Тази пролет времето бе доста променливо и едва към края на април температурите окончателно се повишиха и станаха приятни. Имах планиран тест с новото Волво V90CC и план за пътуване в слънчевото време сред природата. Времето обаче ме изненада, вместо слънце имаме облаци, дъжд и студ. Нямаше как да се осъществи първоначалният план, но V90 Cross Country е автомобил, с който наистина може да се отиде навсякъде. Видоизмених малко първоначалните идеи и направих пътуване до Цари Мали град, местност недалече от София, която отдавна ми се искаше да посетя. Реших да прекосим Витоша, като минем през Бистрица и Железница. Пътят е доста живописен, с много завои и страхотни гледки, асфалтът е добър и една кола може да изяви добре себе си. А в крайна сметка V90 CC е по-скоро кола, отколкото SUV, и това е първата й отличителна черта. Тя продължава една изключителна традиция при спортните комбита, така популярни на много места по света, но не и у нас. В същото време това е и високопроходимо Волво, което е дълго 4,94 метра, широко 1,88 метра и високо 1,54 метра, така че на цялата компания, която пътува с мен, е широко и удобно. Возенето е изключително комфортно. Колата има по-нисък център на тежестта и увеличено междуосие до цели 2,94 метра, които способстват за завидна стабилност и при по-висока скорост невъзможна за един същински SUV. Въпреки размерите си колата не е тежка, защото в конструкцията са използвани алуминиеви сплави.
Интересно е още, че автомобилът правеше впечатление навсякъде, където спирахме и паркирахме. Скандинавският дизайн и майсторската изработка излъчват елегантност, изтънченост, лукс. Късите надвеси и високата линия на прозорците го правят да изглежда стремителен, а продълговатите фарове са изцяло светодиодни и украсени с Т-образни дневни светлини, като му дават запомняща се физиономия. Отзад покривът завършва със спойлер, а силно наклонените задни колони са подчертани от тесните и извити L-образни светлини. Големите колела и увеличеният пътен просвет от цели 210 мм пък гарантират сигурност и спокойствие върху всякакви пътни настилки.
Салонът е луксозен и уютен, като цари сдържан шведски стил, оформен с хармонично съчетани висококачествена кожа, полиран алуминий и естествен орех. Коженият волан с разположените върху него бутони за управление на адаптивния круиз контрол, радиото и свързаният с колата телефон са удобни. Много добра видимост има към приборите, а на предното стъкло се проектират данни за скоростта и указанията на навигацията. От 9,5-инчовия сензорен екран на мултимедийната система се управляват всички важни функции в автомобила, като дължа да отбележа, че менюто е изключително интуитивно и много лесно се ориентирах в него. Извън сензорния екран са останали само 8 бутона! Радост за ушите бе страхотният звук на аудиосистемата Bowers & Wilkins.
Любопитно е още, че естествената позиция във V90 Cross Country е висока. Тя не ми е любима, но за разлика от други автомобили свикнах бързо и пътното поведение бе предпоставка за това. То е спокойно, изчистено, не търсете екстремност обаче. Мястото и на задните седалки е комфортно, а багажникът с 560 литра обем в нормално състояние при сгънати задни облегалки става 1526 литра.
Съвсем в най-модерните модни канони избирам между няколко режима на шофиране – Comfort, Eco, Dynamic, Off-Road или Individual. Започвам с Comfort, за да бъде най-удобно на всички, и мисля, че това е най-верният ритъм за модела. Излизаме за кратко извън пътя, но дори не се налага да включвам Off-Road при качването до Цари Мали град. Разкошно място, с красива природа, възможности за много забавления и игри, а така също и за запознаване с историята. Минаваме все пак и по горски път, вече в режим за движение извън пътя, но колата остава комфортна и спокойна, като след това се прибираме през Дупница по магистралата към София.
Автомобилът е с добре настроена 8-степенна автоматична трансмисия и задвижване на всички колела AWD, като си мисля, че просто големият обем и възможности Оff Road дават повече опции, отколкото едно стандартно комби или SUV. Версията, която тествам, е с 235 к.с. и отлично представя модела. Те идват от 2,0-литров, 4-цилиндров турбо дизел. Максималният въртящ момент на двигателя е 480 Нм, налични още от 1750 об/мин, и това дава дори неочаквана динамика, но някак колата не предразполага към нея. Ускорението до 100 км/ч е за 7,5 сек, но всъщност за тази кола може би е по-важно, че постигам среден разход от около 6 литра дизел! Накрая трябва да отбележа, че след всичко, с което се сблъсках в този автомобил, цената от 123 760 лева е повече от резонна.
Тестът е публикуван в брой 204, май 2017 на ClubS1
