Световният шампион във Формула 1 за 1992 г. Найджъл Менсъл смята, че на днешните пилоти в Гран при им е значително по-леко, отколкото му е било на него или колегите му през последните две десетилетия на миналия век. 66-годишният британец разделя времето си през последните години между родината си и Флорида, САЩ, където продължава да играе голф. Той е с редица контузии, претърпени по време на кариерата му в автомобилния спорт:
„Три пъти си троших гърба, два пъти китка, чупил съм си и двата крака, имам титаниева пластина в лявото рамо. Всеки хирург ще ви каже, че подобни контузии са за цял живот. Иначе Голфът остава любовта на живота ми. Аз го обичам, той ме мрази.“
Менсъл разясни в интервю за британския Дейли Мейл, че според него в спорта е настъпил прелом след смъртта на Аертон Сена.
„В миналото пилоти загиваха постоянно и това можеше сериозно да повлияе на психиката ти. С Жил [Вилньов] се сприятелихме, сближихме се. Даваше ми добри съвети. Затова до края на дните си няма да забравя трагедията на Золдер. Бях зад него и видях как се случи. Как излетя във въздуха и падна. Помня как преминах и си помислих, че няма никакъв шанс. Беше най-шокиращото нещо, на което съм ставал свидетел.“
„Формула 1 бе много сериозна професия по време на 80-те и 90-те години (на XX век). Можеше да се контузиш сериозно, дори да загинеш. Никога не се знаеше какво ще стане“, продължи Менсъл
Смъртта на Аертон бе катастрофален за автомобилния спорт ден. Това промени всичко завинаги – и в добър, и в лош смисъл, защото пистите станаха твърде стерилни.“
„Формула 1 бе невероятен спорт, в който се възнаграждаваше доброто каране, а не безразличното управление. Не можеше да преминаваш завои с 200 км/ч, ако нямаш никакви умения. Толкова много брилянтни пилоти чупеха крака и ръце при не особено тежки катастрофи и кариерите им приключваха. Сега добри състезатели допускат ужасяващи грешки и се отървават без контузии. Почти не се потят в колата. В края на състезание изглеждат като че ли току-що са излезли от фризьор. Красотата на моето време бе, че можеше да си направил 180 Гран при, все още да си жив, да се потупаш по гърба и да си кажеш, че си имал страхотна кариера.“ Влагахме кръв, сълзи и пот, а когато печелехме получавахме 9 точки. Сега им е по-лесно и за победа се дават 25.“
В пристрастията на Менсъл по отношение на днешните пилоти няма никаква изненада – той е горещ поддръжник на Люис Хамилтън. Не смята обаче, че възможността шесткратният световен шампион да отиде във Ферари някога е била реална.
„За мен вариантът Ферари винаги е бил утопия. Страхотно е да печелиш за Скудерията, обичам този отбора, но ако Люис иска да преследва исторически постижения, то вероятно ще открие, че в момента Мерцедес е по-стабилният тим“
„Той ще остане като един от най-големите, ако не и най-добрият пилот, в историята на страната ни. Няма причина да не вземе седма и дори осма титла, ако не се оттегли. Най-великият пилот? Винаги казвам [Хуан Мануел] Фанджо, защото пилотите от онази ера – и според мен Люис ще се съгласи – са били истински герои. Без колани, без подходящи каски и предпазни очила, понякога без ръкавици. Карали са с резервоар между краката си и всеки инцидент е бил 50-50 дали ще оцелееш.“
Hermanos Rodriguez Circuit, Mexico City – 1990
© John Townsend/@GrandPrixImages pic.twitter.com/lvWXKkAXuD
— Nigel Mansell CBE (@nigelmansell) December 30, 2019
