37 години – толкова се навършват днес от жестоката катастрофа на Ники Лауда на пистата Нюрбургринг. Австриецът едва не загива на Зеления ад в огъня, обгърнал Ферари-то му.
На 1 август 1976 г. Лауда катастрофира във втората обиколка на Гран при на Германия. Джеймс Хънт печели надпреварата, но дори с тази победа има едва 35 точки – срещу 61 за австриеца. Този ден бележи повратната точка в една изключителна история, която през септември зрителите ще могат да видят и на филм, дело на режисьора Рон Хауард. „Rush“ вече стана сензация в падока на Формула 1, където един от главните герои – Лауда – го изгледа редом с човека, сътворил шедьоври като „Красив ум“ и „Аполо 13“.
Самият Ники всъщност не помни катастрофата си.
– Нямам представа какво стана. Гледал съм по-късно инцидента по телевизията и едва тогава някакви откъслечни моменти се върнаха в съзнанието ми. Но като цяло така и не вързах случката. Спомням си единствено, че се събудих в болницата – разказа той в ексклузивно интервю за списание ClubF1 (публикувано в брой 84 през 2006 г.). – Едва не загинах, на практика живея втори живот. Най-ужасните последствия бяха за дробовете ми. Заради пушека те бяха почти напълно обгорени и бензиновите изпарения ме бяха отровили, всички контузии бяха ужасно тежки. Почти бях умрял. Но възстановявайки се, трябваше да реша дали искам да се върна към спорта или не. За мен не беше никаква изненада, че се ударих. Бях напълно наясно всеки път преди да се кача в колата, че поемам огромен риск и затова не изпитах и грам учудване, че в крайна сметка се озовах в болницата. Това си беше част от играта тогава. Бях поел риска доброволно и съзнателно.
А след катастрофата единствената причина да се върна толкова бързо на трасето бе, че исках да преодолея страха от опасността. Още в болничното легло планирах колко по-скоро мога да се върна. Затова веднага се качих обратно в болида, върна се и скоростта ми. Някак нещата се обърнаха. Само няколко месеца, след като едва не бях претърпял фатален изход от случилото се, бях отново конкурентноспособен и си върнах контрола над автомобила. В главата ми нямаше и следа от последица от катастрофата. Няма и сега. В противен случай нямаше да стана още два пъти световен шампион след това.
Ако не бях преодолял първоначалния стрес, щях да съм свършен като пилот. Няма средно положение – или оставяш миналото зад гърба си (с двете си ръце показва красноречиво как местиш нещата зад гърба си), или спираш. Разликата в реакцията е дали ти самият позволяваш то да ти повлияе, или не. Днес мога спокойно да говоря за това, без каквито и да било емоции. Кажи-речи всеки път, когато идвам на Нюрбургринг, ходя на мястото, спомням си и толкоз. Но не се страхувам.
