Спорим как биха реагирали баща и син Порше ако можеха да видят този автомобил. За единият вероятно той би бил твърде помпозен, а за другия – естествено развитие на търсенето на пазара. При всички случай обаче Панамера не оставя равнодушен никого. Както и при излизането на Кайен обаче, чувствата не са едни и същи. Огромният SUV е мутацията на гените на марката, но благодарение на него компанията се превърна в още печеливш производител, а пред нас вече е и първата лимузина Порше, който изобщо е създавана.
През дългия си и доста плодотворен живот стария Фердинанд Порше е сътворил стотици модели на автомобили, мотоциклети и военна техника, но и такъв автомобил. От неговата чертожна дъска са слизали продукти на Мерцедес, Ауто Юнион, Рено и Фолксваген. В главата му са се раждали гениални изобретения като хибридно задвижване, компресорно пълнене, торсионно окачване и т.н. Но неговите стремежи винаги са били насочени към две, на пръв поглед, несъвместими и далечни линии от Панамера – масовите (народени) автомобили от една страна и състезателните коли от друга. И в двете области той е постигнал такъв успех, какъвто едва ли някой ще има отново и затова е странно как ли би погледнал на тази луксозна лимузина, със спортни качества! Порше-баща създаде най-народния от всички народни автомобили – VW Бръмбар, както и мега състезателият Aуто Юнион.
Синът му Фери пък искаше компанията да участва във Формула 1 и построи легендарното Порше 911 и в тази връзка появата на Панамера е нещо различно и някак е съвместяване на несъвместимото. Панамера няма нищо общо с народените автомобили, не е и спортна кола, макар да има огромна сила.
Взимаме колата за кратък тест от шоурума на вносителите Оркид Спортс Карс. Макар и по-голяма тя носи типичните черти на Порше, с обли линии и издутини около фаровете, класическа за марката широка задница, стигащото до края на покрива задно стъкло, невероятно междуосие и къси надвеси. За късмет ни се пада най-силната версия Панамера Турбо (задвижвана от 4,8-литров мотор с 500 к.с., система за активно задвижване на четирите колела PTM и 7-степенна автоматична трансмисия PDK с два съединителя). Настаняваме се кокпита или салона, който поне отпред обаче е оформен наистина като в спортен автомобил. Преминаващия открай докрай централен тунел разделят ясно пространството. По-късно сядаме и отзад, за да се уверим, че мястото е предостатъчно за пътуване в продължение на няколко приятни часа. Ниската позиция на седалките осигурява достатъчно въздух над главата, а седалката отпред не притеснява.
Но това е Порше и всеки би искал поне да опита как е колата зад волана. Следва бърза настройка и бърз поглед към кокпита. Всичко е издържано в строгите спортни традиции на марката, даже и вътрешните ръчки на вратите наподобяват миниатюрни въздухозаборници. Отпред е класическото табло на 911 – комбинация от 5 кръгли уреда, вплетени един в друг. Силно ме впечатлява обаче полегатата централна конзола, която е и като продължение на тунела за кардана. Тя е осеяна с множество клавиши, от които се избират различните режими за движение, настройка на ауспуховата система и окачването, отварянето на задния спойлер (ръчно) и т.н. – общо 32 функции, които наистина работят, променяйки сериозно характера на Панамера. От комфортен и мек той се превръща в екстремално твърд, като истински пистов болид! Чувството е, че с тези клавиши не могат да сменят отвътре само обикновените гуми със сликове за писта. Жалко!
На магистралата променяме няколко от настройките. Реално, при натискане на клавиша с иконка ауспуси звукът на мотора се променя и наподабява този на състезателен автомобил. Избираме режим „спорт-плюс” и адаптивното въздушно окачване сваля колата надолу с 25 мм (с нея колата може и да се повдига с 20 мм.за качване на бордюр например). Едновременно с това системата за управление на окачването PASM намалява 2 пъти активния обем на пневмоелементите и така променя характерстиките на амортисьорите. На няколко пъти натискаме повече газта и наблюдаваме в огледалото за обратно виждане (не че си вижда кой-знае какво) как се отваря и разгъва четирипозиционния спойлер. Все пак той е напълно работещ, променя ъгъла си на атака и на високи скорости създава прилична притискаща сила, справяща се леко с подемната сила, възникваща в задната ос. При преминаване на няколко бързи завоя Панамера Турбо се движи без да мръдне, но това не е само от значителната й маса – струва ни се че тя е толкова устойчива, че даже и при изключена спомагателна електроника колата не остава възможности за занасяне, е можи бе при скорости около 100 км/ч.
През цялото време не усещаме смяната на скоростите, за тях разбирам по движението на стрелката на оборотомера. Не успяваме да се възползваме от монтирания в средата на таблото традиционене хронометър, но затова пък успяхме да разберем, че това Порше Панамера, както и почти всички останали, разполага със система Старт-Стоп, изключваща двигателя при спиране и стартираща го автоматично при отпускане педала на спирачката. Освен че се постига икономия на гориво, това е и грижа за околната среда, така че кой знае наистина как биха реагирали баща и син Порше, ако можеха да видят тази кола.
