Нико Розберг стана едва вторият син на световен шампион във Формула 1, който печели короната в Гран при след Деймън Хил. Баща му Кеке триумфира през 1982 г. и 34 години по-късно Нико изкачи същия връх.
Кеке Розберг и съпругата му Зина не гледаха надпреварата в Абу Даби директно на трасето от суеверие. Финландецът от години не присъства на състезанията на сина си, но разполага със свой собствен „команден център”. Той се състои от три монитора: на средния върви обща картина, на левия е таблицата с времената, а на десния – камерата от каската или колата на Нико. Кеке освен това не допуска никой в стаята, където наблюдава стартовете.
Специално за последната надпревара от сезон 2016 г. Розберг старши все пак напусна „командния център”, но се появи на пистата далеч след финала.
„Съпругът ми каза: „Не трябва да си в Абу Даби по време на състезанието. Твърде голяма лудница е и Нико няма да може да се съсредоточи.” Затова останахме настрани”, обясни Зина Розберг.
„Мисля, че това е моментът да отстъпя назад”, заяви и Кеке, който още преди години в специално интервю за ClubF1 заяви, че иска да го поздравяват като „бащата на Нико”. „Ако бях стоял три дни около трасето, нямаше да имам спокойна минута. Обсъдихме го с Нико и му казах: „Виж, не мога да дойда, не работи така.” Той не знаеше, че ще съм в Дубай.”
На въпрос как е реагирал в последните обиколки от надпреварата на Яс Марина, Кеке обясни: „Отпих голяма глътка от бирата си и си помислих: „О, положението ще стане напечено!” Не знам как Нико се справя. Забележително е. Възхищавам му се за силата на ума и за отдадеността му. При Нико всичко е на 110%. През последните три години изживя огромно напрежение, защото се бори за победа всеки уикенд и за шампионата всяка година. Когато аз влязох във Формула 1, имах едно правило: трябва да спечелиш първото си състезание, да победиш в Монако и да вземеш титлата. Това казах и на Нико. Сега той може да каже: „Бил съм там, постигнал съм го.”
Историята на Кеке и Зина Розберг, както и тази на Нико и Вивиан може да намерите в последния брой на списание ClubS1 (199).
