Инженерният директор на Уилямс Патрик Хед за излизането на отбора на стоковата борса, личните си чувства по отношение на операцията и първите тестове на FW33.
– Как се роди идеята? Според някои наблюдатели е начин да съберете пари и да овеществите акциите си, но от отбора заявиха, че е единствено с цел осигуряване на дългосрочното ви бъдеще.
– Не смятам, че нещо такова щеше да се случи без участието на Кристиан Волф (акционер в Уилямс – б.р.). От самото начало – при придобиването на акциите – той имаше намерение за подобна стъпка. Не мисля, че двамата с Франк щяхме да се справим самостоятелно. Аз съм миноритарен акционер, вече съм на 65 години, но ще задържа някои акции. Моментът обаче е подходящ и да получа нещо. Изкарах по-голямата част от живота си във Формула 1. За Франк пък е важно да е в спорта и ще продължи да е там, докато чувства, че допринася с нещо за Уилямс – убеден съм, че има още добри години пред себе си. Просто сега имаме възможност за подобно действие. При изчисленията се получиха определени данни, които видях и заявих, че ако предложението е такова, то по-скоро бих разпродал голяма част от акциите си.
– Споменахте, че ще сте по-встрани в бъдеще – променя ли се позицията ви в отбора?
– Не. Представянето на един състезателен автомобил се определя от свършеното във фабриката и в известна степен е фиксирано, когато колата пристигне на писта. Хората, присъстващи на трасето, всъщност могат само наистина да оплескат нещата. Те или достигат възможностите на болида, или объркват всичко! Доста дълго време основната ми работа бе във фабриката и по принцип ходя на около половината стартове. По принцип присъствам на първите 3-4, защото тогава се появяват неочакваните технически проблеми, а с целия ми опит мога понякога да помогна за оправянето им на място. Към края на годината пък Франк не пътува до някои от по-далечните дестинации, така че тогава съм в ролята на своеобразен шеф на екипа. Този сезон вероятно ще съм на 6 или 8 надпревари, но не обичам да съм на Гран при само за да гледам. Докато имам работа за вършене, ще съм щастлив да пътувам.
– Тоест това ще е леко оттегляне назад спрямо миналогодишната работа?
– Вероятно ще присъствам по-малко в дейностите за Формула 1, но пък ще съм компенсирам с други неща в области, в които също работим.
– Чувствате ли се тъжен за това, че продавате нещо, което толкова дълго време е било част от живота ви?
– Нямам някакви особени стремежи съм харченето на пари. Промяна е, но едва ли ще ми повлияе твърде много – мисля, че ще продължа да ходя до Падингтън със скутера си и да взимам влака в някакъв безумно ранен час сутринта. Няма внезапно да започна да работя по три дни в седмицата или нещо подобно! Но времето си върви. С Франк май си мислехме, че за нас това не важи, но в края на краищата откриваш, че всичко се променя. В добра форма съм като за 65-годишен човек и очаквам, че ще съм в състояние да работя добре поне още няколко години.
– Компанията Уилямс е на печалба през последните няколко години. Според вас в какво състояние е отборът спрямо съперниците си в F1?
– Стандартите на топотборите във Формула 1 са невероятно високи. Уилямс в продължение на години бе сред борещите се за победи екипи – позиция, от която се намираме далеч в последните години. Спечелихме последната си Гран при през 2004 г., но реално последната ни сериозна битка за шампионата бе през 2003-а. А това е прекалено отдавна. Искаме да върнем тима в челото. Както отбеляза Адам [Пар], някои от съперниците ни харчеха доскоро пет, шест пъти повече пари като бюджет от нас, а това е трудна среда за работа – особено когато трябва да се бориш срещу екипи, набелязващи си добрите ни кадри и предлагащи им 3-4 пъти по-високи заплати. Срещу това определено не е леко да действаш. Новата среда – след споразумението за ограничаване на разходите – не означава тотално изравняване на играта, защото все още има отбори с повече пари от други. Всъщност означава, че хълмът пред нас вече не е вертикален, а малко по-полегат.
– Къде според вас се намира Уилямс в колоната в момента, след като нямате ресурсите на Ферари или Макларън, за да ги вложите в битка за титлата?
– Трябва да отбележите – въпреки наличието на приказния фактор и въпреки че бяха похарчени огромни пари за конструкция – как Браун Гран при спечелиха шампионата. И в годината, когато го сториха, имаха 450 души персонал плюс доста малък оперативен бюджет (като изключим изразходваните средства за построяване на болида). Така че всичко е възможно. Ние разполагаме с конкурентоспособни бюджет, съоръжения и оборудване. Може би по отношение броя на хората нямаме толкова персонал, колкото някои от съперниците ни, но причината за това една кола да е бърза или не всъщност са възможностите на съответните инженери.
– А в каква форма е настоящият автомобил? Какво е усещането след тестовете във Валенсия?
– Бях там за два-три дни и съм доста доволен от видяното. Мисля, че колата има сериозен потенциал за развитие и според мен ще е много конкурентоспособен автомобил. Но има сериозна работа за вършене от сега до началото на сезона.
