Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 Самолетът – необходимост в F1

Самолетът – необходимост в F1

210
0

Снимки: Getty Images Shell, Ferrari, TAG Mclaren

Безкрайни опашки, дълго чакане, закъснения на полети, ужасна храна – все характеристики на немалка част от полетите на световни авиокомпании. Във Формула 1 обаче обичайно не се налага пилотите и собствениците на отбори да минават през този ад, съпровождащ живота на обикновените пътници. Дори при пътуванията извън Европа и преместването на цирка сега от Австралия в Малайзия и от там в Бахрейн за Формула 1 нещата стоят по-различно.

Бърни Еклестън наема 2-3 Джъмбо Джет Боинг 747, които да пренасят оборудването на екипите. Всеки от тимовете опакова поне по 20 тона багаж плюс автомобилите.

Разходите са за сметка на FOM, а самолетите се наемат от близки компании, като австралийската Куантас, която спонсорира години наред домашното състезание, или Юръпиън Ейвиейшън на Пол Стодарт.

Само Ферари често предпочитат Алиталия, за да качат оборудване в последния момент, и си плащат отделно.

Голямата част от персонала на отборите в Гран при пътува с редовните полети (лесно разпознаваеми са – групи от по близо две дузини хора в една и съща униформа).

Но състезателите и големите шефове не подлагат нервите си на подобно изпитание просто защото си имат свои самолети и ги ползват вече дори извън Европа.

Притежаването им обаче не е толкова въпрос на лукс, колкото на необходимост заради непрекъснатите пътувания в продължение на осем месеца от годината.

Частните самолети не са новост във Формула 1, но самите машини доста са се променили с течение на десетилетията.

Джим Кларк е един от първите пилоти със собствен аероплан. В края на 60-те години на миналия век той пътува с Пайпър Туин Команч с бутален двигател. Крис Еймън пък лети на Пайпър Ацтек, същия използва и Греъм Хил.

– Ако вземете 10 пилоти на изтребители, съм абсолютно сигурен, че поне девет от тях могат да станат отлични състезатели в Гран при – заявява преди години друг запален летец, Жан-Пиер Жарие.

Един от любимите разкази на Инес Айърлънд, споделяни обикновено в бара с приятелите му, е случаят, при който два МИГ-а ескортират неговия Бийчкрафт Бонанза, докато излезе от въздушното пространство на страна от Източна Европа. Колин Чапман също преживява няколко ужасяващи мига, управлявайки своя Пайпър Навахо над Източна Германия. Карлос Паче пък е свален от буря, докато се учи да лети.

И двамата братя Фитипалди са запалени пилоти не само на пистата, но и във въздуха. Емерсон управлява през шампионския си сезон самолет, представяйки новата бразилска машина Ембраер Ксингу. Тя му е дадена под наем за една година (1973 г.), въпреки че малко по-рано състезателят катастрофира с ултралек аероплан.

Най-добрият летец сред състезателите е, разбира се, Ники Лауда. Първият му самолет е Чесна Голдън Ийгъл, но скоро минава на Лиър Джет. Както е добре известно, след първото си отказване от активна спортна дейност Ники основава авиокомпанията Лауда Еър и често пилотира сам един от своите Боинг 757. След като Остриън Еърлайнс и Луфтханза изкупиха фирмата, австриецът се връща към далеч по-скромния си Лиър 60, който обаче може да лети по-високо и по-бързо и от 777.

Самолетите са едно от увлеченията и на Нелсън Пикет. След като минава необходимия курс на обучение, бразилецът купува Лиър 36 от Бърни Еклестън. Често се прибира от почивка на яхтата си в Средиземно море с хеликоптера си, приземява се на летището в Кан, взима оттам джета и за закуска се прибира в Бразилия само с едно кацане за зареждане. След като приключва с Гран при, Нелсън купува заедно със свой приятел стар Лиър 24, преди да си позволи малък Чесна Ситейшън CJ, който използва за бизнес пътувания. В началото на 2003 г. Пикет минава на по-горното ниво – Чесна Ситейшън X (също бизнес джет, но вече среден клас), като поръчва и един Ситейшън Мустанг.

Никак не е изненадващо, че сред настоящите състезатели в Гран при Михаел Шумахер има най-добрия възможен самолет – просто със заплата като неговата това не е кой знае колко трудно.

Световният шампион първоначално притежава Челънджър, който сменя с нов Фалкон 2000. Освен всичките си останали качества този самолет има предимството, че може да се приземява на малки летища или площадки.

Подобно чудо на техниката, каквото притежава световният шампион, струва около 20 млн. долара. Фалконът предлага всевъзможни удобства, като малка кухня, спалня, свръхудобни кресла. Има дори място за кучетата на семейство Шумахер, ако са се запътили на ваканция към къщата си в Норвегия например.

Собствениците на частни джетове разполагат с различни възможности за оформяне на вътрешното пространство. Пилотите от Формула 1 по-често избират максималното удобство за сметка на максималния капацитет, тъй като в техните самолети рядко пътуват повече от половин дузина души. Фалкон е най-често избираният модел от онези, които предпочитат да летят до всеки старт – Сър Франк Уилямс също има един, но е 900EX. Други собственици на отбори предпочитат удобствата на корпоративните флотилии. Рон Денис например използва самолетите на TAG Ейвиейшън.

Финансовите проблеми на някои от екипите не влияят особено върху разточителството на шефовете им. Том Уокиншоу не изостави своя Чалънджър 601 в момента, в който Ероуз не бяха сигурни дали ще успеят да съберат бюджета за годината. Когато продаде част от екипа си, Еди Джордан почти моментално си купи …