Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 В сянката на Михаел

В сянката на Михаел

67
0

От: Йордан Севов
Снимки: aрхив Allsport Shell, ATP

Има поне двама пилоти във Формула 1, които споделят една и съща съдба. Те са много различни, но животът и кариерите им по много странен разкрива качествата на трети – най-великия на нашето време Михаел Шумахер. Може би се сетихте. Това са Еди Ървайн и Рубенс Барикело, партньорите на Михаел Шумахер във Ферари.
Не че останалите му съотборници от Бенетон и въобще останалите пилоти във Формула 1 не са били побеждавани и засенчвани от 6-кратния световен шампион, просто чрез тях двамата най-добре можем да намерим още една гледна точка към феномена във Формула 1, наречен “Михаел Шумахер”.
Около състезанията в Австрия през 2001 и 2002 г. периодично се повдигаше въпросът за това не е ли по-добрият пилот на Ферари този с номер 2. Сега пък Барикело се очертава като единственият, който би могъл да попречи на Шумахер да вземе седмата титла и понеже решихме този брой да бъде по пилотски, ще ви разкажем точно за него и Ървайн.

Като характери Барикело и Ървайн имат много малко общи черти. Бразилецът е по-земен, доста по-дисциплиниран и в никакъв случай не обича големите приказки. При Еди нещата седят точно по обратния начин: преди да се оттегли преди два сезона, той бе последният бохем в Гран при, известен с прякора си “Голямата уста”.
Интересно е, че кариерите им са идентични. И двамата започват участията си в F1 в отбора на Джордан. От края на 1993 до края на 1995 г. са заедно в отбора на симпатичния ирландец. Впоследствие, макар и вече един след друг, стигат дo една от най-неблагодарните роли в падока – да бъдат съотборници на Михаел Шумахер. Ървайн за четири, Барикело – вече пет години.
Погледнато от всички ъгли да бъдеш съотборник на най-успелия пилот не е никак лесно. И за двамата състезатели единствената отплата поне до момента остава вицешампионската титла. Ървайн спечели с Ферари четири победи, Барикело – седем (преди Англия). Ако се сравняват точките на двамата до началото на този сезон Барикело водеше с 260 на 156. Само за сравнение ще споменем че за тези осем години, прекарани във Ферари с двамата си съотборници, Шумахер взе четири титли и 51 победи (пак до началото на сезона).
Ървайн осъзна бързо, че Шумахер е доста по-добрият пилот и също толкова бързо се примири с ролята на номер 1b. И колкото по-лоша бе колата, толкова по-добър бе германецът от него. Разбира се, Ървайн имаше малшанса да кара за Ферари в периода, когато се произвеждаха не особено силните коли на Скудерията.
Като доста по-жизнерадостна натура, ирландецът не се кахъреше особено от превъзходството на своя съотборник. Неговото успокоение бе, че е по-добре да си номер две във Ферари отколкото номер 1 в някой посредствен отбор. В края на 2000 г. това щастливо партньорство приключи и Ферари го заместиха с Барикело, а Ървайн отиде в Ягуар с доста приличен договор. При “котките” опитът събран във Ферари бе оценен на $ 8 млн. годишно.
Барикело се препоръча сам със силен сезон в Стюарт през 1999 г. Своя договор с Ферари той държа в тайна дълго време, като за него не разбира дори собственият му баща. “От отбора ми предложиха да мирувам известно време. Ако бях казал дори на баща си, това щеше да се разбере в цялото семейство. И след няколко дни нямаше да има човек по света, който да не знае”, разказва по-късно Барикело.
Бразилецът не възприе толкова бързо и безболезнено факта, че има насреща си един прекалено добър съотборник, чиято връзка с тима е особено силна. Подигравките в родината му го засягаха жестоко.
Бе ясно за всички, че Рубиньо не е наследникът на Аертон Сена, но той трудно преодоля тази тежка фаза от живота си: “Днес аз съм много по-бърз от преди. Не защото давам повече газ или защото спирам по-късно. Просто сега психиката ми е много по-силна от преди.”
Ако сега Шумахер е по-бърз в един определен завой, бразилецът вече не се мъчи да го копира сляпо: “Някой и друг трик може да се усвоят, но това става само, ако те пасват на стила ти. Много по-добре е да намериш още няколко десети благодарение на собствения си стил.” 31-годишният бразилец, роден в Сао Паоло, сега изяснява и защо тимът обгражда с такова внимание Михаел. “Той просто го изисква с действията си, с карането си и със своето отношение към всички.” Заключение: “Аз също си изградих свое много ясно и точно отношение с всички в отбора.”
За Ървайн още от първата минута става ясно: “Михаел е шефът. Той бе подписал преди мен и това му даваше картбланш. Какво би могъл да изисква един пилот дошъл от малък тим като Джордан и без особени постижения. Ферари за мен бе просто билет за един друг свят.”
През 1999 г. обаче съдбата реши, че номер 2 в отбора трябва да стане номер 1. Шумахер счупи крака си на състезанието на Силвърстоун и това изпрати Ървайн на преден план. Дали обаче всички са започнали да работят с пълни сили за ирландеца?
“Не съвсем”, сподели Еди малко преди да си тръгне от Гран при. “След катастрофата на Михаел тимът практически се предаде. Бяха спрени до голяма степен всички изследвания и развитието на болида. В аеродинамичния тунел започнаха веднага работата по колата за 2000 г. Така се отдалечавахме все по-назад в решетката на всяко следващо състезание. Единственият нов елемент бе новият преправен под за състезанието в Малайзия. И внезапно аз вече карах една нова кола. С много повече прилепяне в завоите. Но вече бе твърде късно.”
Барикело все още не се е предал. Неговите стандартни реплики преди всеки сезон са: “Ако всичко е наред и имам малко късмет, аз мога да стана шампион.” Това че през миналата година той бе почти равностоен в квалификациите на именития си съотборник му даваше надежди и преди този сезон. Въпреки че все още не е спечелил победа през 2004 г., бразилецът изоставаше с 22 точки, пак до Силвърстоун, от водещия. Дори Ървайн смята още, че Барикело може да има шанс: “Само обаче, ако колата е лесна за каране.”
Барикело смята, че връщането на тракшън контрола бе минус за него. Защото неговата сила е при излизането от завоите, а електронният помощник изглажда почти всички разлики. “През 2002 и 2003 г. подобрих доста влизането си в завоите и дори се понаучих да спирам с левия крак.” Затова бразилецът се надява: “Ако сега забранят тракшън контрола ще мога да се възползвам от старите си силни страни, а старите ми слабости вече са премахнати.”
Може би тези негови надежди стоят в основата на новия му договор за още две години. Ървайн вече няма подобни грижи. Той живее райски в Маями, прекарва времето си в състезания по мотокрос и припечелва от транспортната си фирма и няколкото си бара в Ирландия. Формула 1 почти не го интересува: “През миналата година гледах три състезания, като в две от тях заспах още след 15-ата минута.”
Двамата отговарят разностранно на това какво е най-яркото им впечатление от работата във Ферари: “Първата година бе най-впечатляваща за мен”, разказва Ървайн. “Колата бе толкова калпава, че ме беше страх да я карам. А Михаел успя да спечели с тази кочина три победи и четири полпозишъна. Не ме питайте как го е направил. За мен това си беше чисто чудо. Можи бе това го отличава, той може да победи и с много слаб автомобил.”
“Най-добрият сезон за мен бе 2003”, твърди от своя страна Барикело. “Победите ми на Силвърстоун и Сузука са сред най-големите успехи в моята кариера. Заради изравняването на силите през миналия сезон бе много трудно да спечелиш въобще победа. Но най-лошо за мен бе през 2001 г. Не можех да приложа на практика това, което бях вече научил в тима през 2000 г. Тъпчех на едно място. Така че за мен бе трудно да предявявам претенции към инженерите за колата си. Трябваше да сменя своя състезателен инженер и да променя начина си на работа за следващия сезон. Михаел никога не е имал проблеми с екип.”
И двамата идват от малки отбори във Ферари. Докато Ървайн