16 обиколки на 16 юли 1977. И това е всичко… Първото в историята на Рено състезание във Формула 1 приключва безславно.
През същия уикенд в Гран при дебютира феноменалният Жил Вилньов, а в цялото състезание доминира героят на местната публика Джеймс Хънт. Британецът печели домашната си Гран при от полпозишън. Както виждате, уикендът изобилства от към интересни събития, така че появата на жълтото френско чудо не е нищо повече от бележка под линия.
В статистиката от надпреварата срещу обяснението за повредата стои само една думичка – “турбо”. Въпреки краткото време, през което е на трасето обаче, болидът прави фурор. Най-вече заради дръзкия си външен вид, който майтапчии кръщават “жълтия чайник” и така си и остава до днес, когато тимът има оранжево-сините цветова на партньорите си и гигантската финансова мощ, но и топло отношение от ING.
Съвременници на събитията и досега си спомнят пристигането на пистата на скромния тогава френски екип.
Преди 30 години Рено се появява във Великобритания, но идването му е точно противоположното на това, което сме свикнали да виждаме в модерната Формула 1. Отборът представлява малка група ентусиазирани, в немалка степен начинаещи специалисти, напълно неопитни и неподготвени за това, което ги очаква в действителност. Без никакви преувеличения те се впускат в неизвестното само с големите си надежди и разработения за първи път във Формула 1 турбодвигател. Постепенно обаче стават все по-вещи в занаята. Освен това са изключително упорити – преодоляват първоначалните пречки и жънат успех след успех. Имитацията е най-искрената форма на ласкателство. Правилото за пореден път се потвърждава, тъй като скоро всички останали отбори започват да разработват 1,5-литрови турбоагрегати. Правейки първите си крачки несигурно, 30 години по-късно французите вече са натрупали завидни умения, които притежават само най-добрите им конкуренти.
За 25 сезона участия Рено печелят 8 конструкторски титли и седем пъти пилотите им стават шампиони. Двигателите на френската компания взимат общо 113 победи, 154 полпозишъна и 114 най-бързи обиколки.
На стартовата решетка на Силвърстоун тази година се появиха четири RS27 V8 последна версия.
Технологията може и да е различна, а и лицата без съмнение не са същите, но едно нещо си остава непроменено: духът на съревнование. Именно той свързва днешния ING Рено F1 Тийм с групата млади, въодушевени инженери, които разтърсват света на Формула 1 преди 30 години и продължава да води екипа напред към най-великите предизвикателства.
Непосредствено преди състезанието в Англия в духа на пълната толерантност и разбиране към всеки свой партньор и клиент ING се съгласи Рено да оцвети една съвременна кола в цветовете на отбора отпреди 3 десетилетия. Нещо повече: колата бе изложена на влизане в пистата, а малцина бяха хората и по трибуните, и в падока, които си спомняха, че са присъствали на живо при дебюта.
Шефовете на тима обаче и от онези дни бяха пак в пита и се усети истинска приемственост.
Президентът на Рено Спорт Ален Даса лично поздрави тима по повод годишнината:
– Искам да използвам възможността да кажа “Честит рожден ден!” на всички, които участват в това предизвикателство и които сега са част от семейството на Рено във Формула 1: техници, пилоти, механици, инженери, партньори и доставчици. Над и извън технологичното и спортно представяне, Формула 1 е забележителна човешка история. И за нас от Рено постиженията ни са повече от спортно наследство, те са източник на истинска гордост.
Жан Саж (тим мениджър в дебюта):
– Започнах работа в Рено на 1 януари 1977 г., шест месеца преди първата надпревара. Имаше съвсем кратко известие, че колата е готова и я пускаме в състезание. Очаквахме да се състезаваме с нея преди това, но имахме толкова много проблеми. Затова целта ни на Силвърстоун бе да останем в състезанието колкото се може по-дълго. Бяхме щастливи от това, което постигнахме тогава, защото знаехме, че болидът не е толкова издръжлив. Времето от появата ни на Силвърстоун ’77 до победата ни в Дижон ’79 бе много, много дълго и тежко, но…
Жерар Ларус (главен мениджър в тима на Рено в дебюта):
– Когато започнахме кампанията на Рено във Формула 1, нямахме твърде големи надежди да финишираме в състезанията, защото двигателя не бе много издръжлив. Бях обаче 100% сигурен, че можехме да решим различните проблеми за няколко седмици или месеци. Това, на което се надявах, бе, че можехме да имаме предимство пред атмосферните двигатели в три състезания, които се провеждаха на Киалами, Целтвег и Дижон, така че това бе целта ни. Разбира се, за две години го постигнахме с победата ни в Дижон.
Жан-Пиер Жабуи (пилотът при дебюта):
– Пристигнахме на Силвърстоун с нещо, което бе съвършено различно от всичко останало: радиални гуми Мишлен, които използвахме за първи път в света, турбодвигател – за първи път във Формула 1 и млад пилот, който бе шампион в европейската Формула 2 и неговото име бе Жан-Пиер Жабуи! Всичко бе ново. Аз бях абсолютен реалист. Знаех, че накрая ще постигнем успех, но първо трябваше да финиширам в състезание. Колата бе много трудна за управление, защото гумите Мишлен не се износваха постепенно. Имаха добро механично сцепление, но внезапно се изхабяваха. Турбокомпресорът ни даваше голяма мощност, но след това внезапно се появяваше турбодупката и губехме много време. Спомням си, че Кен Тирел ни се смееше много. Той беше този, който ни наричаше колата “чайник”. Но ние дебютирахме, не се посрамихме, бяхме по средата на колоната и след изминаването на няколко обиколки се случи това, което очаквахме: двигателят се повреди, излезе красив пушек, което накара всички да се смеят.
