Начало Moto News Искрен Иванов смени дрифта със състезания с пистови мотори

Искрен Иванов смени дрифта със състезания с пистови мотори

751
0
Долна Митрополия,Искрен Иванов
Обикновено част от мотористите в един момент започват да се състезават с коли. Не такъв е случая с бившия дрифтър Искрен Иванов. След като няколко години участваше във всяко едно дрифт събитие в България, сега той участва и в състезание с пистови мотори. Това се случи през изминалия уикенд на писта „Долна Митрополия“ по време на 3-ти кръг от Републиканския пистов шампионат. Искрен взе участие в клас Супербайк Серия 600 с мотоциклет Сузуки. Изненадани от тази негова проява, ние му зададохме няколко въпроса свързани с преминаването му от 4 на 2 гуми.
 
Искрен, как реши да вземеш участие в това състезание с мотори?
– Една нощ преди около 3 седмици не можех да заспя. Някъде между 3 и 4 часа сутринта осъзнах, че до момента съм участвал в състезания с коли и с картове, но не и с мотори. А увлечението ми по високите скорости от малък дойде именно от двуколесните машини. Затова реших, че трябва да осъществя тази своя мечта – да взема участие в състезание с мотори. След 4 дни вече имах спонсор за състезанието и мотор, с който да участвам.
 
Знаем, че през 2005-та година си претърпял много сериозен инцидент с подобен мотор и за малко си щял да останеш в инвалидна количка за цял живот… Не се ли страхуваше да се качиш отново?
– Честно казано този инцидент от 2005-та година, не стои в съзнанието ми, когато става въпрос за някакви състезания. Още тогава, няколко месеца след инцидента отново карах същия мотор, а след това притежавах дори по-мощен. Сега обаче, когато се качих на мотора се чувствах доста странно. Навсякъде карах и продължавам да карам с ограниченията по пътищата, защото е много опасно с такъв мотор. Отвсякъде може да излезе животно, кола, човек и какво ли още не и ако с такъв мотор се движиш с превишена скорост, ще ти е много трудно да избегнеш инцидент. Чисто самоубийство е да са карат тези мотори по улиците с превишена скорост. Виждаме и в последните дни, многобройни инциденти именно с мотористи. Моето желаение, бе да участвам на състезание с този мотор, а не да играя хазарт по улиците с него. На самото състезание изпитах страх преди да изляза на пистата в първата свободна тренировка. Никога преди това, не бях изпитвал подобно нещо. Дори обмислях варианта да пропусна тази тренировка. Оказа се, че всичко това е било, заради грешните представи, които съм имал за движението на един мотор по пистата. Всъщност мотора дава много по-голяма сигурност, отколкото аз си мислех, както на правите отсечки, където се достигат скорости много над 200 км/ч, така и в завоите, които се взимат дори с над 150 км/ч. Този страх, който изпитвах преди началото на първата свободна тренировка в петък, изчезна напълно до края на сесията и когато тя свърши, вече нямах търпение да дойде ред на следващата.
 
Казваш, че си имал грешна представа за движението на мотор по пистата… Какво имаш предвид?
– Смятах, че моторът е изключително нестабилен. Мислех си, че постоянно предницата „бие ножки“ (именно поради такава причина се случи инцидентът с мен през 2005-та год.). Бях останал с впечатление, че когато по-бързите пилоти те задминават, едва ли не губиш контрол над цялата машина, заради неочакваното им появяване и много по-голямата скорост, с която минават покрай теб. Притеснявах се също, в стремежа си да не им преча, да не предизвикам инцидент и да се ударим с някой от тях. Но всичко това изчезна, още в първата свободна тренировка. Бях в тотална грешка за всички тези неща.
 
Каква е разликата в управлението на писта на мотор и кола?
– По-точният въпрос е дали изобщо имат нещо общо… Смятам, че карането на мотор особено на писта е цяла наука. Необходимо е да си изключително прецизен във всеки един момент. Всички сетива са ти изострени на максимум и е необходима много добра координация на всички крайници. Без всичко това няма как да успееш да спреш от 250 км/ч до 80 км/ч точно навреме, за да вземеш завоя. Ще дам един пример:
Когато караш с кола със 180 км/ч и трябва да преминеш през ляв и десен завой, ти е необходимо единствено да завъртиш волана. С мотора обаче, трябва да направиш много повече неща. Целият мотор заедно с тялото на водача е легнало в завоя на едната страна и за да се вземе следващия завой е необходимо пилотът да премести цялото си тяло, да изправи целия мотор и да го наклони на другата страна, като в същото време трябва да е и много прецизен и внимателен с дясната си ръка, с която подава газ. Всичко това трябва да стане толкова бързо, колкото в колата е необходимо просто да завъртиш волана от едната на другата страна. Най-малката грешка или неточност, означават, че си на земята.
 
Коя беше най-голямата скорост, с която ти премина през завой на пистата в Долна Митрополия?
– Около 160 км/ч. Но най-бързите пилоти мисля, че преминаваха от там с над 200 км/ч.
 
Това се много сериозни скорости… Какво изпитваш в този момент?
– Удоволствие! Нищо друго. Само и единствено удоволствие. Удоволствие от една страна от скоростта в завоя, а от друга, че пречупваш съзнанието си и достигаш нови хоризонти, които не си предполагал, че са постижими за теб.
 
Управлението на каква състезателна машина ти доставя най-голямо удоволствие?
– На всички. И колите и картовете и моторите имат своите индивидуалности при управлението и съответно изживяването с тях е различно. Различно е дори ако сравним Тайк Атак и Дрифт, като две отделни автомобилни дисциплини. Всяко едно притежава своята индивидуалност и чар. Категорично обаче, мога да заявя, че с мотор е най-трудно и не защото това бе първото ми състезание, а защото най-малката неточност от страна на водача, може да означава здравословни проблеми.
 
Разкажи ни как премина това първо състезание за теб…
– За първата тренировка в петък вече обясних как се чувствах. Тогава се борих и със собствената си психика, която крещеше „Внимавай, ще паднеш!!!“. Най-доброто време, което регистрирах в тази сесия бе с 33 секунди по-бавно от това на лидера в класа ни. Това, което ме учуди най-много бе, че зад мен имаше още двама състезатели. За втората тренировка обаче нещата бяха съвсем различни. Бях доста по-спокоен и вече можех да се концентрирам единствено върху карането си. Успях да сваля 10 секунди от времето си в първата тренировка и завърших деня с 2:06.0 мин. В събота по програма имаше две квалификации – една сутринта и една на обяд. Сутрешната я пропуснах, заради технически проблем с оста на задната гума. За втората квалификация, бях готов и успях да изпълня целта, която си бях поставил – да сляза под 2 минути за обиколка – 1:59.9 мин., което ми отреди 15-та стартова позиция от 18 участника. Преди да си тръгнем от пистата установихме още един технически проблем свързан със спирачния апарат на задното колело. Всичко това ми оказа влияние на психиката в сутрешната свободна тренировка в неделя. Вместо да подобря още времето си, аз регистрирах по-слабо от квалификацията – 2:02.5 мин. През цялата сесия се опасявах от технически проблеми. В ранния следобяд, когато дойде времето за състезанието в нашия клас направих 4-5 опита за стартиране, тъй като никога преди това не бях стартирал с мотор. Оказа се, че бързо съм схванал, как да старирам добре и на старта спечелих 5-6 места. Тогава очаквах при спирането за първия завой да бъда изпреварен от няколко мотора, но за моя още по-голяма изненада се оказа, че спирам точно, където и другите, като загубих само една позиция. В следващите 4-5 завоя успях да задържа позицията си и да изляза на втората дълга права без допълнителни загуби. На второто сериозно спиране обаче, допуснах лека грешка при свалянето на скоростите, леко обиколих завоя и загубих 4-5 места. От там нататък започнахме битка с пилота пред мен, която продължи през цялото състезание, като многократно се изпреварвахме. В крайна сметка, той ме победи, тъй като аз направих доста грешки през цялото състезание и въпреки атаката в последния завой, не успях да завърша пред него. Така останах на 14-та позиция, като най-добрата ми обиколка в сътезанието бе 1:56.0 мин.
 
Доволен ли си от представянето си?
– Да, доволен съм и то много. Успях да се справя с психиката си, разбих си всички грешни представи за моторите, подобрих си времената с 20 секунди от петък до неделя, а изоставането ми от победителя в нашия клас го намалих от 33 на 17 секунди. Бях затворен само с една обиколка и не завърших последен. Няма как да не съм доволен, при положение, че целта бе просто участие и да завърша последен. Не само, че участвах, а и се забавлявах изключително много. Завърших 14-ти и най-добрата ми обиколка бе под 2 минути. За капак, през цялото състезание водих битка за позиция с пилота пред мен. Сега се сещам за една моя победа в Тайм Атак по време на 10-ти Национален БМВ Събор, където спечелих без никакви проблеми първото място. Тогава поради редица фактори, нямах конкуренция в класа, но не изпитах никакво удоволствие от участието си тогава. Сега въпреки, че финиширах 14-ти, съм много по-щастлив и доволен от участието си, главно защото през цялото състезание водих битка с мой конкурент.
 
Да очакваме ли да се включиш в следващите състезание от Републиканския шампионат на писта?
– Има такава вероятност, но зависи от много неща. Дори сегашното ми участие нямаше да е възможно без подкрепата на фирма за авточасти „Косер“, благодарение на които сбъднах тази своя мечта. Възможно е да взема участие в края на септември на чисто новата писта в Търгу Муреш в Румъния или на „Инстанбул Парк“ в Турция.