Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 Три поредни победи на старта на сезона във F1 не винаги означават...

Три поредни победи на старта на сезона във F1 не винаги означават титли

1948
0
2019 Хамилтън-Ботас Китай
Хамилтън пред Ботас, снимка: Мерцедес

Тимът на Мерцедес спечели първите 3 състезания от новия сезон във Формула 1. В Австралия победата взе Валтери Ботас, а в Бахрейн и Китай триумфира шампионът Люис Хамилтън. И според мнозина това означава, че Сребърните стрели ще спечелят титлите при пилотите и конструкторите за 6-а поредна година. Историята показва, че това е много вероятно да се случи. Но не винаги  е така, като има и изключения.

В 13 случая до тази година един отбор е печели първите 3 или повече състезания от сезона. В 1 от тях съответният екип не е успявал да спечели титлата при пилотите. И в също 1 даденият тим не е вземал титлата при конструкторите. Което дава някакви надежди на Ферари и Ред Бул, че биха могли да се преборят с Мерцедес до края на сезона.

За първи път един отбор печели първите 3 състезания от сезона през 1968 г. Тогава Джим Кларк спечели първия кръг в ЮАР с Лотус, а след това за екипа на Колин Чапман в Испания и Монако първи е Греъм Хил. В края на сезона британецът е шампион, а Лотус взема конструкторската титла. Кларк няма възможност да се бори със съотборника си, след като загива през април на състезание от Формула 2 на Хокенхайм.

Вторият случай е от 1976 г. И именно тук е едното изключение.

Ники Лауда, Джеймс Хънт
Ники Лауда пред Джеймс Хънт, снимка: Grand Prix Photo

Тогава Ферари доминира в началото на сезона и Ники Лауда спечели първите 2 старта в Бразилия и ЮАР. По улиците на Лонг Бийч в 3-ия кръг над всички е другият пилот на Скудерията Клей Регацони. В хода на сезона изглежда, че Лауда ще повтори триумфа си от 1975 г. В Германия обаче той катастрофира и едва не изгаря в колата си. Австриецът пропуска 3 състезания. Към края на сезона все пак се завръща и се бори до последно с Джеймс Хънт от Макларън. В крайна сметка обаче губи титлата с 1 точка изоставане. Ферари все пак печели отборната титла.

Следва 1988 г., която преминава под пълната доминация на Макларън. Прост и Сена печелят 15 от 16-те състезания. Ален триумфира на старта на сезона в Бразилия, а след това на Имола първи е Сена. В 3-ия кръг в Монако бразилецът води, но допуска грешка и победата отива при французина. Всъщност двамата печелят първите 11 състезания. Но на Монца Прост получава повреда в двигателя, а Сена се удря с Жан-Луи Шлесер и отпада.

Много силно започва Макларън и сезон 1991 г. Сена печели дебютните 3 кръга в САЩ, Бразилия и Сан Марино, а след това и 4-ия в Монако. После обаче Найджъл Менсъл и Уилямс набират скорост. Заради постоянството си и грешките на екипа на Менсъл и Уилямс обаче Сена все пак взема 3-ата си титла, а Макларън са шампиони при конструкторите.

Именно Менсъл доминира през следващия сезон.

Найджъл Менсъл 1992
Найджъл Менсъл, снимка: Уилямс

Той не само е №1 в първите 3 кръга, но в тях Уилямс записва двойни победи. Това е и единственият друг случай, освен тазгодишния, в който даден отбор записва 3 двойни победи на старта на сезона. Менсъл става шампион цели 5 кръга преди края на сезона, а тимът му е убедителен първенец при отборите.

През 1994 г. Михаел Шумахер с Бенетон спечели първите 4 кръга и взе общо 6 победи от първите 7 старта. Последваха обаче технически проблеми и наказания, които върнаха в играта Уилямс и Деймън Хил. Всичко се реши в последния кръг от сезона в Австралия, преди който Шумахер имаше 1 точка аванс. В него двамата се удариха и титлата бе за германеца, но отборната титла отиде за Уилямс.

Хил и Уилямс обаче спечелиха всичко през 1996 г., като той и дебютантът Жак Вилньов спечелиха първите 5 състезания. Все пак битка между двамата имаше, която се реши във финалния кръг в Япония. В него канадецът отпадна, а Хил се окичи с короната.

Михаел Шумахер пред Хакинен, снимка Paolo d’Alessio

Първата си титла с Ферари Шумахер спечели през 2000 г. Тогава той победи в първите 3 състезания в Австралия, Бразилия и Сан Марино. Последва спад, но в крайна сметка след оспорвана битка с Мика Хакинен от Макларън, Михаел донесе първа титлата на Ферари при пилотите от 21 години насам. Конструкторската също беше за тима от Маранело.

Последната си титла Шумахер спечели през 2004 г. Тогава той стартира с 5 поредни победи, 3 от които двойни.

Ферари имаше голямо превъзходство като скорост и надеждност, които позволи на Михаел да вземе короната 4 кръга преди края на сезона. Скудерията също без проблеми взе конструкторския приз.

На следващата 2005 г. друг отбор започна със серия от поне 3 поредни победи на старта. Това беше Рено, където Джанкарло Фисикела триумфира в първия кръг в Мелбърн, а Фернандо Алонсо спечели следващите 3. Въпреки че във втората половина от сезона Макларън имаше по-бързата кола, Алонсо съхрани преднината си и спечели титлата при пилотите, а Рено тази при отборите.

Фернандо Алонсо
Фернандо Алонсо, снимка: Grand Prix Photo

Подобно нещо се случи и през 2006 г. Този път френският тим се бореше срещу Ферари. И взе добър аванс в началото с 2 победи на Фернандо и 1 на Фисикела в първите 3 старта. В Скудерията имаха по-бързата кола след преполовяването на сезона, но отново Алонсо и Рено триумфираха.

Последните 2 случая са от 2014 и 2016 г. съответно с 6 и 4 поредни победи за пилотите на Мерцедес след началото на сезона. И в двата титлите бяха спечелени от сребърните стрели далеч преди края на сезона.