Отборни заповеди или инструкции от бокса – както и да ги наричат, този тип нареждания към пилоти във Формула 1 предизвикват поляризирани мнения.
Някои от случаите с такива наставления се превръщат в нарицателни за липсата на свободно състезание между съотборници
Сред тях са Австрия през 2002 г. и Германия през 2010 г. В първия случай Рубенс Барикело отстъпи позицията си и победата на Михаел Шумахер. Във втория на Фелипе Маса се наложи да пропусне Фернандо Алонсо. И в двата случая последваха сериозни скандали, но заповедите от бокса продължиха.
В най-скорошния пример от екипа на Мерцедес наредиха на Валтери Ботас да намали значително темпото си по време на Гран при на Сингапур миналия уикенд. Причината бе, че в противен случай след питстопа си Люис Хамилтън щеше да излезе не само зад съотборника си, но и зад Алекс Албон с Ред Бул. Финландецът спази указанието. И след надпреварата заяви, че няма проблем с този тип заповеди, тъй като в отбора има определен ред.
Същевременно във Ферари стратегията доведе до това, че Шарл Льоклер се озова зад Себастиан Фетел. Младият пилот не скри недоволството си. Стана ясно и че в екипа са обмисляли дали да не разменят позициите на състезателите си. В крайна сметка са решили да не го правят. Ситуациите бяха отново обсъждани надълго и широко и поставиха отново на дневен ред въпроса за отборните заповеди.
Според мен конструкторският шампионат е основна пречка за атрактивността на спорта! Тимът да си събира само точките от двамата си пилоти и накрая да му дават паричен стимул за добре направен болид, но не и да имат отделен шампионат.
Отделният тимов шампионат поражда отборните заповеди като: „запазете си позициите, за да спечелим максимум точки за отбора“ или „не се борете помежду си, защото може да не вземем и 1 точка“…Темата повдига Спиридон Спиридонов
