В един разумен свят бихме елиминирали това ходене по пистите за тренировки преди всяка надпревара. Ако все пак се налага то да продължи, трябва да се уверим, че състезателните стандарти се отнасят и за тях. Взимайки предвид цената на един двигател за F1, няколко броя от който се трошат в подобни сесии, цената на един медицински хеликоптер не би трябвало изобщо да се дискутира.
Найджъл Роубък, Inside F1
Мисля, че е лудост: през цялото време собствениците на отбори се оплакват от разходите в F1. А защо хвърлят толкова пари за глупави тестове по пистите? Все едно че има 30 Гран при, а не 16!
Каква би била разликата, ако не се изпитваше? Има два дни тренировки преди всяко състезание. Това би трябвало да е достатъчно. Казвам ви, няма да има разлика: същите пилоти ще са си отпред. Може би времената на всички ще са с около секунда по-слаби. И какво от това?
Елио де Анджелис, победител в Гран при, пророчески думи от 1986 г., малко преди смъртта му на тестове
На тестове, нали? Там сигурност просто няма.
Еди Чийвър, пилот в Гран при, победител в Индианаполис 500, когато през 1986 г. чува, че Де Анджелис е загинал на Пол Рикар заради неизпълнение на основни изисквания за безопасност
Стандартите за сигурност се подобриха неимоверно, откакто енергичният италианец, известен и с уменията си на класическо пиано, загина. Брабамът му катастрофира по време на изпитания на 15 май 1986 г. – точно преди 19 години. Преди черния уикенд на Имола през 1994 г. това бе последният състезател, намерил смъртта си в съвременен болид от Формула 1, но самата хронология няма много общо с темата ни, защото твърде често се забравя, че Де Анджелис почина именно след удар в частни проби. Пък и от тогава това не се е случвало.
Пистата Пол Рикар в Южна Франция от известно време е собственост на Бърни Еклестън, който бе шеф на Брабам по време на трагедията. Откакто е под негов контрол, тестовото трасе е най-високотехнологичното. Всеки, наблюдавал начина на провеждане на тренировки там, не може да не отбележи огромния напредък в това отношение. Но не трябва да оставате с илюзията, че трасетата за тестове по принцип предлагат осигурителните зони на Рикар, стандартите за сигурност и съоръжения за първа помощ.
Всъщност в историята на спорта повече пилоти са загинали на тренировки, отколкото по време на уикенд за Гран при.
Напълно разбираемо (поне в преносния, ако не в буквалния смисъл): изминават се по-големи дистанции, прекарва се повече време на пистата, отколкото в състезания, а и пилотите (по природа) са далеч по-склонни да рискуват, когато са сами. Има ли тогава нещо чудно, че бърз преглед на историческите справки показва съотношение от трима загинали на тренировки състезатели към един в надпревара?
Въвеждането на правилата за удължаване живота на гумите и …
