Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 Нашето момче

Нашето момче

56
0

От Иван Тенчев
Снимки: Minardi и сеемеен архив Баумгартнер

Унгарецът Жолт Баумгартнер определено е най-близкият пилот до нас българите – като място където се е родил, като физика.
Първото момче от Източна Европа, което наистина проби до Формула 1, което получи титулярно място, макар и в най-скромния екип на Минарди. Преди него Томаш Енге и сънародникът на Жолт -……. имаха възможност да се пробват, но без особен успех.
Жолт също не се справя лесно в бедния екип на Минарди, но все пак показва потенциал, а и спечели първата точка за тима си от повече от две години в Индианаполс, което наистина направи впечатление.
Баумгартнер е приятен тъмнокос младеж, с който имам удоволствие да вечерям по време на уикенда в Германия. На масата сме поканени няколко журналисти от Източна Европа. Срещу мен и колегата Стефан Илиев са още Пол Стодарт, другият пилот Джанмария Бруни, тест пилотът Бас Лейндърс, пресаташето Греъм Джоунс, инженер Габриеле Тредоци, метниджъри и още едно момиче от прес офиса.
Общо взето домакините са повече.
Изразявам желание да седна именно до Жолт и още докато сервират домати с пармезан и босилек, започвам да го слушам.
Интересно ми е да науча подробности за пътя му, за това как едно момче от Будапеща, родено в годините на социализма, стигна до Формула 1.

– Всъщност случайно, имах огромен шанс – започва Жолт. – Карах картинг, както и много други момчета. Унгарското първенство, може би знаете беше изключително силно, защото участваха много австрийци (заради забраната за подобен шум на много места в Австрия – б.а.). Но не съм мислел за Формула 1. Състезавах се и бях много ентусиазиран. Формула 1 беше нещо толкова далечно.

Естествено възниква въпроса за средствата и Жолт ми обяснява, че в началото те са били само семейни. Питам го дали баща му – Антал – не е бил рали пилот или нещо такова, името му ми звучи познато още когато го чух за първи път.
– Не, не е карал, никога – отговаря ми той. – През 70-те години, може би и у вас в България, при нас внесоха автомобили Рено, купуваха се с “валута” и баща ми е заминал за Франция на обучение. После е работил още там и посъбрал пари.

Понастоящем бащата на Жолт има фирма, която е официалният вносител на Рено в Унгария и има определено добър бизнес. Неговите връзки са помогнали и за участието след годините в картинга във Формула Рено, във Франция и Германия.

– Така е, но най-голямата заслуга е на мениджъра ми Тамаш Франк, който уреди наистина участието ми първо в Рено, после и в немската Формула 3.

Говорим за семейство и пари. Жолт е едно дете в своята фамилия и макар майка му да не е във възторг от онова, което върши, все пак е доволна.
– Харесва й, че съм известен, но не гледа състезанията или поне не старта – усмихва се пилотът. – Но всъщност е доволна, че правя онова, което ми харесва.

Започваме със спагетите и продължаваме темата за неговия живот днес вече като звезда, питам го още ли живее в Будапеща, излиза ли, какво се промени.

– Да още съм си в Будапеща, недалеч от нашите. Тренирам в същата зала. Там се готвят и нашите олимпийци. Тичаме заедно, тежести в залата, плуване.

Жолт тренира с унгарски треньор, няма нищо специално – програмата за Формула 1, адаптирана към него.
Що се отнася до известността, то тя вече му пречи и се оплаква.

– Определено не е приятно вече – казва 24-годишният унгарец. – Сядаме в ресторант или в някой пъб, идват за автографи, да се снимаме, да ме пипнат. И всичко се промени рязко след Индианаполис. Преди това може би по-малко вярваха, че ще остана, че наистина ще карам във Формула 1.
В тази връзка го питам за историята с парите ($1 млн. – б.а.), които унгарското правителство бе обещало да даде на стоящият отсреща Пол Стодарт ако вземе Жолт. Физиономията със сбърчените вежди и поклащането на главата са красноречиви: