Идеята за световен шампионат на Формула 1 придобива все по-реален характер с присъединяването на нови надпревари към календара. Утре официално стартира точно такъв уикенд в Южна Корея, присъединяваща се към списъка от общо 28 страни, които са били домакини на кръгове от шампионата. Броят на пистите в историята нараства с Йонгам на 68. Разпределението на стартовете по цял свят е доста по-голямо понастоящем в сравнение с 1990 г. например, когато едва 6 от 16 надпревари (37,5%) се провеждат извън Европа. В наши дни съотношението е 11 от 19 или цели 57,9%.
Състезание на нова писта изисква различен подход от страна на инженерните екипи и от 1999 г. отборите във Формула 1 са се изправяли лице в лице с това конкретно предизвикателство общо 8 пъти: на Сепанг, Индианаполис (тъй като състезанието през 1959 г. там се провежда на класическия овал), Сахир, в Шанхай, Истанбул, Фуджи (F1 се върна там след 30 години), Валенсия, Сингапур, Яс Марина и сега е ред на Йонгам. А шефът операции на пистата във Ферари Крис Дайър разказа с какво се сблъскват инженерите, за да изучат едно ново трасе.
– В миналото базирахме работата си на CAD чертежи и от тях извличахме на първо място идеалната [състезателна] линия. След това работехме с наличните класически инструменти и въз основа на симулационния софтуер се опитвахме да изберем оптимални предавателни части, ниво на аеропритискане и т.н. Всичко това обаче едва първият етап и данните бяха приблизителни, така че винаги трябваше да се прави по-детайлно изследване на конфигурацията – обяснява Крис. – След въвеждането на симулаторите от съвременно поколение нивото на прецизност се покачи значително. Пилотите имат много по-ясна представа за конфигурацията. Освен това благодарение на симулаторите се сдобиваме и с важна информация в други области като например ефекта на бордюрите върху управлението на автомобила.
Повишената прецизност обаче не е единственото предимство на симулацията.
– Благодарение на съвременния инструментариум сме в състояния да изпробваме различни настройки – особено разпределение на теглото и твърдост на окачването – още преди да тръгнем за пистата. Данните ни в тези области сега са далеч по-точни. Освен това взимаме решения за оптималните реглажи на параметри като активния диференциал и картите за управление на двигателя – допълва австралийският инженер.
