Изкачвам внимателно хълма, преодолявам билото и натискам спирачката. Всички в автомобила едва ли не сме увиснали на коланите. Пред мен е спускащ се надолу черен път, който в равното влиза в гора. Следвам командите на инструктора и изключвам от скорост. Натискам бутона „Офроуд”, разположен на централната конзола. След това махам крака си от педала и Йети започва да слиза сякаш стъпка по стъпка (но подпомаган от електронната система). Следвам посоката с помощта на волана, а краката ми са свободни. Скоростта е 7 км/ч, но мога да я увелича или намаля с помощта на газта и спирачката. В средата на отсечката инструкторът ме кара да дръпна ръчната – всъдеходът ускорява движението си, защото блокираните задни колела не позволяват на системата да контролира скоростта и буквално се хлъзгам по трасето. Връщам лоста и всичко си идва на място – ABS и ESP отново взимат под контрол управлението на спирачките и двигателя и нормалното движение се възстановява. Подобно спускане, само че на заден ход, също е възможно, но със сигурност водачът трябва да има железни нерви. Системата се включва няколко секунди по-късно и е необходимо без паника да й се довериш напълно, а не да скачаш на спирачката. Това обаче не е лесно, когато пред себе си виждаш само синьото небе.
Тези упражнения с новия кросоувър на Шкода Йети правя на полигон за мотокрос до Любляна по време на европейското представяне на новия модел на чехите, който се чакаше отдавна. Създателите му наистина искат да ни убедят във всестранните му възможности и вървя през сложен слалом, включващ преминаване през кални локви и ярко изразени виражи за демонстрация на стабилност. Безспорно обаче черешката е, че няма нито един серийно произвеждан автомобил в момента, при който подобна система за изкачване и спускане да работи с изключени скорости или при включена първа, втора или трета предавка. Така всеки може да избере точно с каква скорост да преодолява подобни терени в диапазона 2-30 км/ч, на всяка скорост има различен праг.
Развитието на Шкода през последните години, честно казано, ме радва, а със сигурност и не само мен. Спомням си, че когато Фолксваген ги взе под крилото си, марката имаше в гамата си само един модел. Сега вече, освен познатите Фабия, Октавия, Румстер и Суперб, чехите пускат на пазара от септември и този изцяло нов за тях модел – Йети. Не че в гамата нямат и версии 4х4 на Октавия, но търсенето на подобен род коли принуди Шкода да пусне този модел, който бе показан преди 4 години просто като експериментален концепт. В него бяха използвани агрегати от Фабия, докато серийния кросоувър е базиран върху платформата на Октавия Скаут комби. Все пак Йети не е повдигнато комби, а истински кросоувър, макар че се различава доста от познатите си събратя.
Задвижването на четирите колела е поверено на система за задвижване със съединител с повишено триене Халдекс от четвърто поколение, ползван и от други модели на концерна-майка. Шасито ползва платформата на Октавия Скаут, но за да се увеличи стабилността задната следа е увеличена с 30 мм, както е и при Румстер. Това е направено поради по-голямата височина на автомобила спрямо донора и наистина значително подобрява стабилността в завой и при движение по асфалтови пътища, което усещам по време на теста към хотела. Усещането от движението е като в лек автомобил от компактния клас, а за осезаемо добрата динамика се грижи и 2-литровият турбодизел от ново поколение със система за директно впръскване Комън Рейл. Мощността му от 170 к.с. (предлагат се с още две версии със 110 и 140 к.с.) в комбинация с 6-степенната механична скоростна кутия ми дава необходимото спокойствие при изпреварване и в завоите в подножието на Алпите, които преминавам толкова сигурно, като че ли клиренсът не е цели 180 мм.
Окачването, естествено стегнато и леко твърдо, също спомага за добрата управляемост на Йети. Шумоизолацията е много добра и почти не усещам дразнещи шумове. Може би за това определена заслуга има и самият интериор, който ми е напълно познат. Почти същият е като в Октавия, виждам и някои детайли от Суперб, като разположените в дълбоки кладенци два циферблата на оборотомера и скоростомера. Седалките и мястото зад волана не предизвикват упреци, работата с всички уреди и превключватели е интуитивна. Като цяло качеството на материалите и на изработката на отделните детайли ми харесва, нещо което е характерно и за последните модели на Шкода.
Интересна функция предлага навигационната система Колумбос с твърд диск, която позволява да си запишеш маршрута, ако се движиш по места, където няма пътища, за да може лесно да се върнеш до началната точка. За по-добро разпределение на вътрешното пространство в Йети се използва системата ВариоФлекс от Румстер – всяка една от трите секции на задните места може да се сгъва или демонтира самостоятелно, като така багажното пространство нараства до 1760 л. Ако пък се махне само средната секция, двете седалки могат да се придвижват и странично, така че да осигурят максимален комфорт на пътниците отзад.
Така и не успявам да стигна до бензиновите двигатели на Йети, като например 1,2-литровия TSI с мощност 105 к.с. – той единствен се предлага в комбинация със 7-степенна трансмисия DSG. С него се задвижва модификацията само с предно предаване, докато за 4х4 се предлага 1,8 литра TSI със 160 к.с. и механична трансмисия.
По време на вечерната презентация се опитвам да обобщя впечатленията си от Шкода Йети. Моделът е добър и при положение, че съгласно фирмената стратегия на концерна Фолксваген ще бъде на едно стъпало по-ниско ценово от близкия по философия Тигуан, си мисля, че в това време на криза чехите ще успеят да привлекат към този модел определен кръг клиенти.
