Отново по повод конкретна молба във форума на списание Club S1, в електронната ни рубрика Златни страници този път Ви представяме материал за Дженсън Бътън, озаглавен Бътънмания. Естествено, удовлетворяваме желанието на нашия читател и поради факта, че именно Дженсън Бътън е носителят на титлата във Формула 1 за 2009 г. Благодарение на материала за пилота, публикуван в брой 10 през юни 2000 г., можете да направите съпоставка за Бътън в началото на кариерата му и сега, когато вече е световен шампион.
Приятно четене!!!
Вярвате ли, че мечтите още могат да се сбъднат? Вярвате ли още в приказки?
„Той не познава пистите, не познава достатъчно добре колата, не познава гумите, не е карал достатъчно в квалификации – затова е много лесно да прехвърли границите на възможното и да строши не една кола. Винаги съм смятал, че е по-добре да си песимист при подобни обстоятелства, така всяко позитивно нещо е бонус. Така се оставих Герхард (Бергер) да ме убеди, че трябва да дадем шанс на Дженсън, а той очевидно добре преценява нещата. Сега съм доволен, че послушах съвета му.“
Франк Уилямс
Януари е мъртво време за Формула 1, няма дори тестове. Всички чакат премиерите на болидите за новия сезон. Тази зима обаче медиите трябваше да благодарят на Франк Уилямс, защото той им даде невероятна тема: Дженсън Бътън – 20-годишен и вече пилот във Формула 1.
В света на най-бързите мъже влезе един младеж, който според мнозина си е още дете. Веднага се оформиха два лагера – за и против пускането на толкова млад пилот на пистата, където често спортсменството отстъпва място на неистовото желание за победа. И двете позиции обаче бяха част от Бътънманията, която постепенно обхвана Британия и света с темповете, с които навремето се разпространи Битълсманията. С присъщия на професията си хъс пишещите се заеха да разнищят това момче, чието име бе като манна небесна за творците на заглавия (Button на английски означава копче и това предизвика масово използване в игри с думи).
Свръх интересът бе оправдан от факта, че Дженсън е най-младият пилот на Британия във F1 въобще, а англичаните отдавна си търсят а нов герой.
За няколко месеца Дженсън стана толкова популярен, че опита и жилото на преса. В мнозинството британски вестници се появи скалъпена история за него и приятелката, сътворена въз основа на интервю, което тя никога не бе давала. Някой доброжелател дори изпрати на Бътън всички статии по факса.
– Да съм на първите страници е достатъчно странно за мен самия, но да видя и приятелката си на корицата на списание, след като тя не е дала и едно интервю през живота си, беше направо стъписващо – коментира пилотът.
Въпреки това Дженсън смята, че се оправя доста добре с таблоидите. Приел е, че ако си в добри отношения с тях, те няма да те тормозят.
Всъщност, ако четете вестниците, трудно ще установите коя точно е приятелката на Бътън. По принцип младежът излиза от 4 години с Кимбърли Кий, 19-годишна сервитьорка. Двамата се срещнали на курс по компютри и са съседи във Фроум.
Точно преди Гран при на Великобритания обаче британските вестници оповестиха края на връзката им. Дни след това се появи точно обратната информация.
Пак заради вестниците настъпи неразбория относно странното име на англичанина.
– Появиха се доста истории, но истинската е, че баща ми е бил състезател в моторните спортове и когато съм се родил аз, той вече познавал един мъж, който се казва Ърлинг Дженсън – той също карал автомобили и ме кръстил на него. Сега приятелите ми викат Дженс – разясни накрая Бътън.
Заради името в училище имал всевъзможни прякори: – Дженифър, Зипър. Откачена работа.
В Уилямс го посрещнаха с пълното разбиране, че при тях той идва направо от Формула 3, имайки зад гърба си само 2-3 години като пилот на автомобили. Затова преди повечето състезания Герхард Бергер прави по някоя обиколка заедно с Дженсън по пистите. Дава му съвети за скоростите, за идеалната крива, местата, където трябва да се натиснат спирачките…
– Давам му някои съвети, само от него зависи обаче дали ще ги приеме – обяснява спортният директор на BMW, който прекара 13 години от живота си като пилот по пистите на Гран при.
Разбирането от страна на целия екип пролича още при първото състезание в Австралия. На квалификацията там Бътън бе предпоследен, но никой не го укори за това.
– Бях много спокоен преди състезанието. Франк, Патрик и Герхард не ме притискаха по никакъв начин. Просто ми казаха да дам най-доброто от себе си и да карам. Първият завой беше малко шантав; един Прост се удари с един Заубер и си помислих, че ще ми закачат носа, бях много близо. Все пак успях да се промъкна покрай бъркотията. Минах Жене на втория завой. После Хърбърт и другия Заубер се удариха и ги задминах и двамата. По-късно направих още едно изпреварване. Беше случай на пазене от неприятности – спомня си Дженсън първата си обиколка като пилот от Формула 1.
От няколко години насам слуша разни хора от шампионатите по картинг да повтарят, че е той най-добрият от времето на Сена. Дженсън обаче е далеч от мисълта да се сравнява с една от легендите, но не крие, че му се иска един ден да стигне нивото на невероятния бразилец, но като остане верен на себе си.
– Аз ще съм първият Дженсън Бътън, а не следващият Аертон Сена.
Същото повтаря и когато го сравняват с Деймън Хил или Найджъл Менсъл.
Живее в Бистър, близо до Оксфорд. Там му харесва, засега няма намерение да се мести в Монако. Не е загубил чувството си за реалност, въпреки че е герой в осъвременен вариант на приказка.
– Оксфорд е ОК, там има няколко добри бара и ресторанти. И университети, разбира се, което върви добре пред девойките. Обикновено обаче излизам някъде в Лондон. Бих искал да си купя апартамент там.
Има много приятелите у дома, които го подкрепят безрезервно.
– Винаги са били страхотни, откакто се състезавам. Всъщност не бяха съвсем наясно, докато навърших 14-15 години, че съм пилот – винаги съм се опитвал да разграничавам нещата. Те много ме подкрепиха. След състезанието в Австралия ми се обадиха веднага, оставяха съобщения.
Дженсън вече е пилот от F1, но иначе си е обикновено 20-годишно момче. Сърфира из Интернет. Любимата му група е Спайс Гърлс, харесва екшъни и комедии. Кара маунтин байк, работи много по фитнеса си. В училище е бил добър в леката атлетика, в дългите бягания. Харесват му водните спортове, но може би само, защото някои негови приятели се занимават с това. Гледа ръгби и големи футболни мачове. Но не и Висшата английска лига – не му е интересно, предпочита големите международни срещи.
Няма талисмани, както и определена страна, от която винаги да се качва в болида.
– Единственото, което задължително правя, преди да се кача в колата, е да отида до тоалетната – смее се Дженсън.
Харесва свободните дрехи и определено се интересува от марката. През последните няколко месеца младежът направи страхотен пазар. Предпочита Версаче – всичките му дънки са на италианската модна къща.
Преди британската Гран при Дженсън представи обаче за първи път своя собствена марка – Дженсън. Вестниците написаха, че тръгва към милионите. Дрехите от серията му нямат копчета! Ципове – да, копчета – не.
Както всички знаят, Дженсън продължава да живее с баща си.
– Понякога ми лази по нервите, но иначе е страхотен. Може да изглежда малко странно, че аз и моят старец живеем заедно, но като цяло се разбираме добре. Опитваме се да не говорим много за състезания у дома, но като че ли винаги се получава обратното!
Дженсън започва да се състезава с картинг на 9 години. Първия си карт получава като коледен подарък именно от баща си година преди това – през 1988 г. Единствената причина, поради която Джон му го купил била, че се притеснявал, защото синът му участвал в състезания по мотокрос с мотоциклет 50 куб. см. Твърде опасно, според Джон.
Когато получил карта, Дженсън го покарал 15 минути, върнал се вкъщи и заявил, че това е скучно. Само година по-късно обаче вече бил пилот и спечелил първото си състезание, при това на дъжд.
Татковците на картингисти са доста напористи.
– Не, той не беше толкова зле. Невероятно е как някои от тези деца ги натискат. Моят татко беше доста хладнокръвен. През първата ми година каза: „Отпусни се. Наслаждавай се. Това е всичко, за което сме дошли сега. За титли ще се борим след няколко години.“ И аз точно това и направих.
Двамата се разбират прекрасно, въпреки разликата във възрастта и факта, че Джон се е развеждал два пъти. Домът им в Бистър е отражение на начина им на живот – никакви украси, няма и следа от женска ръка, само купи и състезателни каски. Полицата над камината е пълна с празни бутилки от шампанско – спомени от минали победи.
Домашната работа не е любимото им занимание. Нито един от двамата например не глади. Прането, естествено, го върши пералната машина. А и като цяло домът им не е най-чистото и подредено място на света.
В едно от многобройните си интервюта Джон Бътън каза, че просто иска синът му да е доволен и се старае за това.
– Не искам да изгуби младостта си. Той знае как да се концентрира за състезанията. Но не искам да е толкова отдаден на кариерата си, че когато стане на 30 и погледне зад себе си, да си каже „По дяволите, къде са отишли последните 10 години?“
Джон неизменно е до сина си. Но мениджмънтът на Бътън се осъществява от Дейвид Робъртсън и Харалд Хюисман.
Един от приятелите на англичанина, норвежец, обърнал внимание на Хюисман върху момчето и още преди години. Дженсън е първият клиент на двойката. Първоначалната им инвестиция е 200 000 британски лири. В момента са възнаградени в размери, надхвърлящи и най-смелите им мечти.
Освен на пистата, Бътън обича високите скорости и по обикновените шосета. Първата му кола е син Воксол Кавалие. След като стана пилот на Уилямс получи роудстъра BMW на Z3 – М3 с 320 к.с., за който казва, че е невероятно удоволствие да го караш. В гаража на семейството има и едно Ферари 355, но бащата не позволява на никого да кара колата му?
Дженс се е явявал пет пъти на изпита за шофьорска книжка. Скъсан е, защото се опитал да мине между две коли, изправяйки косите на инструктора си. Според изпитващия между автомобилите просто нямало никакво място. Досега никога не е катастрофирал, но са го спирали за превишена скорост.
Майка му Симон отдавна се е примирила, че синът й е част от света на високите скорости. Чете всеки вестник и списание, в които се появява името на Дженсън и подът в къщата й е просто заринат с хартия.
Бътън има три сестри – Таня, Саманта и Наташа. От доста време 20-годишният пилот е и чичо – Таня има три деца. На семейната вечеря след Гран при на Монако Наташа доведе и бебето Моли. Как се справи Дженсън с малкото човече?
– Е, поне не изпусна бебето – смее се Джон Бътън.
При толкова жени вкъщи, логично е, че макар и много млад, Дженс вече има определени качества, които търси у дамите.
– Това е единственото нещо, за което в отбора ме поднасят – харесвам малките крака! Ако една жена има малки крака, останалата част от тялото пасва идеално. Не, сериозно! Обикновено харесвам блондинки или със светло кестенява коса. Харесват ми момичета с невинно излъчване от 18 до 22-годишни.
Невинността обаче въобще не е толкова често явление във Формула 1. В Бразилия например някакво момиче успяло да влезе в стаята на Бътън, оставила на леглото му цветя и писмо. Дженсън обаче категорично отказва да каже какво му е написала.
Баща му вече е забелязал всичко това и разказва:
– Дженс раздава автографи и го прави със стил, въпреки че понякога се изморява. После, внезапно, отнякъде се чува секси женски глас, викащ „Здрасти, Дженсън“. В този момент очите му блясват, главата му се обръща настрани и търси собственичката на гласа.
Постепенно Бътън свиква с всичко това. Справя се добре с напрежението, телевизионните камери, безбройните микрофони и хилядите любопитни. И ще завоюва сърцата на британците, така както преди него направиха Найджъл Менсъл и Деймън Хил.
Еди Ървайн е ирландец, Дейвид Култард е шотландец. Те никога не са получавали такава подкрепа от английските фенове, въпреки че се състезават много по-дълго от Бътън.
– Трябва да си англичанин, за да спечелиш запалянковците на своя страна – и точно това се случва с Бътън – заяви Ървайн.
Така и стана. Точно както всяко лято на Уимбълдън се развива жестока Хенмания, когато Тим Хенман излиза на тенис корта, феновете на моторния спорт в Британия моментално полудяха по Бътън. 20-годишният младеж за безумно кратко време придоби статута на супер звезда, запазен обикновено за английски пилоти, спечелили поне една Гран при. Истерията обаче вече стига небивали граници.
8-инчова фигурка на Дженсън Бътън, перфектно скулптирана с най-големи подробности. Ограничен серия от 500 бройки. Специално Великденско предложение – само за 79,50 британски лири плюс опаковка и доставка. Или може би ще предпочете мобилен телефон марка Дженсън Бътън. Покупката му си е направо изгодна – ставате член на фен клуба на пилота за една година. По принцип това струва 29,99 британски лири. (Никъде обаче не е уточнена цената на телефона.)
След като пилотът представи собствената си марка, мениджърът му Робъртсън заяви, че няма нищо нереално в това Бътън да спечели около 100 млн. (!) британски лири по време на кариерата си.
– Казаха ми, че Михаел Шумахер печели по 70 млн. паунда от търговската марка с неговото име. Не виждам защо Дженсън да не стигне до подобно число един ден. Няма спор, че той може да печели повече извън болида си, но с колата трябва да се представя така, че от там да върви всичко останало. Граница няма. Единственото преброено нещо са часовете в денонощието.
Явно всички вече са се заели да докажат правотата на думите му. Първата голяма спонсорска сделка на Дженсън бе с бръсначите Рейзър, на стойност 320 000 лири. Уилямс пък вече са продали всяко място по екипа му. За да имате най-малката реклама с размер на половин цигарена кутия трябва да платите около 250 000 лири. Дори и да можете да си го позволите обаче, от Уилямс отказват да продават място за по-малко от 1 млн. лири, при това в комбинирана сделка, включваща рекламно пространство на колата (което прибавя още една немалка сума към общата сметка).
Разстоянието от лакътя до китката на екипа на Дженсън при това положение струва 1,5 млн. лири. Комуникационният гигант Нортел Нетуъркс даде 9,5 млн. и логото им е на предния спойлер, както и на челно място отпред на каската на Дженсън.
Германският компютърен концерн Компак пък плати 17 млн. лири за място на колана на екипа плюс задното крило и страничните плоскости. Освен продуктите си, производителят на масла Кастрол плати 6 млн. лири за лого с размери 3х3 инча отляво на гърдите на Бътън, което стои още отстрани на кокпита. Най-големият спонсор на Уилямс BMW има скромна кръгла емблема отдясно и върху капака на мотора. Немският концерн обаче харчи 50 млн. лири за развитие на двигателите, които доставя на Уилямс и още 30 млн. за това името им да е изписано върху колите, които и да са боядисани в корпоративните им цветове бяло и синьо.
Други 5 млн. британски лири Уилямс печели от пространството на каската на Дженсън. Мястото над визьора струва на Компак 1,8 млн., като фирмата харчи още 2 млн. за двуинчовата „сянка“ на визьора, предпазваща очите от слънцето. Като прибавите още 3 – 4 по-малки лога на стойност по 300 000 лири всяко – сметката става доста прилична.
За сравнение:
– Когато започнах във Формула 1, плащах 7500 лири за най-добрия двигател – Форд DFV. Форд плащаха допълнителни 20 000 лири на Джеки Стюарт, а аз управлявах екипа си с 60 000 лири от спонсори – и спечелихме световния шампионат – спомня си Кен Тирел.
Годините обаче минават и всичко се променя драстично. Дженсън е лицето на ново поколение. В едно интервю го попитаха каква друга професия би избрал, ако не беше станал пилот.
– Не знам, от 8-годишен все това правя.
Една съвременна приказка в момента става действителност. Дали ще има щастлив край засега никой не може да предположи, но май така ще е.
