Тази есен Фолксваген лансира у нас новата пета генерация на популярния си малък модел Поло. Гледам колите наредени пред центъра на компанията в София и си мисля, че всъщност „малък“ вече се тълкува в определено в доста широк смисъл, защото новото Поло има почти същите размери като появилия се в средата на 70-те години Голф. Поло вече никак не е чак толкова малко, колко беше и в никакъв случай не е само градска, дамска кола. В същото време обаче ценовото ниво (особено сега в кризата) е по-ниско и това предразполага към още по-внимателен поглед към модела.
Поло за пореден път е по-голямо от предишното поколение и сега дължината му е 3 970 мм (+ 54 мм в сравнение с предходния модел), а широчина 1 682 мм (+ 32 мм).
Поставям раницата си отзад в сравнително приличния багажник с обем от 280 литра, които могат да станат 952. И се настанявам зад волана, който се наглася по височина и дълбочина. Няма проблем зад мен да пътува още един човек, макар и все пак колата да си остава предимно градска. Намествам се в средното от общо трите нива на модела. Впечатлен съм от търсенето качество, не и от дизайна, който е все така предимно изчистен и функционален, без ефектите на японските и френските продукти. В луксозните версии все пак германците са сложили и малко метални лайстни. От друга страна разбирам, че Поло е конструиран специално за постигане на 5 звезди в новите, значително разширени и по-строги креш-тестове на EuroNCAP. Принос в тази насока има по-високата структурна стабилност на каросерията. Само в зоната на краката, опасността от деформация на структурата при фронтален удар е намалена с цели 50 %! В случай на страничен удар устойчивостта на деформации е подобрена с 20 % в сравнение с предишния модел. Към външният дизайн този път трудно могат да се отправят забележки. Майсторът Валтер да Силва е постигнал отлична хармония между остри линии, динамика и все пак умерен изказ, характерен за марката.
Когато се движа към морето допълнително коригирам представата си за модела като градски. На магистралата новото Поло стои забележително за такъв все пак неголям автомобил. По принцип окачването е малко по-стегнато и това поне при моето движение с малко повече скорост е предимство, защото двигателите някак предразполагат към малко повече динамика.
За по пряко маршрутът минава пред Белмекен и по завоите се изявят истинските качества на новата конструкция. Малко са колите, които се карат като картинг и съм втрещен, че Поло е сред тях. Предницата е много послушна, но от друга страна трябва да се внимава да не се изпусне задницата, защото базата е сравнително къса и е доста повратлива, а пак се връщам към очевидния динамичен потенциал на модерните агрегати. Изпреварвам с лекота един стар „наточен“ Голф и в директното сравнение всичко е на страната на новия модел, който наистина всъщност не излиза скъп.
Успоредно със значителното подобрение на структурата, теглото на каросерията е намалено със 7,5%, а внедряването на новите двигатели TDI и TSI, както и на 7-степенната трансмисия с двоен сух съединител DSG е причина точна за тази динамика, но от друга страна и за – драстично намаление на разхода и нивата на емисиите при много от версиите на новия модел. Особено ярък пример в тази насока е новият 1.2 TSI – четирицилиндровият бензинов двигател с директно впръскване на горивото и турбокомпресор достига максимална мощност от 105 к.с., но консумира 5,5 литра гориво на 100 километра, което е с 20 % по-малко в сравнение с неговия предшественик.
Като цяло през първата година новото Поло ще се предлага с цели 7 двигателя – четири бензинови и три дизелови – с мощност, варираща между 60 к.с. и 105 к.с. Пет от тези агрегати са изцяло нови или се използват за първи път при Поло. Карам колата първо с един от новите бензинови MPI с многоточково впръскване с обем 1,4 литра и 85 к.с. Моторът е много добър, мек и тих. Повече от достатъчен за колата и за движение по магистрала дори с 200 км/ч. Освен него на разположение ще са и по-малки нови агрегати с обем 1,2 литра.
Дизеловите мотори вече са със система за впръскване Common Rail и са с обем 1,6 литра но със 75, 90 и 105 к.с., като особено последният придава впечатляваща динамика на колата. Личното ми предпочитание е към по-тихите бензинови образци.
Иначе е още важна информацията, че опциите към серийното оборудване са затъмнените прозорци в задната част (с поглъщане на светлината до 65 процента), една полуавтоматична и една автоматична климатична инсталация („Climatic“ и „Climatronic“), обзавеждане с алкантара, подлакътник, многофункционален, облицован с кожа волан, спортно окачване или някое от различните лакови покрития със специален цвят, металик или перлен ефект. На по-късен етап към тях ще се добавят панорамен плъзгащо-отварящ се покрив и биксенонови предни светлини.
“Информационно оборудване” включва Bluetooth, мултимедийният интерфейс „MEDIA-IN“ с различните аудио и аудионавигационни системи. Сред тях са аудиосистемите с радиоприемник и съвместим с MP3-файлове CD-плейър „RCD 210“ (с мощност 2 x 20 W и 4 високоговорителя), „RCD 310“ (с мощност 4 x 20 W, шест високоговорителя, двоен тунер, куплунг за свързване с външни мултимедийни устройства AUX-IN) и „RCD 510“ (с мощност 4 x 20 W, шест високоговорителя, тъчскрийн, двоен тунер, куплунг за свързване с външни мултимедийни устройства AUX-IN) и аудионавигационната система „RNS 310“ под формата на допълнителен модул, разширяващ възможностите на аудиосистемата с радиоприемник и съвместим с MP3-файлове CD-плейър „RCD 310“.
