На 13 май 2025 г. се навършиха 75 години от първия старт в историята на Формула 1. Във връзка с годишнината, която целият спорт отбелязва през настоящия сезон, нашият дългогодишен автор Паоло д’Алесио реши да направи една поредица, в която ще разкаже за едни от най-великите болиди и еволюцията на автомобилите в Гран при през този много дълъг период от време. Започваме, разбира се, с първата кола-шампион, покрила се със слава.
Алфа Ромео 158, известен също като „Alfetta“, влиза в историята на моторспорта като най-дълго просъществувалият едноместен автомобил в историята, постигнал и огромни успехи. Дебютът му датира от 1938 г., а състезателният му живот след дълго прекъсване заради Втората световна война продължава до 1950 г.
158 е роден през пролетта на 1937 г. в работилниците на Скудерия Ферари. По това време тя е нещо като спортния отдел на Алфа Ромео, където се създават и подготвят колите на миланската фирма. Проектът е на Джоакино Коломбо. Той работи в сътрудничество с инженера Алберто Масимино, на когото е поверена разработката на окачването и скоростната кутия. Най-силната страна на проекта 158 е неговият 8-цилиндров, 1500 куб. см двигател с едностепенен компресор Roots. Максималната му мощност е 195 к.с. при 7000 об/мин.
Алфа Ромео 158 печели в дебюта си – Луиджи Вилорези побеждава в Купата на Чиано в Ливорно на 7 август 1938 г.
Успехът ще продължи в много състезания през следващите сезони преди колите да бъдат прибрани при избухването на Втората световна война. След войната, когато състезанията се подновяват, 158 вече е оборудван с двустепенен компресор Roots и мощността му се повишава до 275 к.с., все още при 7500 об/мин. Когато през 1950 г. се създава веригата от състезания с коли, отговарящи на правилата на Формула 1, мощността вече е повишена до 350 к.с. при 8600 об/мин. Италианският производител оформя екип, който включва трима пилоти: Нино Фарина, Луиджи Фаджоли и аржентинеца Хуан Мануел Фанджо.
Мощен, надежден и лесен за управление, едноместният автомобил на Алфа Ромео практически няма съперници, печелейки шест от седемте Гран при в календара през 1950 г. В Монца, където се провежда последното състезание за сезона, дебютира новата Алфа Ромео 159, която е развитие на 158.
Нино Фарина печели първата титла от световния шампион във Формула 1, като изпреварва Фанджо
На следващата година Алфа Ромео участва в шампионата със 159. Той очевидно произлиза от предишния модел и възприема общото му оформление с изключение на задното окачване. Промяната помага за по-доброто предаване на цялата мощност от обновения 1500 куб. см, редови 8-цилиндров двигател към пистата. През 1951 г. тя вече възлиза на 425 конски сили при 9300 об/мин. Достига дори 450 к.с. в последното, решаващо състезание за годината. Този път то се провежда в Испания.
Короната пак е за Алфа Ромео като след Фарина, през 1951 г. идва ред на Фанджо да триумфира. Аржентинецът е първи през сезона в Швейцария, Франция и Испания. Но годината приключва със сензационно оттегляне на Алфа Ромео от състезателната сцена след решението на ФИА да допусне от следващия сезон F2 автомобили до световния шампионат. Целта е да попълни стартовите решетки и да създаде по-силна конкуренция, след като британският проект БРМ с 16-цилиндров двигател не е добър, а Талбот и Мазерати не проявяват желание да инвестират в нови болиди.
Следата, която оставя Алфа Ромео 158
Алфа Ромео 158 участва с минимални промени в първите две издания на световния шампионат на Формула 1. Печели и в двата случая. Схемата показва конструкцията на едноместният автомобил на Фарина и Фанджо. Силната страна на проекта 158 е неговият 8-цилиндров, 1500-кубиков двигател с едностепенен компресор Roots. Във версията от 1950 г. предоставя 350 к.с. при 8600 об/мин.
Нино Фарина оставя своя подпис
Нино Фарина, първият световен шампион във Формула 1, е известен на широката публика със своите „излишъци“. Той има буен и импулсивен характер и агресивен стил на управление. Списанията от онова време отделят много място на неговите спортни постижения, но и на начина му на живот, който често е прекалено разточителен. В епоха, когато личният чар на пилота е далеч по важен от технологиите на автомобилите, Нино Фарина е истински идол. Винаги е заобиколен от красиви жени и е известен с навика си често дори да се състезава с кубинска пура в уста. Истински герой, любимец на публиката.
Juan Manuel Fangio, Alfa Romeo 158 – L8C. Monaco 1950 pic.twitter.com/9agAMYRsN1
— Retro Racing Company (@RetroRacingCo) July 3, 2017
