20 години изминаха от деня, в който Формула 1 и целият свят изгубиха Аертон Сена да Силва. Трикратният световен шампион в F1 катастрофира на пистата Имола по време на Гран при на Сан Марино на 1 май 1994 г. Това бе втори инцидент с фатален изход в рамките на два дни след гибелта на австрийския пилот Роланд Ратценбергер на 30 април.
Малцина могат да повярват, че изминаха цели две десетилетия от случилото се на Имола, защото Сена все така владее сърцата и умовете на онези, които обичат Формула 1. Изключителната му скорост, невероятното желание за победа, несломимият му дух са вдъхновение и за пилоти, и за фенове и продължават да печелят хората, да ги карат да търсят онова вълнение, което той предизвикваше с битките по пистите.
– Всеки помни къде е бил и какво е правил, когато стана катастрофата – сподели сестра му Вивиан в интервю за Ройтерс. – Наричаха го Краля на проблемите, защото около него винаги се случваше нещо. По онова време имаше истинско съревнование, спортът бе вълнуващ. Днес ролята на автомобила е в пъти по-голяма, отколкото по времето на Аертон. На пилотите се дължеше голяма част от разликата в представянето, когато той караше. Всяко състезание бе спектакъл, имаше много неизвестни, непрекъснато се случваше нещо наелектризиращо.
Сена е неделима част от този спектакъл и влага цялото си сърце в него. Той се превръща в герой на милиони, а в родината му го боготворят.
– На състезание Аертон често бе напрегнат, стресиран. В началото причината бе в това колко важна е Формула 1 за него. С течение на времето се промени – вече бе заради това колко важен е спортът за всички. Той знаеше какво е заложено всеки път, когато излизаше на пистата с колата си – разказва Бетис Асумпсао, която е личен асистент на Аертон през последните пет години от живота му, пред Дейли Мейл. – В Бразилия той бе по-голяма звезда от Пеле. Когато Пеле е бил на върха, телевизорите в страната не са били кой знае колко. А по онова време хората се събираха пред тях в неделя и очакваха Аертон да спечели. Той самият не говореше просто така – всяко нещо, казано от него, можеше да предизвика сериозна реакция. Стори някои недобри неща по пистите, а и извън тях. Но бе толкова талантлив и внимателен… Превръщаше се в човека, който искаше да бъде.
Асумпсао, като много други, свързани с Формула 1 и със събитията от онзи уикенд хора, се върна на Имола и към спомените си за Сена. Мнозина вече сториха същото, за да почетат паметта на легендарния бразилец и да покажат, че не забравят.
Казват, че най-голямото признание обаче, идва от съперниците. Сезон 1994 г. във Формула 1 започна така, че нерядко се появява въпросът какво ли щеше да стане, ако Сена имаше възможност да се бори с Михаел Шумахер. Седемкратният световен шампион, който вече месеци наред се бори за своя живот, заяви в края на онази състезателна година, че според него Аертон е щял да вземе титлата, ако бе продължил напред…
– За мен бе привилегия да се състезавам срещу него. Имаше трудни битки. Имаше някои трудни моменти на лично ниво, но и чудесни мигове. Пазя чудесни спомени и те са много. Първият е още от 1980 г., когато го видях да се състезава на картинг и останах наистина впечатлен, а не знаех кой е, както и всички останали тогава. Беше просто фантастичен на трасето, изключителен талант. А когато говорим за него, си спомняме и за другия пилот, който загина – Ратценбергер – заяви Шумахер на 10-ата годишнина от черния уикенд на Имола. – Станалото тогава ме остави без думи. За първи път се сблъсках със смъртта в спорта ми. Известно време имах съмнения дали изобщо искам да продължавам. Единственото положително нещо е, че видяхме сериозни действия по отношение на безопасността след онзи ден. Макс Мозли задвижи кампанията за сигурност много силно напред. И постигнатото ниво е огромен успех.
Шумахер далеч не е единственият, който се чуди по онова време дали си струва да продължи да се състезава. Шокът от станалото е прекалено голям – в продължение на 12 години преди това във Формула 1 няма загинали пилоти. Френският състезател Ерик Кома разказва личното си преживяване, след като вижда какво се е случило:
– Бях безкрайно шокиран и… блокирах. Бях безпомощен. И душата, и тялото ми искаха да се присъединят към него на пистата, но не можех да направя нищо. Напълно се сринах. В онзи момент си спомних как, когато катастрофирах на Спа, Аертон бе дошъл, за да изключи двигателя, докато аз съм бил в безсъзнание. Такива моменти не се забравят. Може би бе спасил живота ми. Не е бил първият пилот на мястото на инцидента. Много коли са преминали, включително собственият ми съотборник… Само Аертон е спрял.
Безкомпромисен на пистата, Сена винаги се притичва на помощ и е безкрайно състрадателен. Предизвикателствата не го плашат никога и нищо не е в състояние да го сломи. Този дух е жив и днес, и ще продължи да вдъхновява хората да се справят с всичко. Защото самият Сена обясни преди много години, че единственият начин да продължиш е този:
– Като автомобилен състезател трябва да преминеш през определени неща, да се справиш с тях. Понякога дори не са човешки усилия, но въпреки това го правиш заради чувството, което получаваш чрез карането. Някои не са и приятни, но се налага да ги свършиш, за да стигнеш до приятната част. Просто се изправяш лице в лице с всичко.
