до гума с Макларън. Така че парите не винаги купуват представяне. Ако големите искат да харчат по $300 млн., това не може да се използва срещу малките.

– Жерар Лопес: Много неща се промениха, дори за кратък период от време. при настоящата ситуация е нужен много голям кураж да тръгнеш да влизаш във Формула 1. Дори предишния път нямаше безкрайна опашка от желаещи. В същото време ние например нямаме много варианти за промяната на ситуацията при преговорите за дадени договори. Ако отида при Бърни, да речем, и кажа, че повече няма да се занимавам с това, той може да се натъжи, че си тръгвам и да реши, че всичко си е наред като цяло. Ако някой с червен екип направи същото, ще има много различен ефект.

Ако сте намерили правописна грешка, моля уведомете ни като маркирате текста и натиснете Ctrl+Enter