Отиде си един от най-талантливите пилоти в българския рали спорт. С чувство на огромна тъга, решихме да припомним едно интервю, публикувано преди една година в брой 172 на списание ClubS1.
Поклон!
Тодор Славов: Не съм достигнал лимита на възможностите си
От Любомир Асенов, снимки: lap.bg
Тодор Славов е един от най-талантливите пилоти у нас, но кариерата му среща обичайните за автомобилен състезател в България пречки. Основната от тях е липса на пари. А 30-годишният пилот има още какво да покаже, та дори и на световно ниво.
Славов започва да се състезава от 2005 г., когато дебютира в планинско „Търговище”. Първото му рали пък е „Стари столици” през същата година и в него той завършва шести. Два старта след това печели първа победа в клас N2 – на рали „Хеброс” – и е трети в класа си в края на сезона. През 2006 г. сяда зад волана на Рено Клио Спорт (N3), печели още успехи в категорията си. След това купува Клио Спорт R3 и през 2007 г. постига едни от най-добрите си резултати – четвърти в Сливен и Сърбия, шести в българския рали шампионат и трети в европейската рали купа – изток. През 2008 г. взима титлата в група А и клас А7 на българското първенство и за първи път в кариерата си се качва на подиума (в Сливен). Следващия сезон вече се състезава с модификация Maxi на Рено-то, при това в европейския рали шампионат (категория с един двигателен мост), и става вицешампион с три победи (в Миле Миля, хърватското Ина-Делта и Елпа в Гърция). 2010 година е още по-успешна – Славов кара в пет от шестте надпревари в JWRC (младежката категория на световния рали шампионат). Тодор става трети в това първенство. След това финансовите проблеми стават сериозни и през 2011 г. кара в ограничен брой състезания, за 2012 г. стартовете са само три. През миналия сезон Славов участва в балканския рали шампионат (възстановен след 14-годишна пауза) и печели титлата.
Тази година кара в третия кръг от европейския рали шампионат – рали Акрополис. Малшанс му попречи да завърши. Ние обаче решихме да разберем какво се случва със Славов и се срещнахме с него по време на рали спринт Варна.
– Ще караш ли в някакви шампионати тази година (2014)?
– За момента нямам никакви средства. Общо взето разчитам на това, че ще даваме под наем автомобила, и се надявам от символичната рента да остане нещо за наши състезания. Но пак не е 100% сигурно.
– Какво пречи на един пилот да намира пари?
– Може би липса на интерес на мениджърите към този тип спорт. Не знам защо. Може би защото е много скъп. Но аз мисля, че нивото, което сме постигнали, не е никак ниско или средно. Мисля, че е доста над средното. Не са много спортистите в България, които могат да постигат такива резултати на подобни форуми и състезания.
– Какъв е най-често даваният отговор от места, където сте търсили пари?
– На много места даже не ни отговарят. Пускаме запитване, презентация, всичко и правим някаква уговорка за връзка, развитие на първоначалния разговор или среща. Оттам нататък спират да вдигат телефона. 50-60% от срещите са така.
– Какво мислиш за сътресенията в БФАС?
– Мисля, че са логични предвид ситуацията изобщо в спорта и начина на управлението му. Според мен предишното ръководство имаше по-голям потенциал. За съжаление мисля, че не му бе даден шанс да реализира идеите си. Те са логични идеи и всяко едно ръководство, което идва, тръгва в една и съща посока, но въпросът е до каква степен има капацитета да прокара нещата, нужни на спорта, за да се издигне на съвсем друго ниво.
– Кой стои до теб в личен план?
– Семейството най-вече.
– Чувстваш ли се достигнал лимита на възможностите си?
– Определено не. Даже смятам, че въпросът не опира само до автомобил, ние също имаме какво да учим, но смятам, че нивото на управление, което съм постигнал, надхвърля на моменти възможностите на автомобила, с който разполагам. Това се вижда и отстрани. При един по-сериозен автомобил мисля, че ще даде добър резултат. Има момент на адаптация и известен интервал от време да се извлече 100% от машината. Но смятам, че сме стигнали етапа да се качим на по-сериозна кола.
– На каква кола искаш да се качиш?
– Новата тенденция на развитие на автомобилите в спорта е категорията R5 – това са надеждни, бързи и най-вече достъпни коли. Около 20% по-ниска е цената на километър да управляваш такъв автомобил, отколкото да караш Супер 2000 от старото поколение. Отделно ресурсът на колата е много по-голям. На Акрополис успях да се срещна с един от инженерите на Пежо Спорт, който развива техния проект. Те планират някъде около 4000 километра ресурс на двигателя, а това е много сериозно за състезателен автомобил. Старите Супер 2000 вървяха около 1000-1200 км и след това трябваше да се сменят около 50% от компонентите по двигателя, за да продължиш.
– Какъв шофьор си в цивилния живот?
– Гледам рядко да ми се налага да бързам, въпреки че доста често закъснявам. Като цяло внимавам. Има много водачи, които не спазват правилата и ме изкарват извън равновесие, но гледам да се контролирам, все пак да съм нещо като пример.
– Една твоя мечта, още несбъдната?
– Да се състезавам на най-високо ниво. От много години чакам този шанс. Благодарение на семейството ми участвах в световния шампионат през 2010 г. и постигнахме много добри резултати. И смятам, че имаме много какво да покажем на световната сцена.
