Марио Андрети е най-великият пилот на всички времена, защото е най-завършеният като състезател, надбягвал се е изключително дълго и е печелил навсякъде, където е карал. Мнението е на Жак Вилньов. Световният шампион за 1997 г. участва в подкаста The Red Flags, в който обсъди много от печелилите титлата във Формула 1 пилоти и направи някои наистина интересни избори. Дискусията бе подредена като турнир, в който Вилньов споделяше мнението си за определени двойки състезатели и посочваше кой да продължи напред. В неговия топ 4 попаднаха Фернандо Алонсо, Макс Верстапен, Ники Лауда и Марио Андрети. Аертон Сена и Люис Хамилтън отпаднаха на доста ранен етап. Михаел Шумахер се задържа малко повече, но и първият седемкратен шампион в историята на F1 не бе избран от Вилньов за финала.
В течение на дискусията Вилньов обърна внимание на множество фактори: кой колко дълго се е състезавал, дали е бил постоянен в представянето си, дали е преминал години без особено съперничество и т.н. и се получи особено интересна картина. При обсъждането на Греъм Хил и Ален Прост например бившият канадски пилот посочи, че за него е важна не просто чистата скорост.
„Греъм Хил не е притежавал най-добрата възможна скорост, но е работел неуморно, за да постигне всичко, което е успял в кариерата си. Той е бил механик в Лотус и от време на време вместо да му платят го пускали в някое състезание. Може и да си го измислям, но е спечелил толкова състезания. При сравнение с Прост само във Формула 1 французинът е напред, но Хил има Инди 500 и Льо Ман“, сподели Вилньов.
При съпоставянето на Кими Райконен и Дженсън Бътън пък Жак изведе напред англичанина въпреки сблъсъка, който имаше с него преди години в БАР
„Кими беше бърз през годината, (когато спечели шампионата), но не през цялото време. Събуди се някъде към края на сезона. През цялата си кариера имаше някои стартове, в които бе изумително бърз, но не бе постоянен. Винаги имаше проблеми и със съотборниците си. Притежаваше аура обаче – нещо като парти животно, което се и състезава. Затова хората го обичаха и не им пукаше ако е с половин секунда по-бавен. Казваха: „Няма значение, той има характер“. Аурата му даваше свобода. Но ако погледнете времената за обиколка през цялата му кариера, представянето му бе тук-там. Спечели титла, но защото всички останали се оплескаха“, посочи Вилньов.
„С Дженсън се разбираме сега, макар че с нас се случи нещо подобно на това между Алонсо и Хамилтън (през 2007 г.). Дойде в отбор, който бе моят тим. Изритаха Крейг [Полок] – той беше и мениджъра ми, макар да притежавахме част от тима. Дейвид Ричардс дойде и нае Бътън, който не бе спечелил и едно състезание. Ричардс се оплакваше пред медиите, че отборът не върви, защото аз съм твърде скъп, а нае Бътън за повече пари. Нещата станаха лични. По-голямата част от медиите бяха британски. Ричардс ги хранеше и поеше и те бяха на негова страна – дотам, че се пишеха неща като „Жак трябва да се откаже от заплатата си и да се върне в Индикар“. Накрая аз излязох гадното дребно джудже!“
„Бътън след това продължи да е бърз. Спечели шампионата, след което отиде в Макларън, където бе Люис и победи Люис. Темпото бе налице. Отне му малко време да се фокусира, защото когато дойде в БАР беше повече като Райконен. Партита, забавление, мислеше, че ще му е лесно, но осъзна, че ще трябва да работи“, допълни Вилньов.
Наблюдението на Жак по отношение постоянството на Райконен се повтори и по адрес на Люис Хамилтън
„Хамилтън има твърде много пропадания. Ако погледнете дори сезоните, когато печелеше, винаги има 2-3-4 състезания, в които напълно изчезваше. После сякаш се събуждаше и започваше да печели наново. А и твърде много от тези шампионати бяха с кола, с която и [Валтери] Ботас щеше да спечели ако Хамилтън не бе там.“
„Това го караше да се отпуска. Забравяше как да се бори. Вижда се и сега – какъв шок бе ситуацията (във Ферари) за него. Налага му се да се бори като през първия и втория си сезон в F1. Първата му титла бе изумителна, трябваше наистина да се пребори за нея. Но след това имаше твърде много лесни години с превъзхождащ болид.“
„Същото е и с Шумахер. При него в много от шампионатите, които спечели, просто нямаше съперници. А и договорът му с Ферари бе, че съотборникът му трябва да му помага. Хамилтън в момента във Ферари не е в същата ситуация“, обясни Вилньов.
„Верстапен и Алонсо са подобни, много си приличат. Но все пак бих поставил Алонсо пред Верстапен, защото забележете колко дълго е в спорта.“
„Ако Верстапен изкара на това ниво още 20 години, добре. Алонсо вече го направи като освен това спечели 24 часа на Льо Ман. Ще говорим след 5-10 години и тогава ще кажа Верстапен, защото той ще спечели Льо Ман или 24 часа на Нюрбургринг. Ще кара и другаде, сега е на ранен етап в кариерата си. А трябва да се сравняват като цяло какво са постигнали.“
„Верстапен е машина. Просто машина. Никога не се изморява. Няма значение какво може или не може да прави колата. Той е на ниво. Ще намери начин да я направи конкурентоспособна. При него не сме видели края на кариерата му. Първата му титла бе трудна, но следващите три бяха просто негови. Ред Бул имаше предимство. От Макларън не помогнаха на Ландо Норис и не затрудниха особено Макс. Ако тази година спечели, то това ще го изведе пред Алонсо“, сподели Вилньов.
„Алонсо никога не се отказва, независимо на каква възраст е и в кой отбор е. Такъв глад, такава страст заслужават отплата.“
„Той не е особено добър в това да избере правилния отбор. Много е добър в това да си създава врагове, дори вътре в тима, за който кара. Но като пилот винаги е на абсолютно високо ниво“, убеден бе канадецът.
След като премина през „турнирните“ двойки и стигна до финала, Жак Вилньов избра за свой победител в необичайната надпревара живата легенда на автомобилния спорт Марио Андрети. На фона на постиженията във Формула 1 на доста от обсъжданите пилоти успехите на натурализирания италианец в Гран при изглеждат направо скромни. Той има 128 старта в F1 с 12 победи и общо 19 подиума. Хамилтън е със 105 победи, Шумахер – с 91, Верстапен – с 65, а Люис и Макс продължават да се състезават. За Вилньов обаче от значение бе цялостната кариера на пилота и той не скри възхищението си от 85-годишния Андрети.
„Вижте колко дълго се е състезавал. Караше и през 60-те си години. Отказа се през 90-те (на миналия век). И пак се пробва през 2000-ните в Инди, когато синът му му заяви: „А, не, стига вече, приключил си“. Твърде жалко, защото щеше да има три поколения на една писта. И до последно бе бърз. Все още бе вбесяващо бърз. Всъщност можеше да спечели на всичко“, сподели Жак
„Андрети бе по-завършен пилот. Спечели Инди 500, Дайтона. Спечели всичко, в което караше. Каквото и да е. Какъвто и да е автомобилът – нямаше значение. [Аертон] Сена бе само в F1. Може би по-късно щеше да кара някъде другаде, но няма как да знаем. Може би щеше да отиде на Инди 500 и да го спечели. Кой знае? Така и не видяхме. Същото е и с Лауда. Андрети е с повече надпревари във всякакви шампионати в кариерата си. Лауда има F1. Андрети има всичко“, заключи Жак Вилньов.
View this post on Instagram
