Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 21 000 часа Шел разработва горивата на Ферари

21 000 часа Шел разработва горивата на Ферари

1640
0
Shell, Шел
снимка: Спас Генев

Сътрудничеството между Шел и Ферари е сред ключовите фактори за работата на задвижващите системи. Интересът към агрегата на Скудерията напоследък е много голям, но сега ви предлагаме още един поглед към труда на двете компании отвътре. Материалът бе публикуван в брой 231 на списание ClubS1.

Връзките между Шел и Ферари са всеизвестни и датират практически от създаването на Скудерията преди 90 години

Технологичното сътрудничество между тях всъщност е прекъсвано само веднъж през 70-те години на ХХ век, когато Шел продава част от бизнеса си в Италия на регистрираната във Ватикана компания Аджип и в сделката се включва обслужването на Маранело. В модерната Формула 1 от средата на 90-те и ерата на Михаел Шумахер обаче двете компании работят неотлъчно заедно и развиват най-авангардни технологии. При огромните ограничения, които има в правилата за развитие както на самите петролни продукти, така и в задвижващите системи на Гран при автомобилите, на практика качеството на всеки грам гориво може да има значение. Неслучайно през тази година, когато всички говорят за предимството на Ферари като максимална скорост. Хора като Кристиан Хорнер и Люис Хамилтън неизменно търсят обяснения в някакво „екзотично” (с мирис на ягоди, грейпфрут) или „ракетно” гориво. Други пък се опитват да обяснят всичко с маслото!

По време на уикенда в Спа имах възможност отново да бъда в лабораторията на Шел на пистата и да поговоря с един от най-важните хора в екипа на компанията за Формула 1 – Пол Джонсън. Той е един от над 50 експерти, които създават петролните продукти за Ферари.

„Не, в никакъв случай не правим нещо, което е на ръба или заобикаля правилата“, отхвърля той подозренията на съперниците, че силата на SF90 идва от нещо нередно в горивото

„Напротив, взимаме по около 40 проби от горивото и маслото на уикенд, за да сме убедени, че всичко напълно отговаря на правилата. Правим го на практика непрекъснато през всеки уикенд, от всеки варел и резервоар и изпращаме пробите на ФИА. Те също проверяват дали всичко е според регламента и изпратените от нас предварителни мостри. Техните експерти също много внимателно анализират и са наясно с пълния му състав. На самата писта просто сравняват пробите и ги отнасят за допълнителен анализ. Ние също следим да няма отклонение и изпращаме мостри в лабораториите в Хамбург и Манчестър.“

Имам няколко въпроса относно целия процес на изследване и анализ, от една страна, и това, с което разполагат експерти във федерацията, от друга страна. Първо говорим как при толкова ограничения горивото все пак се развива състезание за състезание. Пол Джонсън ми обяснява, че бензинът като цяло е различен почти за всяка писта. 1% са специалните добавки, които може и да изглеждат малко, но определят процеса на горене.

„Не само добавките са различни, в цялото гориво има разлика“, продължава той

„Да, то е рафинирано по класическа технология, както изискват правилата, но съставът не е един и същ. В горивото има над 200 компонента. Нашите учени правят 200 000 изследвания в продължение на 21 000 часа годишно на всеки елемент. Но на практика имаме 4-5 различни базови горива на сезон. Едно в началото на годината и после по поне едно с всяка стъпка в развитието на двигателя. Отделно в самите горива има различни съотношения на тежките и леките радикали и се избира определен тип – не точно за конкретната писта, но според нейния тип.

„Картите за управление са различни и самите процеси на горене не са идентични, а добавките от 1% са катализаторът в конкретния процес. Те са специално композирани в лабораторията ни в Хамбург, но останалите 99% са си гориво V Power като по бензиностанциите, 99+ октана.“

„Тайната е в доброто взаимодействие между нас и хората от Маранело“

Те правят двигателя и променят примерно горивната камера или мястото на инжекторите за следващата версия на мотора. Тези промени съответстват на едно ново разпрашаване на бензина например. Създава се нов фронт на горене, който е със съответното променено като начин на горене гориво. Надявам се да не е прекалено сложно. Просто всички промени правим заедно и затова вярваме, че имаме добър резултат. Хора от нашия екип са почти непрекъснато в Маранело, инженери от Италия са при нас, където изследваме всичко на стендове.“

В края на миналия сезон шефът на Ферари Матия Биното заяви, че 21% от увеличаването мощността на SF71H се дължи на продуктите Шел

Преди това имаше информация, че около ¼ от добавените конски сили в цялото развитие на Ферари в хибридната ера от 2014 г. са резултат от работата на петролния гигант. Пол Джонсън не е склонен да се обвързва с подобни цифри:

„Много е трудно да отделиш елемент от друг, затова говоря за постоянно, общо развитие и резултат. Не знам дали може да се каже точна цифра, но е факт, че в началото и в края на сезона наистина имаме напредък. Нашите учени правят реално хиляди изпитания с разлика 0,1%. Понякога се чуват по няколко пъти на ден с Маранело и споделят резултати. Всичко има значение, не единствено самото горене, но и охлаждането на двигателя, и електрониката.“

Така неусетно преминаваме и към маслото

Там също регулациите са много строги. Намаляването на допустимия брой елементи в задвижващите системи от 4 на 3 на сезон означава, че сега те трябва да имат с 30-40% по-дълъг живот. Бяха наложени и сериозни рестрикции по отношение на количеството масло, което двигателят „изгаря” в хода на състезанията и квалификациите. Питам дали и то се изследва и разработва на същото място в Хамбург.

„Да, учените ни работят в Хамбург и спазват всички изисквания на правилата. Нашата работа тук е не просто да следим дали има пълно съответствие между продуктите, но и какво е състоянието на маслото след работата на двигателя. Следим за наличие на метални частици, газове и т.н. и даваме информация на Ферари, защото това би могло да даде важна информация за състоянието и работата на агрегата.“

Джонсън ми показва две шишенца с ново и отработено масло и влиза още в детайли. През маслото се следи и износването на мотора, специалистите се опитват да удължат живота на задвижващата система. Обяснява ми още, че и тук има развитие на стъпки през сезона заедно с напредъка на двигателя. На практика се следва общ процес на прогрес с горивото и мотора, без да се търси чак различен вид за всяка писта.

Питам и за маслата в скоростната кутия, която според правилата трябва да не се сменя като предавателни числа през сезона и като конкретни елементи в поне 5 състезания поред.

Пол Джонсън ми обяснява, че там няма същия темп на развитие

Практически маслото е едно и също, но все пак се променя и сменя, както правилата позволяват.

„Важно е да удължава максимално животът на компонентите и да е максимално ефективно за минимални загуби в трансмисията. То също е много високотехнологично“, казва още експертът.

В крайна сметка още малко обогатявам знанията си за това какво представлява Формула 1 като цяло, защото по същия начин работят и компаниите доставчици на спирачки, електроника и какво ли не!