Компанията Рич Енърджи предизвика доста въпроси още с появата си в падока на Формула 1, когато основателят й Уилям Стори твърдеше, че иска да купи тима на Форс Индия. Впоследствие създаден от Лорънс Строл консорциум взе отбора от Силвърстоун. Рич Енърджи обаче остана – вече като главен спонсор на Хаас. Снощи от фирмата обявиха в Туитър, че са прекратили договора си с американския тим. Реакция от екипа дойде едва днес. Изявлението на шефа на отбора Гюнтер Щайнер бе, че фирмата е главен спонсор и той не може да коментира повече по въпроса.
“Rich Energy is currently the title partner of Haas F1 Team. I cannot comment further on the contractual relationship between our two parties due to commercial confidentiality.” – Guenther Steiner, Team Principal pic.twitter.com/egSltgGnAO
— Haas F1 Team (@HaasF1Team) July 11, 2019
Реалността е, че историята на Рич Енърджи от самото начало не звучеше кой знае колко добре. Днес се връщаме към нея с материал, публикуван в брой 224 на списание ClubS1.
Виждали ли сте някъде Рич Енърджи? Някой опитвал ли го е? Откъде може да се купи?
Фенове на Формула 1 си задаваха подобни въпроси при появата на компанията на Уилям Стори през миналата година като вероятен купувач на Форс Индия. Звучат странно на фона на твърденията, че фирмата е невероятно успешна, продуктът е изключителен и се разпространява в 30 страни по цял свят. И най-простата проверка обаче кара човек да се замисли за каква компания всъщност става дума и как така Хаас я прие за основен спонсор.
Историята на Гран при помни не един и двама ексцентрици, спонсорирали и дори притежавали F1 екипи. Дори в биографията на Бърни Екълстоун има не съвсем ясни моменти, като натрупването на първоначалния му капитал например. За 88-годишния почетен председател на ФОМ обаче поне се знае, че е търгувал с резервни части за мотоциклети, истински. Информациите за Уилям Стори са значително по-неясни и изпълнени с противоречия. Градят се на личните му разкази.
Около 40-годишният бизнесмен се отличава с огромна брада и облекло, обичайно за любителите на мотори, а не за сериозни предприемачи. Дори да се абстрахираме от външния му вид обаче, детайлите за него са силно ограничени. Собственото му представяне в LinkedIn гласи: „Предприемач, работещ в множество сектори – от IT бизнес до технологично право, спорт и забавление, музика, финанси и природни ресурси. Клиентите варират от компании в индекса топ 100 на борсите на Файненшъл Таймс до национални правителства.” Сред уменията си е посочил „бизнес стратегия, развитие и спортен мениджмънт”, а графата постижения включва една единствена точка: френски език.
Подобни твърде клиширани и прекалено общи описания са като търговска марка за Стори: може да говори дълго, но без да каже съвършено нищо съществено
Във Формула 1 този метод на представяне преди десетилетия бе кръстен Ronspeak – на името на бившия шеф на Макларън Рон Денис, чиито дълги изявления често бяха безумно сложни за тълкуване и без съществено съдържание. Докато Денис обаче залагаше на излишно сложен изказ, то Стори говори ясно, но почти без каквато и да е конкретика. Внимателно избягва да разказва за това откъде идва – твърди, че е израснал в нормално семейство и е посещавал стандартно училище.
Завършил математическа специалност в шотландския университет „Сейнт Андрюс”. След кратък престой в Кралските военновъздушни сили заминал да работи в тютюневи плантации в Зимбабве. Какво точно е вършил там, не е ясно. Според собствения му разказ обаче при престоя в африканската страна забелязал пристигането на многобройни китайски бизнесмени. Стори твърди, че това се дължало на изкуствено сваляне цените на земята заради противоречия за поземлена реформа в страната. Установявайки, че плантации се продават значително под себестойността си, той инвестирал в една от тях. Откъде са вложените средства не е ясно, но печалбата му дала възможност за новото начинание – известната вече в света на Гран при енергийна напитка Рич Енърджи.
Компанията Рич Енърджи е основана на 23 септември 2015 г.
Стори споделя, че идеята да навлезе в пазара на енергийни напитки се дължи на среща с „един луд австрийски учен”, който така и остава неназован. Самият продукт бил разработван в продължение на 6 години. Стори разказва също така, че мислил цвета на логото повече от година и прехвърлил над 400 варианта, за да открие точната смес от медно и жълто и да получи желаното златно за еленската глава.
Първоначално компанията има трима директори, в момента са само двама
Единият е Стори, който се представя като главен изпълнителен директор, но в документите редом с шефската длъжност е записан като „компютърен консултант”. Вторият човек днес се казва Зоран Терзич, фитнес инструктор! Адресът за контакти на компанията води до не особено голяма офис сграда в един от далеч не най-добрите лондонски квартали – Уондсуърт. Помещенията там се отдават под наем на седмична база, а на адреса се помещават още над 30 фирми! Стори така и не показва офис на прокламираната от него като ултра успешна компания. Вместо това предпочита да дава интервюта в значително по-луксозния хотел Бингам в Ричмънд, на около десетина километра от Уондсуърт.
Твърди, че базата на Рич Енърджи е в Ричмънд и че дори първата част от името й отчасти идва от местонахождението й. Емблемата с глава на елен пък била в чест на обитаващите близкия Ричмънд парк представители на точно този животински вид.
Тайнственост витае и около фабриката на Рич Енърджи
Според Стори съоръжението било свръхмодерно и струвало 50 милиона паунда. Не е ясно обаче къде се намира. Стори твърди, че е произвел 90 милиона кена от енергийната си напитка и е продал 50 милиона. Всъщност почти никой не е виждал продукта му, наличен единствено от време на време в Амазон. През голяма част от времето обаче и там Рич Енърджи липсва. Фенове на спорта дори кръстиха напитката анобтайниум – измислен, твърде скъп или просто невъзможен да съществува елемент или материал. Всъщност думата произхожда от английското unobtainium – нещо, което буквално не може да се придобие!
Изчисленията на Стори никак не се връзват с реалността
В едно от първите си интервюта – с австралиеца Питър Уиндзор – той твърди, че пазарът на енергийни напитки във Великобритания възлиза на 60 милиарда паунда (годишно). Всъщност са 2 милиарда и представляват около 5% от общия пазар на безалкохолни напитки в Обединеното кралство.
Ред Бул – посочени от предприемача като съперник №1 – е безспорен лидер, следват редица други марки. Статистиката е изчерпателна и фигурират продажбите на близо 20 бранда, включително собствени от вериги супермаркети. Последни в изброяването са Ред Девил с консумирани около 190 000 броя за последния отчетен период (при 3,8 млн. за Ред Бул). Една марка обаче липсва. Точно така, Рич Енърджи не фигурира в данните.
В същото време Стори твърди, че само във Великобритания напитката му се предлага в над 4000 обекта – като луксозни хотели и отделни независими заведения, но за това няма данни. Той заявява, че продуктът му е по-добра версия на Ред Бул, както и че целта му е да се бори с австрийския концерн на пазара.
В същото време е категоричен, че продуктът му е елитен (били използвани висококачествени съставки, като чиста минерална вода)
Затова дистрибуцията не била насочена към масовия пазар. Как обаче се бориш с най-голямата компания за енергийни напитки в света, когато не продаваш в супермаркети, продуктът ти е на практика недостъпен, а цената на брой дори е по-ниска с около 20%?! Твърди, че от Ред Бул го били търсили за среща, но той отказал и нямало да им продаде бизнеса си, защото не му било достатъчно просто да има пари в банковата си сметка! Същевременно споменава, че трябвало да поиска услуги от прочути свои познати, когато започвал да разпространява Рич Енърджи. Дистрибуцията в голям мащаб била затруднена от съществуващ „индустриален картел на компании за напитки”!
Недоразуменията съвсем не спират дотук. Стори казва, че няма интерес „да рекламира продукта си на деца”. Съсредоточавал се върху пазара на алкохолни коктейли и възрастни потребители. Всъщност във Великобритания има приет кодекс на поведение, според който компаниите за енергийни напитки не промотират на под 16-годишни. Доброволен е, но съществува и фирмите със сериозен пазарен дял го изпълняват.
След появата си в падока на Формула 1 Уилям Стори често фигурираше в новините през 2018 г. като основен кандидат да купи тима на Форс Индия
Твърди се, че офертата му възлизала на 200 милиона паунда, имал подкрепа от неназовани американски бизнесмени. Той самият разказва, че всичко било договорено и дори бил отишъл при Виджай Маля, за да подпишат документите – това станало вечерта преди деня, в който тимът от Силвърстоун бе вкаран в процес по фалит. Интересното било, че адвокатите на индийския бизнесмен му казали да не полага подписа си!
Впоследствие тимът бе купен от оглавяван от канадския предприемач Лорънс Строл консорциум. Наскоро пък английски съд взе решение да уважи искането на индийските власти и да върне Маля в родината му, където го очакват дела за банкови измами и злоупотреби, възлизащи на почти милиард долара. Самият факт обаче, че адвокатите на точно този човек са го спрели да не продаде отбора на Стори, говори наистина много.
Стори е убеден, че Формула 1 е платформата за него и Рич Енърджи.
Като математик бил на мнение, че статистиката е безсмислена, но някой му казал, че 40% от хората са чували за отделни брандове благодарение на присъствието им в Гран при
И ако дори половината от това било вярно, инвестицията си струвала. Сигурен е също така, че е наясно с финансите в спорта и според него 30% от разходите спокойно можели да се съкратят, без от това да пострада работата и представянето на екипа.
След като сделката с Маля се провалила обаче, британецът се насочил към други отбори. Смята се, че е говорил дори с Макларън. Бе засечен няколко пъти и с Клер Уилямс. Но в крайна сметка Хаас обяви Рич Енърджи за свой основен спонсор, като от тима на Джийн Хаас са абсолютно категорични, че са провели всички необходими проверки и са убедени в легитимността на Стори и компанията му. Според непотвърдена информация стойността на сделката е за 15 милиона долара годишно. Колкото и да са, въпросът е откъде са, тъй като в края на последното отчетено тримесечие – септември 2017 г. – в сметката на Рич Енърджи има… 581 паунда! И това е сериозно увеличение спрямо предходната година, когато балансът бил 103 британски лири.
Уилям Стори упорито отхвърля съмненията относно легитимността на компанията си
По време на представянето на новото оцветяване на Хаас той заяви: „Да се твърди, че Рич Енърджи не съществува, е все едно да се упорства, че човек не е стъпвал на Луната или Елвис е жив.”
Същевременно обаче последната информация относно компанията му бе, че най-накрая заведено от фирма за производство на велосипеди дело ще се гледа скоро. Искът е за кражба на интелектуална собственост – логото на Рич Енърджи твърде много наподобява това на колелата Уайт. Делото трябва да се гледа в средата на март и се очаква присъда в началото на май. Подобни случаи не са рядкост, но в конкретната ситуация това е още един щрих към история, която не изглежда съвсем наред.
Благодетелят Дейвид Съливан?
Предполагаемият благодетел на Уилям Стори е основният акционер във футболния клуб от английската Висша лига Уест Хям. 70-годишният Дейвид Съливан също има колоритна история. Той натрупва богатство през 70-те години на XX век, когато контролира почти половината от пазара на еротични списания във Великобритания, има 150 магазина със същия профил и държи 80% от пощенските поръчки с такова съдържание.
На 25 години вече е милионер. Парите си инвестира в недвижима собственост (понастоящем тази част от бизнеса му се оценява на около половин милиард британски лири). Издава и вестник Дейли Спорт, който продава през 2007 г. за 40 млн. Понастоящем е 117-и по богатство във Великобритания с лично състояние на стойност от около 1 милиард паунда.
През 1993 г. Съливан и съдружникът му Дейвид Голд, с когото работят заедно още от времето на еротичните списания, купуват футболния клуб Бирмингам. През 2010 г. правят следващата стъпка и стават основни акционери в Уест Хям, спечелвайки наддаване, в което една от офертите е на бившия собственик на Лотус/Катерам във Формула 1 Тони Фернандес.
През октомври 2018 г. Уилям Стори съобщи в личния си профил в LinkedIn че е сключил сделка със Съливан и му е продал 12% от Рич Енърджи.
Историята се повтаря – първо като трагедия, после като фарс
Изразът на Маркс, свързан с превръщането на племенника на Наполеон Бонапарт – Луи Наполеон Бонапарт – първо в президент на Втората френска република, а след това в император през 1848 г., може да е леко преувеличена аналогия със ситуацията при спонсорите във Формула 1, която май наистина стана трагична с ангажирането на компании като Рич Енърджи и Рокит. Но е доста точна. Вероятно малцина си спомнят за тима на Оникс в края на 80-те години на миналия век. Сравнително успешният екип от малките формули изведнъж бе купен от Жан-Пиер ван Росем. Белгиецът почина миналия декември на 73-годишна възраст, но историята за краткия му престой във Формула 1 оставя трайни впечатления.
Ван Росем се занимава с какво ли не през живота си, след като завършва икономика в университета в Гент
Прочува се обаче с инвестиционната си компания „Манитрон”. За нея се твърди, че е кръстена на създаден от него суперкомпютър, прогнозиращ движението на световните пазари и способен да победи капиталистическата система! Сред клиентите му са някои от най-богатите хора в Европа, включително белгийското кралско семейство. През 1989 г. Файненшъл Таймс пише, че Ван Росем управлява 7 милиарда долара от името на международни инвеститори! В действителност компанията е позната измама – финансова пирамида.
Ван Росем се облагодетелства максимално и в пика на своя „бизнес” притежава лично състояние от $860 млн., яхта за 4 милиона, 108 автомобила Ферари и два самолета Фалкън. Схемата се разпада, когато през 1990 г. написва на френски предприемач чек от името на компанията си за $50 млн., който се оказва без покритие. Осъден е на 5 г. затвор, но междувременно основава политическа партия, която взима 3,2% от вота на белгийците (около 200 000 гласа) на изборите през 1991 г. Това означава 3 места в парламента и благодарение на имунитета си като депутат Ван Росем остава извън затвора до 1995 г., когато все пак е заключен, за да излежи присъдата си.
Белгиецът купува Оникс в края на 1988 г.
Пристига за първата надпревара от сезон 1989 с антураж от полуголи модели, които стават известни в падока като „момичетата на Манитрон”. В повечето състезания пилотите на тима – Стефан Йохансон, Бертран Гашо и заместилият го в последните четири старта Джей Джей Лехто, изобщо не прескачат квалификацията.
В Португалия обаче за всеобщо изумление Йохансон става трети! Но през следващия сезон 1990 отборът фалира и прекратява участието си в първенството след 10-ия кръг (Гран при на Унгария).
Стефан Йохансон твърди, че публичният образ на Ван Росем нямал нищо общо с човека, когото той опознал по време на краткия си престой в Оникс.
„Харесвах го и компанията му ми бе приятна. Беше забавен, мил и спазваше обещанията си. Въпреки че понякога седяхме в офиса му дни наред, отказвайки да си тръгнем, докато не ни плати парите!”, спомня си шведът.
