Джеймс Хънт е легендарно име във Формула 1, и то по много причини. Световният шампион за 1976 г. е помнен не само с успехите си в спорта, но и със завоеванията извън пистата, незачитането на правилата, жаждата за живот, караща го да се раздава максимално навсякъде. Разказът за неговата титла и за титаничния му двубой с друга легенда на Гран при – Ники Лауда – е пресъздадена от режисьора Рон Хауард във филма Rush, чиято премиера предстои през септември.
Ние пък се върнахме към неговата история в годината, когато се навършиха 10 от смъртта му – 2003-та. Материалът, който ви предлагаме в рубриката ни „Златни страници“, бе публикуван в 48 брой на списание Club F1.
Има личности, които не просто оставят диря след себе си, а истински истории, превръщащи се в легенди. Обикновено тези хора притежават много силно изразена индивидуалност и невероятно желание за живот. Точно такъв е и човекът, за който си спомняме днес, 10 години след смъртта му – Джеймс Хънт.
Разказахме ви преди време за шампионската му 1976-та година, за коронацията му, но нека сега да се върнем към самия него, към човека, който бунеше духовете във Формула 1 през 70-те години на миналия век.
Джеймс Саймън Уолис Хънт е едно от шестте деца в семейството на лондонски банкер. Роден е на 29 август 1947 г. в графство Сърей и учи в същото училище, където преди него бил и Уинстън Чърчил.
Джеймс е много буен младеж. В колежа е известен предимно като превъзходен атлет, бунтар и скандалджия. Кариера в автомобилните спортове обаче не влиза нито в неговите планове, още по-малко в тези на родителите му. Едно посещение на Силвърстоун, когато е на 18 години, обаче променя живота му.
Баща му нито има желание, нито има намерение да му помага.
Джеймс зарязва следването по медицина, което току-що е започнал и тръгва да се състезава. Издържа се, работейки в болница, в супермаркет, продава какво ли не. За известно време дори е кондуктор!
За две години успява да събере пари за едно Мини Морис. Междувременно в малките формули се ражда прякорът му – Hunt the Shunt (Хънт катастрофата). Причината е проста – „малко безразсъдното“ каране на Джеймс е причина за инциденти.
Така или иначе обаче младежът прави впечатление в британските малки формули, където наемането на болид за някой уикенд не струва много. За Формула 1 го открива Лорд Александър Хескет. Богаташът решава да участва в Гран при 1973 г. и го наема за пилот.
Дуото Хескет-Хънт е неповторимо. Цели четири години двамата са заедно. Купуват коли от Марч и младият Харви Посълтуейт им прави отгоре корпуса. Лорд Хескет е със същия ужасен характер като Джеймс – непокорен, винаги със собствено мнение и крайно ексцентричен. Хънт намира в негово лице истински приятел за безкрайните купони, а Джеймс никога не пропуска случай да си устрои парти. Нерядко забавленията на Хънт приключват в моторхоума в хоризонтална позиция. В боксовете се носят легенди за подвизите и завоеванията му. Самият Джеймс не само че прави всичко възможно, за да поддържа тази си репутация, но и дори има избродирана на един от овъролите си репликата: „Сексът е закуска за шампиони!“
Мнението на хората за Джеймс обаче понякога е погрешно. Когато се налага, Хънт е невероятен професионалист, дори тренира преди уикендите на надпреварите. Тича често по пистите в дните на тренировките. По онова време това се смята за страхотен фитнес.
Почива си най-добре в къщата си в Марбея в Испания. Немската му овчарка Оскар често му прави компания в кросовете, които първоначално карат испанските му съседи да мислят, че е доста луд.
В Аржентина веднъж предупреждават пилотите да не излизат сами, за да не ги ограбят или отвлекат. Джеймс намира и на това – просто препуска нагоре-надолу по стълбите на хотела си. Играе тенис с Жак Лафит и Джоди Шектър. Спечелва първата си победа с Хескет през 1975 г. като изпреварва и задържа до финала самия Ники Лауда и неговото супер Ферари 312Т.
През 1976 г. отива в Макларън и спечелва световната титла, този сезон е с четиригодишния модел на отбора М23. Има общо 10 победи, от които шест от които в шампионската си година. Англичанинът се преборва с толкова противоположния му като характер Ники Лауда, но извън трасето двамата са приятели. Днес австриецът с удоволствие си спомня някои от преживяванията им:
– Джеймс беше толкова луд, че ме привличаше с това. Аз трябва да съм му бил интересен със сериозността си! Една вечер отидохме на парти, въпреки че в 7 сутринта на другия ден трябваше да летим за тестове на Пол Рикар. Спомням си, че той разговаряше с онова момиче в дълга бяла пола. Казах му, че трябва да си тръгваме, защото ако закъснея, Ферари ще ме уволнят. „Да, да, там ще съм“, отговори той. Така че в 6:45 ч. на другата сутрин аз стоях на летището, а той се появява с момичето, чиято пола вече беше почти черна! Не знам какво е правил с нея по улиците. Носеше на рамото си радио, от което гърмеше музика. Беше мъртво пиян и очевидно не си беше лягал въобще! Качихме се в самолета ми, а на ми доста гадно, защото аз самият си бях легнал в 3 сутринта. После направих 5 обиколки с Ферари-то и то се повреди, при което аз си помислих: „Слава Богу!“ И така, седя си аз в боксовете и внезапно около мен настава паника – една кола липсва. По онова време беше разрешено да вземеш автомобил и да обиколиш пистата. Аз това и направих – качих се в рентакара и по едно време видях един Макларън паркиран в дясната страна на пистата. Не виждах нищо счупено по него и си мислех: „Какво, по дяволите, става тук?“ Приближавайки се, забелязах, че Джеймс се е излегнал вътре. Разтърсих го за рамото и той си отвори очите: „Хей, Ники, какво става?“ Аз го питам: „Ти какво правиш тук?“ „Просто малко подремвам“, отговори ми той. Толкова беше изморен, че просто спрял на правата и заспал! Типично в стил Джеймс Хънт.
През 1979 г. на Хънт като че ли му омръзва да се състезава и той се отказва от спорта по средата на сезона. Още от следващата година обаче започва друга, не по-малко прочута кариера – на телевизионен коментатор, който работи заедно с легендата Мърей Уокър.
Самият Мърей е ужасен от идеята на шефовете си да го ангажират в ВВС.
– Не ми хареса. Аз съм човешко същество с човешки чувства. Бях коментирал Формула 1 в продължение на повече от двайсет години по мой си начин. Те ме отстраняват, беше първата ми мисъл. Следващата стъпка ще е да ми кажат: „Благодаря за всико, което направи, но искаме по-млад човек, който наистина е карал“. Но Джеймс Хънт! Какво знае той за коментирането? Той е пилот и което е по-важно, аз не го уважавах. Като състезател без съмнение беше много добър; но като личност беше арогантен, груб, непоносим, пиеше твърде много и определено не се вписваше в представата ми за някой, с който бих искал да споделя микрофона – спомня си Уокър в своята автобиография.
Първата надпревара, която двамата коментират в тандем, е Интернешънъл Трофи на Силвърстоун, като Джеймс почти лежи на пода на коментаторската кабина. Причината е, че единият му крак е гипсиран – резултат от опит да направи задно салто със сноуборд в не особено трезво състояние!
Първото състезание от Формула 1 на тандема пък е Гран при на Монако през 1980 г. – шести кръг за сезона. Джеймс се появява минути преди старта в общо-взето нормален за него, но крайно непривичен за Мърей вид: небръснат, некъпан, в развлечена тениска и отрязани до коленете джинси, с преполовена бутилка вино в ръка.
– Сега си спомням за това с хумор, но тогава меко казано не ми беше забавно, още повече, че когато виното свърши, веднага дойде втора бутилка!
Партньорството на две толкова различни личности минава през доста трудни моменти, но в крайна сметка те изграждат особено приятелство помежду си. Остават заедно в коментаторската кабина 13 години.
Аудиторията обожава безкрайните тиради на иначе изключително ерудирания и умен Хънт, който не пропуска случай да изрази мнението си относно всеки в падока.
– Би било лъжа, ако кажа, че Джеймс и аз не се харесвахме, но определено имахме много малко общи неща – разказва в автобиографията си Уокър. – По време на състезанията аз скачах от вълнение; Джеймс си седеше, излъчвайки авторитет и говореше с онзи свой чудесен, школуван още в училище глас. Аз не смятах, че е мое право да критикувам пилотите; Джеймс беше крайно хаплив във всеки възможен момент. Със знанията и опита си от това какво е всъщност да караш болид от Формула 1 той определено имаше право да говори, въпреки че лично според мен понякога бе излишно и нечестно отмъстителен. „Проблемът на Жарие е, че е френски тъпак: винаги е бил такъв и винаги ще остане такъв“ – това бе типична забележка в неговия стил. Знаех, че когато ситуацията не е особено интересна, трябваше да кажа нещо добро за Рикардо Патрезе, след което Джеймс започваше да жестикулира неистово, за да вземе микрофона, който споделяхме. Той никога не спря да обвинява Рикардо за катастрофата на Монца, при която загина Рони Петерсон и никога не му прости, въпреки че бе безспорно доказано, че този прекрасен италианец е напълно невинен.
Животът с Джеймс никак не е лесен, нито пък предвидим. Има дори случаи като този от 1989 г., когато Хънт въобще не се появява в коментаторската кабина за надпреварата на Спа. Когато най-накрая успяват да го издирят, англичанинът невъзмутимо се оправдава, че е бил болен и на легло. Междувременно вече има три брака и никога не спира да тича след жените.
Многобройните му инвестиции обаче не проработват. Последният – трети развод – се оказва твърде сложен и доста скъп.
Постепенно средствата на Джеймс се топят, неговият Мерцедес-Бенц SL500 стои пред дома му на тухли.
На практика финансовото му положение е толкова трагично, че единственото, което Джеймс може да си позволи да кара, е много стар ван Остин А30. Така че за да пести пари, а и за да поддържа фитнеса си, Хънт основно кара велосипед.
В неделя сутринта на 13 юни 1993 г. Джеймс отива точно по този начин от дома си в Уимбълдън до телевизионния център в Шепърдс Буш и когато пристига, изглежда доста омърлян.
– Надявам се, че няма да говориш на публиката облечен по този начин! – се майтапи Уокър при вида на колегата си.
– Не, Мърей, няма – отговаря Джеймс и се преоблича…
…в костюм, който вади от кошницата на колелото си.
Предаването минава безпроблемно (Ален Прост печели четвъртата от седемте си победи за Уилямс през този сезон), след което Хънт се връща с велосипеда си у дома в Уимбълдън.
Два дни по-късно съпругата на Уокър му се обажда и казва, че има лоши новини. Първата мисъл на Мърей е за майка му, която по това време е на 95 години.
– Майка ли?
– Не, Джеймс. Мъртъв е.
Човешките реакции понякога са алогични.
– Не може да е Джеймс. Бях с него в неделя.
Истината обаче е, че Хънт е претърпял масиран сърдечен удар и си е отишъл от този свят само на 45 години. Мърей произнася речта на погребението му. Службата е в църквата „Свети Джеймс“ на Пикадили в Лондони се превръща не толкова в изпращане на човека, колкото в честване на живота му. Всъщност самият Хънт оставя в завещанието си пари, с които приятелите му да си организират парти след погребението. А неговата същност е най-добре обобщена пак от Мърей Уокър:
– 45-те години живот на Джеймс съдържаха толкова смисъл, колкото 90 години у който и да било от нас.
