Сериозна физиономия, момчешко излъчване и огромен талант – Кими Райконен въобще не се нуждае от по-голямо представяне, защото в света на автомобилния спорт той е хипер известен. Пътят му до върха вече служи за вдъхновение на мнозина.
Кими е изключителен пилот и това личеше дори миналия сезон, когато колата му не бе добра. Сега автомобилът е чудесен, а Кими – неудържим.
Самият път на пилота е вдъхновяващ и може би именно той го мотивира да натиска дори когато може да се счупи.
Той успя да стигне най-високото ниво на автомобилния спорт, въпреки че не произхожда от богато семейство и няма подкрепата на мощен спонсор по пътя си. Прогресът му се дължи единствено на талант и известна доза шанс да се намира на точното място в точното време (тоест да бъде забелязан в подходящия момент).
Днес Кими една от най-големите звезди в Гран при, но не се държи като примадона. Все още е много близък със семейството си и с приятелите отпреди успехите в F1. Има дом в Швейцария и в Чигуел (Англия), но при всеки удобен случай прескача до Финландия. Там също има къща – недалеч от родния му дом, където е израснал.
Вече е добре известно, че Кими е наследил любовта към скоростта от семейството си. Първите му опити обаче са на две, а не на четири колела:
– Брат ми започна да кара мотокрос когато беше на три и половина години или нещо подобно. Тогава още не можеше да кара нормално колело и му слагаха помощни колела! – спомня си Кими. – После дойде моят ред – аз започнах в същата дисциплина на петгодишна възраст. Той получи по-голям мотор, а аз – неговия стар и се надбягвахме около къщата.
Татко ми е механик. Работеше за един човек, чийто син караше картове и един ден отидохме да погледаме. Малко по-късно купихме машина за мен и брат ми – тогава бях на седем или на осем години. Започнах да се състезавам в местни надпревари, но само като хоби. Едва на около 12 стартира истинския “рейсинг” за мен, а това е доста късно. Брат ми спря на 17 години да се надбягва с картове и се прехвърли на коли. Беше по-запален по големите автомобили и ралита, пък е и по-висок от мен. Аз се интересувах повече от нашите състезания, докато той го правеше за забавление.
Бащата на Кими прави всичко възможно, за да помогне на момчетата си.
Това включва и сериозни жертви. Райконен разказва:
– Работеше на три места едновременно. Караше такси, работеше и за правителството като управляваше една голяма машина, която прави пътищата по-гладки, а понякога бе в един бар – там изхвърляше разни хора навън!
В един момент бащата дори пренасочва планираните за нова, вътрешна баня пари към картинга и семейството продължава да използва външното помещение.
– Вярно е, така беше. Но пък във Финландия това е нещо съвсем нормално… – обяснява Кими.
В скоро време малкият Райконен вече пътува из Европа, постигайки при това сериозни успехи.
– Първият път, когато излязох от Финландия, бе през 1993 г. Спечелих скандинавския шампионат и от там тръгна всичко. Един от братовчедите ми помогна да стигна до европейските серии. Не бях много добър през първата година. В няколко състезания бях бърз, но повечето приключвах някъде извън пистата! Но пък поне някои хора ме забелязаха. Започнах например да получавам безплатни гуми – това е нещо, което много помага, особено в началото на кариера.
Големият пробив идва с предложението за място в отбора на човек, който не само се състезавал срещу легендарния Аертон Сена на картинг, но и го побеждава в борбата за световната титла през 1980 г.
– След като спечелих един шампионат във Финландия през 1997 г., през 1998-ма Петер де Брюин от Холандия се обади, че му трябват пилоти за отбора, който има. Каза, че би искал да се състезавам за него – бях на 17-18 години. Напуснах училище и се преместих в Холандия.
Все още си плащах хотелите и полетите, но той пое голяма част от разходите. Беше готино, защото семейството ми никога нямаше достатъчно средства и реално никога не бих стигнал до истински надпревари. Винаги сме имали такива проблеми. Както и да е, сезонът се оказа добър. Спечелих два финландски шампионата, скандинавските серии и завърших втори в европейските.
Всичко това означава само едно – Кими печели не само титли, но и сериозно внимание. Сред забелязалите го е и бившият шеф на Лотус във Формула 1 Питър Колинс. Чрез него Райконен се среща с мениджърите Дейвид и Стив Робъртсън (баща и син). Те вече помагат на друг млад пилот – Дженсън Бътън – в минаването на поредните етапи от автомобилния спорт и се заемат да направят същото и за Кими. Заедно с тях финландецът започва да се състезава с коли:
– Първите тестове, които направих, бяха във Формула Форд. После отидох във Формула Рено. По онова време беше страхотно забавление, защото автомобилите не се пързаляха много и бяха наистина бързи. Но през 1999 г. карах само в няколко старт. В първото състезание завърших трети, в други имах повреда и катастрофа. Болидът не бе особено добър, така че го спряхме – разказва Кими.
Пилотът и Робъртсън са наясно, че не разполагат с достатъчно добро оборудване за съответния клас и затова заедно решават да изчакат до края на …
