Renault Etoile Filante се завърна на соленото езеро Бонвил в Юта (САЩ), където преди шест десетилетия – на 5 септември 1956 г. – постави четири скоростни световни рекорда, два от които не са подобрени до ден-днешен. Тогава автомобилът достига 308,9 км/ч (192 мили в час).
На френски Etoile Filante означава падаща звезда и метеор. Автомобилът, който носи това поетично име, е невероятен пример за това как през обсебения от авиацията период след Втората световна война инженерите полагат всевъзможни усилия да прехвърлят самолетни технологии към колите.
След края на войната през 1945 г. шефът на компанията Turbomeca (един от лидерите при турбинните двигатели) Дьо Жидловски започва да произвежда малки агрегати за различни приложения – като например мотор за хеликоптера Alouette. Той се свързва с Renault и предлага на концерна нов, голям проект. Шефът на автомобилната компания Пиер Льофошо дава разрешението си за създаването на експериментален модел. Водещи специалисти в проекта са мениджърът Фернан Пикар, инженерът Албер Лори и тест пилотът (който също е инженер) Жан Ебер. Крайният резултат от общите им усилия е Etoile Filante, като двигателят достига 270 к.с.
На 5 септември 1956 г. „метеорът” на Renault достига 308,9 км/ч в рамките на дистанция от един километър и 308,85 км/ч в рамките на 5 км (това постижение не е подобрено до ден-днешен).
Турбинната технология не навлиза широко в автомобилната индустрия. Нито Renault, нито други производители преследват концепцията. Etoile Filante обаче е великолепен пример за невероятна машина, истински представител на една отминала епоха.
Междувременно Renault отбеляза и 60 години от началото на продажбите на Renault Dauphine в Америка. Renault Classic изпрати един Dauphine на Бонвил за седмицата на скоростта там (13-19 август), където пилотът на e.DAMS във Формула Е Никола Прост постави нов скоростен рекорд в класа си – 123,1 км/ч.
