Начало BG спорт Николай Диков: Да направим писта в Стара Загора е изключително добра идея

Николай Диков: Да направим писта в Стара Загора е изключително добра идея

624
0
Писта Стара Загора
Благодарение и на услията на Диков, Писта Стара Загора беше възстановена, снимка: Асен Илиев

Името на Николай Диков е добре познато за почитателите на автомобилния спорт у нас. Старозагорецът е професионален картинг пилот в периода 1998-2000 г., след което премина към автомобилите. Шампион е на Затворен маршрут и Планинско изкачване в клас N2 със Ситроен Саксо. междувременно завърши висшето си образование в Технически университет – София. Има магистърска степен по специалност „Публична администрация”.

Спря да се състезава през 2011 г., като за последно спечели Състезанието на шампионите у нас. Оттогава е общински съветник от ГЕРБ в родния си град, бил е и председател на групата на партията в Общинския съвет. Председател е на Постоянната комисия по Спорт и младежки дейности, член на комисия „Евроинтеграция и международни връзки“ и Общинска комисия „Безопасност на движението“.

Съответно той продължава да помага на спорта в родния си град с каквото може. Благодарение и на него бе възобновена автомобилната надпревара Писта Стара Загора. За кариерата си в картинга, в автомобилизма и развитието на моторния спорт в града на липите, Ники, както обича да го наричат, говори специално за ClubS1.

Ники до Искрин Арабаджиев в едно от първите му състезания през 1998 г.

Какво ти даде картинг спортът като човек и като състезател?

– Това е периодът от 1998 до 2000 г. Свързвам картинга с годините ми като дете, след това израстването ми като момче и прехода към това да стана мъж. Картинг спортът за мен беше една мечта, която в последствие стана сбъдната мечта, защото аз винаги съм се интересувал от автомобилните спортове. Спортуването ми през тези години беше свързано с образованието и моето учене. Знаех, че за да ходя по състезания и да правя това, което обичам, трябва да бъда и успешен ученик.

И ти всъщност беше такъв, нали?

– Да, аз бях такъв. В тези години в картинга аз се научих, че за да постигаш успехи, трябва да даваш много от себе си. Благодарен съм на моите родители, на всички, които ме подкрепяха, за да бъда състезател. Знаете, че автомобилният спорт никак не е евтин и не е шега работа. Благодаря на всички, които са инвестирали в мен, за да мога да сбъдна своята мечта и да се развивам като човек. Това са много хора, които бих ги нарекъл семейство.

Ти как оценяваш лично твоето представяне в картинг спорта?

– Смятам, че постигнах успехи. Тогава бях и в националния отбор по картинг. Печелили сме състезания. Имахме и призови места. По-важното беше, че поставих една много добра основа за бъдещето ми като автомобилен състезател. Имам много приятели, които съм си запазил от онези години – Николай и Йордан Върбицалиеви, Тодор Куцаров, Виктор Неделчев, Искрин Арабаджиев, който продължава да се състезава и винаги е бил добър пилот, и други, които се радвам, че познавам. Още си пазя всички купи. Едно от любимите ми трасета беше в Кюстендил. Тогава се състезавахме и в Бухово, София, Варна, Хасково. Помня, че в Плевен постигнах много добра победа на дъжд. Най-големият ми успех беше второ място в клас Юниор А. Това бяха 100-кубикови машини със съединител.

Каза, че картингът е бил много добра подготовка за следващата ти крачка – стана автомобилен състезател. С какво ще запомниш този период?

– За жалост не можахме да продължим дълго време с картинга по редица причини. Но продължих успешно с образованието си. И след като навърших 18 години, погледът ми веднага беше насочен към автомобилите. След като взех книжка и имах лиценз да се състезавам, започнахме разговори с различни хора. Със Станимира Петрова, Бог да я прости. Тя ми даде много за моето развитието като спортист и човек.

Водихме разговори и с други хора, които подкрепят автомобилния спорт. Няма как да пропусна и името на Георги Петров, който е в дъното на всичко при мен, бидейки един от най-успешните състезатели на Стара Загора. Моят баща Стефан Диков беше негов механик. Не мога да не спомена и Дечко Неделчев и още куп хора, които няма да посочвам по именно, които имат много специално място и не искам да пропусна някой.

Започнах да се състезавам в Купа Фабия. Първото състезание беше Писта Русе през 2004 г. Още си спомням съветите на другите – да се уча от пилотите и малко по малко да израствам. Още в първата тренировка обаче бях с най-добро време в моя клас. Тогава се зачудих какво да правя и ми казаха, че просто трябва да карам, и че имам талант. В това състезание стартирах от втора позиция, което се оказа полезен опит за мен. Опитните пилоти тогава ме поблъскаха, завъртяха ме. Това ме амбицира изключително много. Спечелих още следващото състезание и завърших сезона като вицешампион. На следващата година отново станах втори.

Диков веднага започна да постига успехи като пилот в шампионата на Купа Фабия

Не очакваше предполагам да постигнеш толкова бързо успехи?

– Не очаквах наистина. Постиженията до този момент бяха голям успех за мен, защото карах срещу много по-опитни и възрастни пилоти. Хора с изградена психика и добри състезателни навици. Карах заедно с Пламен Камбуров, Емо Виденов, Александър Кипрински, Боби Григоров – изключително колоритен пилот. Въобще шампионът беше белязан с много емоции, с много събития и адреналин. Купа Фабия ме научи на много борбеност и търпение. И че когато даваш всичко от себе си, нещата си идват на мястото.

След това преминах към рали шампионата и планинските състезания в клас N2. Но рали шампионатите са свързани с много големи ресурси и много време. Неща, с които аз не разполагах по това време като студент и млад човек, който искаше да работи, да се издържа и да помага на семейството си.

Имаше забележителни резултати със своя Ситроен Саксо в категорията си. Мнозина казваха, че не знаят как успяваш да го караш толкова бързо. Как го правеше?

– Помня първото ми състезание с тази кола на планинско Търговище. Постигахме наистина невероятни резултати. Тогава имаше автомобил Фиат Пунто Супер 1600, а ние бяхме по-бързи от него и стартирахме пред него. Като цяло изпреварвахме пилоти с много по-мощни коли. Дори Субару-та. Когато участвахме на рали, също постигахме много добри резултати.

Благодарение на Петров – неговите контакти и всичко, на което ме е научил, съм имал възможност да карам и с едни от най-добрите навигатори в България. Сред тях са Петър Сивов, Стойко Вълчев. Хора, които също допринесоха много за моето развитие. За мен участието на рали е било голям урок и празник. Атмосферата в кола ни беше невероятна.

Състезавах се основно със Сивов. Веднъж спечелих възможността да участвам в състезанието като представител на България на Pirelli Star Driver на рали Сливен. Тогава бях със Стойко Вълчев. Оказа се, че сме с най-слабата кола. Но на спускане успявахме да бием пилоти като Влад Козма с много по-силни автомобили. На много от чужденците не им се вярваше, че можем да постигаме такива времена. За жалост обаче състезанието за нас завърши с тежка катастрофа, при която колата беше унищожена, но ние бяхме живи и здрави. След случилото се дилемата беше дали да продължа със състезателната си кариера. Но го направих и още следващото състезание автомобилът беше напълно възстановен и постигнах невероятни резултати.

Ники с баща си Стефан Диков след поредния успех със Ситроен Саксо в клас N2

Дойде обаче 2011 г., когато премина така да се каже на друга предавка и спря да се състезаваш. Защо се получи така?

– По принцип беше дошъл моментът да премина в по-горен клас. Тогава обаче вече имах човек до себе си (неговата сегашна съпруга Надежда, с която имат 2 деца), имах и тежка контузия, заради която не карах 6 месеца. Тогава животът ме хвърли в друга посока. Станах общински съветник в екипа на кмета Живко Тодоров. Продължих да работя за спорта, но вече не в качеството си на автомобилен състезател. И към днешна дата спортът е част от моя живот.

Липсва ли ти професионалният автомобилен спорт?

– Изключително много ми липсва автомобилизмът. Когато имам време и възможност ходя до писта Дракон край Калояново, давам газ, в добра форма съм, спортувам. Няколко пъти съм обмислял сериозно идеята да участвам отново в състезание. Разумът до този момент ме възпира, но не знам още колко дълго ще продължи това!

Ти отново си част от екипа на Живко Тодоров в 3-ия му мандат като кмет. В тази връзка какво да очакват старозагорци по отношение на автомобилния спорт през тази година?

– Знаете, че за града от няколко години възстановихме една изгубена традиция – Писта Стара Загора, която ще се състои и тази година. Това състезание винаги е имало място на автомобилната състезателна карта. Освен това от много години с г-н Тодоров обсъждаме идеята и възможността да направим един спортно-изпитателен полигон в Стара Загора, който да може да се използва за обучение и за различни видове спортни мероприятия. До този момент не сме реализирали тази идея, защото винаги гледаме да сме изключително отговорни към общинския бюджет и да привличаме повече външно финансиране. Проучваме всякакви възможности за подобен тип инвестиция.

Чух предложения за изграждане на автомобилна писта в района. Доколко реалистично е това нещо да бъде направено?

– Смятам, че към днешна дата това е изключително добра идея и необходимост. Но това, както казах, е свързано с много пари и средства. Ако има такава възможност в бъдеще, съм сигурен, че екипът ни ще я използва за Стара Загора. Градът ни има огромен потенциал като културен, туристически и спортен център. Бяхме европейски град на спорта. Стара Загора е център на всичко в България.

В края на миналата година на посещение в града идва премиерът Бойко Борисов. Той официално обяви, че ще бъдат отпуснати нужните пари за изграждането на спортната зала в града. Това мисля, че е една много добра новина за всички старозагорци?

– Това наистина е изключително добра новина, която е свързана с развитието на Стара Загора като цяло. На града подобно съоръжение липсва. Смятам, че то ще бъде изключително ефективно и продуктивно. Това е тема, върху която работим от 7-8 години. Надявам се, че всичко ще протече нормално и съвсем скоро Стара Загора ще има една наистина многофункционална спортна зала, която да посреща различни мероприятия.

Николай със супругата си Надежда и двете им деца

Ако сте намерили правописна грешка, моля уведомете ни като маркирате текста и натиснете Ctrl+Enter