Остават още два месеца до началото на шампионата в MotoGP, но мнозина от наблюдателите продължават да гледат не към световния шампион Хорхе Лоренцо, а към неговия нов/стар съотборник Валентино Роси. Всички се питат, колко силен е италианеца в момента?
Роси напусна Ямаха през 2010 г. и подписа със сънародниците си от екипа на Дукати, с които обаче не успя да постигне особени успехи през изминалите две години. Свикналият с успехи Роси не мисли дълго преди да подпише отново с Ямаха, където обаче отново го чака човекът, победил го за първи път с един и същи мотор, в един и същи отбор.
Лоренцо, заедно със сънародника си Дани Педроса и отказалия се вече австралиец Кейси Стоунър, бяха хората, които белязаха сериозно мотоциклетния спорт през последните две години. Испанският съотборник на Роси вече е двукратен шампион и със сигурност италианецът ще трябва да се съобразява с него и сега. Това определено означава, че Докторът трябваше да формулира наново своите цели. Италианецът остава реалист и не очаква, да постига победа след победа, но се надява поне на подиуми.
„Ще се радвам, ако се качвам редовно на подиума”, заяви Роси пред Gazetta dello Sport. „Ще е добре, ако успея да го направя поне десет пъти и да завърша шампионата в топ 3. Ако не спечеля победа ще е хубаво, ако всеки уикенд съм на стълбичката на победителите. Но една победа вероятно ще е повратна точка през сезона. Не съм успявал да го направя от 2010 г. и разбира се това е една от главните ми цели.
Дори да не успея да се справя с Лоренцо и Педроса, ще се опитам да съм близо до тях. Ще бъде интересно и как Марк Маркес ще се представи в екипа на Хонда.
Колкото до моя съотборник, ще ми е нужно известно време, преди да мога да се конкурирам с него. В началото той ще е по-бърз. Плюс за него е, че познава по-добре машината, докато аз отново ще трябва да свиквам с нещо ново. М1 е конкурентен мотор и имах много добри впечатления в края на миналата година, когато направих тест. Ускорението е значително по-добро.
Мотивиран съм много повече, отколкото ако бях останал в Ямаха през изминалите две години. Чувствам се по-добре от 2010 г., когато бе оперирано рамото ми. Сега се чувствам добре и във форма. Знам, че ще е трудно, да направя силно завръщане след две слаби години, но мотивацията ми е налице.”
