В края на 2015 г. Марк Маркес (Repsol Honda Team) загуби световната титла за първи път, откакто премина във висшия клас, след историческата битка между Хорхе Лоренсо и Валентино Роси – съотборниците от Movistar Yamaha MotoGP. Маркес направи куп грешки, имаше катастрофи, битки, противоречия и конфликти, които отбелязаха най-тежката му година във висшия клас. През този сезон 2016 обаче пилотът от Сервера направи невероятно завръщане. Контрол, пресметливост, без рискове, готов да играе… Това бе новото амплоа на Маркес, което му помогна да вземе обратно короната си за трети път.
Марк прави дебюта си в шампионата през 2008 г., едва 15-годишен, и в дебютния си сезон, бе споходен от контузия. Така той достигна до подиум едва в 6-ото си състезание. Взе още едип подиум през 2009 г., преди да спечели титлата в клас 125 куб. см през 2010 г., като направи невероятна серия – спечели 10 от последните 14 състезания за сезона.
На следващия сезон премина в клас Moto2 и след трудния си старт, Марк направи невероятна серия от 7 победи, като догони натрупалия преднина кандидат за титлата Щефан Брадъл. Маркес дори направи подвиг, като стигна до подиум на Филип Айлънд от 38-а стартова позиция. Катастрофа по време на тренировките в Малайзия му попречи да се бори за титлата и не стартира заради проблеми със зрението. Времето между двата сезона бе доста трудно за Маркес, тъй като кариерата му бе поставена под съмнение. Операцията обаче му помогна да се справи с проблема и той ес върна на пистата, като във втория си сезон с- 2012, спечели титлата в Moto2, като постигна и победа от последен на стартовата решетка във финалния кръг във Валенсия.
Още под въздействието на победата и титлата, Маркес се качи на новия си байк от MotoGP за първи път на тестовете във Валенсия и удари бинго, като се присъедини към екипа на Repsol Honda, след като Кейси Стонър напусна отбора.
Маркес стъпи на подиума в първото си състезание и спечели второто – Гран При на Америкас в Остин. Така през 2013 г. Марк стана най-младият пилот, печелил титлата във висшия клас MotoGP след един наистина изключителен сезон. Освен това той бе първият новак, спечелил световната титла при кралете след 35 години.
През 2014 г. Маркес направи следващият си пореден удар, защото летеше като куршум и бе неизменен лидер, като спечели 10 поредни победи в първите 10 кръга. Серията му бе прекъсната от неговия съотборник Дани Педроса, който спечели в Бърно. След това Марк бе извън подиума в три от четири състезания, но се върна на върха на Силвърстоун, а в Япония на пистата Туин Ринг Мотеги, домашна за Honda, той спечели втората си титла. Маркес изравни рекорда на Мик Дуън с 12 победи във висшия клас за един сезон.
2015 г. започна добре с победа в Тексас и за втори път Маркес се гласеше да защити короната си. Той обаче направи много катастрофи и загуби много точки, като така изостана от двамата пилоти на Yamaha Роси и Лоренсо, които пък водеха помежду си война за титлата. Маркес се върна на върха с блестяща победа на Филип Айлънд. След като спечели първото място в едно от най-великите състезания за всички времена, Маркес и Роси се сблъскаха на Сепанг. Маркес катастрофира, а Роси бе наказан след инцидента. Така във Валенсия пилотът от Сервера стъпи на подиума 2-и и завърши годината готов да презареди през зимата, за да си върне короната, отнета му от Лоренсо.
Маркс Маркес научи много от сезон 2015, като си извади поуки какво не трябва да прави през 2016 г. Грешките през миналия сезон го преобразиха и Маркес стана нов пилот, като замени недостатъците като нервност, припряност и неразумен риск със спокойствие, контрол, пресметливост и правилна преценка къде може да се вземе победата, къде да се трупат точки. С тази стратегия Маркес успя да спечели титлата, без да е спечелил много състезания – само 5, но взе отново за трети път короната при кралете и за пети в кариерата си и то на домашната писта на Honda в Мотеги. Роси и Лоренсо катастрофираха в това състезание и облекчиха задачата на Маркес.
Така Маркес стана най-младият пилот с пет титли – на 23 години и 242 дни. Той стана и най-младият пилот, спечелил три титли в MotoGP. Освен това е единственият испански пилот след Лоренсо, с три титли във висшия клас. Той има 55 победи или 42% от общите му 147 старта. Подиумите му са 89 или 72,4%, първите позиции 64 или 52,1%. Има и 48 най-бързи обиколки.
