Начало Formula 1 News • Новини за Формула 1 Гледна точка:Защо Макс реши да си ходи, но се върна

Гледна точка:
Защо Макс реши да си ходи, но се върна

37
0

От Дитер Ренкен
Снимка: Getty Images – Shell

Съобщение от точно един ред разтърси Формула 1, световния рали шампионата и всички останали четириколестни моторни спортове в четвъртъка преди Гран при на Франция.
“Макс Мозли информира общото събрание на ФИА, че ще се оттегли от президентския пост през октомври 2004 г.”, се казваше ултра стегнато в изявлението, отправено към все още пристигащите представители на медиите на Маникур.
После се появи ново съобщение: “Президентът на ФИА ще се срещне с медиите в 16:00 часа, в петък, в основната зала на пресцентъра”.
В спорт, в който скоростта на раждане на хипотези отстъпва единствено на скоростта при стартиране на Рено, слуховете вече бяха много и разнообразни. “Макс е осъзнал, че е загубил подкрепата на световния съвет, така че се отказва от играта”, гласеше един; други се кълняха, че президентът страда от неизлечима болест; трети предполагаше, че Мозли официално ще се присъедини към Формула Уан Груп на Бърни Еклестън.
Най-откаченият от всички беше този, че Мозли е наследил гигантско състояние от майка си – лейди Даяна Мозли, която бе живяла в Париж от 40-те години. Според същата тази приказка по този начин бившият патентен адвокат, понастоящем неплатен служител на световна организация със седалище във Франция, се е отървал от драконовските закони на страната касаещи наследствата. Защо иначе скоро обяви, че оперативният щаб на ФИА ще е в Монако и внезапно самият той се премести там, свидетелсваха “доказателствата”.
В 16:00 часа в петък медиа центърът бе претъпкан. Винаги учтивият Мозли откри пресконференцията и обяви, че последната точка, по която ще говори е: “За мен”.
“Решението не е резултат от някакво ултра добро предложение за работа”, подчерта Мозли, “нито пък резултат от някаква болест” (доколкото му е известно); по-скоро вече не намирал за удовлетворително седенето по срещи с шефове на отбори, които непрекъснато си сменят мнението. За някои хора обаче е трудно да приемат, че високо интелигентен и наистина умен човек е хвърлил огромен труд и е водил една организация цели 13 години преди да открие, че на 10 конкурентни, крайно фокусирани в една цел индивидуалности (моля отбележете, че когато Мозли стана президент през 1991 г. те бяха около 20 души) може да се разчита ей-така да зарежат предимствата, които са си извоювали през последните десетилетия.
Изявлението на Мозли дойде като шок, но всъщност погледнато в ретроспекция то бе предшествано от всевъзможни знаци на педантично планиране, за което на човек (с право) му се възхищават.
Помислете: На 12 май Мозли обяви, че се оттегля от поста на председател на EuroNCAP, европейската водеща програма в краш тестовете. По онова време това изглеждаше като нормален ход от страна на шеф, занимаващ се едновременно с няколко неща. По-внимателен поглед обаче открива – първото поражение, отказване от позиция.
Малко преди тази стъпка Мозли се бе опитал (според определени източници) да изхвърли председателя на комисията по картинг Ивон Леон. Опитът му пропадна, а с това и желанието му да “получи контрол” над съответната подсекция във ФИА. Картингът доведе до второ поражения за адвоката в продължение. Световният съвет пък също така гласува против предложението на Мозли за създаване на два вицепрезидентски поста – единият за спорта, а вторият – за задълженията при масовите автомобили. Макс бе споменал между другото имената на хора от Ферари като Жан Тод и Марко Пичинини в плановете си, а междувременно доста надменно изключваше напълно Сър Джеки Стюарт. Резултатът стана три поражения за три месеца.
Това бе знак за разпадането на доверието към него. Той го е усетил.