През този уикенд MotoGP суперзвездите на две колела ще се борят за победата на пистата Филип Айлънд. Състезанието обаче е много специално, защото преди 100 години е била първата мотоциклетна Гран При на Австралия в Батхърст, Ню Саут Уелс.
Стогодишнината всъщност е и история на мотоциклетния спорт в Австралия, която не е само на писта, а и на дрътрак, спидуей и мотокрос, които също имат своите корени в Австралия. За да се ознаменува този важен момент, този уикенд има специално изложен състезателен мотоциклет Indian от 1914 г., който е участвал в първото състезание за Гран При на Австралия. Той ще бъде каран на демонстративна обиколка в неделя преди състезанието от първия световен шампион на Австралия Уейн Гарднър.
В началото на ХХ век мотоциклетизмът е в начален стадии на развитие в Австралия, но с усилията и и усърдието на много организации, 1914 г. се оказа новаторска. На 5 октомври общо 24 състезатели застават на старта на първата учредителна Гран при на Австралия. Както пише в тогавашните издания, състезателите изглеждали страшно, като демони на скоростта с изпъкнали очи, кожени каски, прилегнали върху машините с развяващи се шалчета преминаващи с рев и грохот по трасето.
Това е състезание хендикап, което е в 9 обиколки по трасе в хълмиста местност с дължина от 15.50 мили или 24.94 км по обикновени пътища разбира се. Местността се казва Йетхолм, на около 26 км от Батхърст. Около трасето има общо 700 зрители, включително местния кмет и сержанта на полицията, бяха разпръснати около пистата за охрана. Победата печели пилотът от Сидни Едгар Мелър с Douglas след 210 минути продължилото състезание, а след него за Александър Макфарлън с Matchless и Уилям Синндън със Zenith.
Петкратният световен шампион от Австралия в клас 500 кубика Мик Дуън се възхищава от тези пионери на шосейния мотоциклетизъм: Това е било шосейна надпревара в най-чистия смисъл на думата, изискваща огромен дух и жажда за приключени, за достигане на границите на възможното. Това състезание през 1914 г. е било невероятно, още повече, че е било с дължина над 140 мили. Това е дълъг път с базово окачване и спирачки. Днес само пилотите от световния шампионат по издръжливост се конкурират в състезания на тази дължина. Това е просто невероятно.
