Докато течеше техническият преглед в Унгария и за пореден път комисарите поставяха тежести върху предните крила на колите на Ферари и Ред Бул, си мислех: „Къде всъщност е истинското напрежение във Формула 1 през това лято?“
Ясно е, че нямаше как Кристиан Хорнер да не обясни, че не е виждал по-истински заповеди от бокса от тези в германската Гран при към пилотите на Ферари. Разбираемо е, при положение, че буквално часове по-рано, той самият бе обсипван с упреци за това, че тимът му дава рамо на единия си пилот повече отколкото на другия.
Прекомерно неискрено звучаха и думите на Мартин Уитмарш, който втори състезателен уикенд обясняваше как в Макларън никога не си били позволявали да толерират единия си състезател, а когато това все пак се случило (по съвпадение за Гран при Унгария), им било много болно.
Стори ми се и доста конюктурно обяснението на Ники Лауда колко нечестно било постъпено с Фелипе Маса. Лауда (когото аз по принцип много дълбоко уважавам и обичам), очевидно е позабравил как самият той третираше навремето Клей Регацони в екипа на Ферари, воден тогава от Лука ди Монтедземоло.
В един незабравим за мен разговор с Клей преди малко по-малко години от въпросните събития в Скудерията обаче покойният вече швейцарец цветно ми разказа как Ники е имал правото първи да избира своите гуми, които тогава съвсем не били с едни и същи качества и т.н. и т.н. Единственият, който си мълчи сериозно по въпроса е този, който наистина е наясно с темата и е загубил страшно много от това, че оставяше своите пилоти да се борят – сър Франк Уилямс.
Но всъщност съвсем не искам да влизам в полемика до каква степен действията на Ферари бяха правилни и приличаха на Австрия 2002. Само ще отбележа, че в новия ни брой съм извадил обиколка по обиколка темпото на двамата им пилоти на Хокенхайм, което значително се различава като разпределение на силите от картината при Михаел и Рубенс в онзи ден.
И понеже наистина смятам всичко това за доста неискрено и преувеличено, ми се иска да обърна внимание най-после на истинската битка според мен, която се водеше в подака на Хокенхайм и ще продължава да се води – и тя е свързана с надмощието в техниката.
В Германия за първи път се чу официално, че тимовете на Ферари и Ред Бул всъщност са обект на подозрения от своите съперници (най-вече Макларън) за това, че предните им крила се деформират повече от допустимото.
Снимки на известния английски фотограф Даръм Хийт и коментарът на френския журналист Стефан Самсон станаха повод за официална реакция от страна на комисарите на ФИА. И докато всички се занимаваха вечерта след финала с това – трябваше ли Маса да пусне Алонсо, в боксовете цяла вечер са се правели измервания, защото онова, което най-много стресна съперниците не бе подарената победа, а скоростта на Ферари.
От Ред Бул по принцип пък всички са си притеснени тази година.
И нещата отново заизплуваха. На снимките се вижда добре как краищата на крилата на сините и червените коли почти опират пистата. Това значи – по-малко въздух под колата, по-добро притискане, по-добро сцепление. Според информацията на Джони Нобъл от Аутоспорт предимството било 0,3 сек в обиколка. Последваха обаче и първите изказвания, че кадрите са правени под различен ъгъл, че колите били с различно количество гориво.
И се е стигнало до реалната проверка, която бе повторена и на Хунгароринг.
Върху краищата на крилата се прилага сила от по 500 N и както пише в правилата – крилата не бива да се огънат с повече от допустимите 10 мм. Точно и ясно. Няма огъване над разрешеното и всичко е според закона.
В седмицата след Германия обаче хора от Макларън на няколко пъти заявиха, че не били в състояние да направят толкова бързо подобни крила и според мен точно в това е най-голямата им болка, което разбира се не пречи да чукнеш съперника, че е нечестен в отношението си към пилотите.
И накрая – всъщност, точно това й е хубавото на Формула 1 – грандиозните скандали служат като параван на истинското напрежение в развитието на колите, което би било много, много скучно за повечето хора.
