Днес се навършват 25 години от смъртта на Аертон Сена. Легендарният бразилец катастрофира фатално на пистата Имола по време на Гран при на Сан Марино, водейки колоната със своя Уилямс. И накара света да плаче. Ден преди това от този свят си отиде и австриецът Роланд Ратценбергер, превръщайки уикенда на Имола в най-чернят в историята на спорта.
Времето минава бързо и много неща в спорта се случиха оттогава, но споменът за Сена винаги остава. Както и изключителната му скорост, невероятното желание за победа, несломимият му дух. Те са били вдъхновение за мнозина състезатели и за фенове, карайки ги да гледат надпреварите и да търсят онова вълнение, което той предизвикваше с битките си по пистите.
Аертон Сена да Силва е роден на 21 март 1960 г. в Сао Пауло. Първите си стъпки в моторните спортове прави с картинг още на 4 години.
Когато навършва 13 започва да се състезава професионално и след това печели шампионата на Южна Америка през 1977 г. Той участва и в няколко европейски картинг състезания и прави силно впечатление на специалистите.
И през 1981 г. Аертон пристига във Великобритания, вземайки участие в шампионата на Формула Форд. След като печели титлата на следващия сезон, преминава в британската Формула 3 за 1983 г. След оспорвана битка с Мартин Барндъл, Аертон е шампион, което му отваря пътя към Формула 1. През същата година той прави забележителен тест за Уилямс. Но в крайна сметка подписа с Толеман.
Сена прави дебюта си в Гран при 4 дни след 24-ия си рожден ден – на 25 март 1984 г. в Гран при на Бразилия с Толеман. Проблем с турбото обаче води до ранното му отпадане. В следващите 2 състезания обаче той не само завършва, но е 6-и и печели първите си 2 точки (тогава за шесто място се дава 1 точка).
На 3 юни Сена показва пълния си потенциал в Гран при на Монако. Вали проливен дъжд и пилотите едва удържат колите на мокрото трасе. Камерите обаче започват да показват все по-често пилота с жълтата каска и №19, който постепенно си пробива път напред. И прави и най-бързата обиколка. Заради лошите условия обаче състезанието е спряно и Сена остава 2-и, само на няколко секунди зад Ален Прост с Макларън.
Аертон е разочарован, защото е по-бърз от Прост и смята, че е можел да спечели. До края на сезона той още 2 пъти е на подиума.
За следващия сезон е привлечен в тима на Лотус. Още във втория старт за 1985 г. в Португалия той печели първата си победа във Ф1. Това става след старт от полпозишън при изключително тежки условия на наводнената писта. До края на сезона печели още веднъж в Белгия, но многото технически проблеми не му позволяват да се бори за титлата.
За 1986 и 1987 г. отново взема по 2 победи, но няма шанс да се бори с по-бързите коли на Уилямс. За 1988 г. обаче той е привлечен от Рон Денис в Макларън. Там той става съотборник с Прост и двамата правят един от най-великите дуели в спорта, донасяйки и най-големите успехи за Макларън. В първия сезон Сена е шампион, а на следващия Прост.
За 1990 г. французинът преминава във Ферари, но дуелът им продължава с пълна сила. Сена печели битката и титлата през 1990 г., а на следващата взема 3-ата си корона след борба с Найджъл Менсъл и неговия Уилямс. За 1992 и 1993 г. Аертон остава в Макларън, но губи титлата първо от Менсъл, а после и от Прост, като двамата обаче разполагат със значително по-бърз автомобил – този на Уилямс.
В края на 1993 г. пред Сена се чуди – дали да остане в Макларън или да приеме офертата на Франк Уилямс. В крайна сметка приема предизвикателството и подписва 2-годишен договор с Уилямс. Аертон иска да спечели още титли и победи, но съдбата му е отредила друго…
Какво доведе до инцидента на Сена така и не стана ясно, като има няколко теории.
Кои са те ще си припомним от обяснението на Иван Тенчев в епизод 381 на рубриката Попитай Тенчев.
